Ездитни животни

[нешо]

 Аз на 11- ГЗ не помня как се казваха двата кътъра, макар че ги впрягахме, товарехме и яздехме. Но пък си спомням един случай когато трябваше да изведем от обора свинята Лили Иванова, че да я карат на "Родопа". Та тогава едната катърка (женски бяха) от ревност, че за тях не оставаше помия, се извъртя и почти отхапа мръвка от гърба на Лили.
Интересен спомен имам и с катъра на 9- ГЗ, имахме и кобила, страхотна при това- (15 годишна бивш състезател, казваше се Мая) но нея я яздеше само старшината, и а някой и се качеше, направо беше готов да му откъсне главата. Ама сега за катъра Бишльо ми е думата, той обичаше много цигарите, и то "Стюардеса" (точно каквито пушех тогава). Та една зимна вечер командирът ме изпрати в Мочура да чакам камиона с прехраната, но беше наваляло толкова сняг, че на колегите се наложило да чакат булдозера и да карат по него. И чакам си аз, чакам, мръкна, затвориха и магазина, след малко една по една и къщите загасиха, явно хората заспаха, да ама аз зъзна от студ. Що да направя, мислих, мислих и ха под навеса на спирката, отпред нападал сняг - като 1,50м. и станало завет, викам си я да вкарам и Бишльо, та да стане по-топло. Речено - сторено, дърпам аз, Бишльо не ще, дърпам не става. Трябва да съм се изморил, та седнах да запаля. Вадя цигарата и гледам Бишльо навири ушите, сетих се, подадох му цигарата, офраска я и след малко проточи врат и се намърда при мен (пък иначе много тарикатски ги ядеше, мамка му и катър, сдъвче я и плювне филтъра). Намерих и една дъска за сядане, която натроших и стъкнах огън, постоплих се, стана ми уютно, та си викам - ще се издаяни и този път, ще дочакам прехраната и ще зарадвам момчетата (на заставата имахме вече само консерви). Да ама не бях питал Бишльо, паля цигарка, давам и на катъра, щото той си навира муцуната чак във врата ми. Така докато свършиха цигарите, камион обаче не идва, а Бишльо стана неспокоен, взе да пръхти и да ме побутва с глава, викам си чакай да му дам от загасените вече фасове. Да ама отде да знам, че проклетият катър мрази палени вече цигари, като се разфуча, като зацвили и взе да мята текмета. Направо изскочи навън и му удари такъв тръс до заставата, че го застигнах чак на портала. Едва после разбрах, че най-много мразел фасове и миризма на заклани агнета, но това е друг случай.
Е, на другия ден пробиха пътя, доставиха прехраната и не умряхме от глад, а на мен ми остана този спомен от верния Бишльо.

[velko]

..................трябваше да изведем от обора свинята Лили Иванова, че да я карат на "Родопа", та тогава едната катърка (женски бяха) от ревност, че за тях не оставаше помия, се извъртя и почти отхапа мръвка от гърба на Лили.
...............катъра Бишльо............ обичаше много цигарите, и то "Стюардеса"..............дърпам аз Бишльо не ще, дърпам не става, .........седнах да запаля една, вадя цигарата и гледам Бишльо навири ушите, ............подадох му цигарата, офраска я  ..........много тарикатски ги ядеше, мамка му и катър, сдъвче я и плювне филтъра....................стъкнах огън, постоплих се, стана ми уютно, ...............Да ама не бях питал Бишльо, паля цигарка, давам и на катъра, .................... Така докато свършиха цигарите,............ Бишльо стана неспокоен,............... викам си чакай да му дам от загасените вече фасове. Да ама ...........проклетия катър мразел палени вече цигари, като се разфуча, като зацвили и взе да мята текмета. ............Едва после разбрах, че най- много мразел фасове и миризма на заклани агнета, ...............

Свинята Лили Иванова, ревнивата катърка и пристрастеният към тютюна Бишльо, който плюе филтрите  и мрази фасове! Чета разказа ти и сам цвиля от смях! 

[нешо]

аа, забравих ако го прочете Ники 65, да ми припомни имената на катърите на Ниса, за което благодаря предварително.

[нешо]

 :)ее, сега и на мен ми е смешно, но тогава хич не ми беше до смях, такъв студ беше, а снега газех до пояс..

[chekur/Барбов/]

Тая свиня сигурно заради гласа е била Лили,или беше дребничка

Ай давай за катърите,че ми е интересно те как са били.

[нешо]

Абе, не беше дребничка, хубава свинкя си беше, ама беше вече на няколко години и ноктите и бяха станали огромни, досущ като на певицата, та от там и името..

[chekur/Барбов/]

Сега като се замисля-дали нашата крава не се казваше Катя/от Ритон/

[нешо]

аа, значи е била добра, породиста..

[velko]

Приятели забелязвам тук двама нови кандидат носители на жълтите фанелки а именно Стария и нешо
За следващата среща да им се вземат размерите и да се оборудват подобаващо

Най-добре да учредим и почетната награда "Жълт пагон" - защото на някои ще им трябва цял гардероб за жълтите фланелки, а върху пагона могат да се закачат лентички, звездички, "гърнета с лакърди"и др.под. 
Ноооо катъра Бишльо е уникат!

[chekur/Барбов/]

Идеята с пагона е добра-някои вече доближават и генералски чинове

[нешо]

Да- да, вие ми разбрахте размерите и се уплашихте да не ви излезе скъпо, та затова въвеждате пагони.

[nas63]

Интересен спомен имам и с катъра на 9- ГЗ, имахме и кобила, страхотна при това- (15 годишна бивш състезател, казваше се Мая) но нея я яздеше само старшината, и а някой и се качеше, направо беше готов да му откъсне главата. Ама сега за катъра Бишльо ми е думата

Нешо,забравяш третото ездитно животно на Казак-Гръка.Това беше магаре ,което беше дошло от Гърция и останало на заставата.Да се каже ездитно е малко пресилено,но все пак ставаше.Спомням си ,че след една "гранична проверка " върху гърба му,една седмица не можех да си седя на задника.

[нешо]

Аз се качих на заставата дни преди настъпването на новата 85г.не заварих магаре, трябва да се видя с Лазар и да го питам какво е станало с него.

[нешо]

Не знам, но като се сетя как си колнахме прасенце за новата година, нищо чудно предишната да са я посрещнали с магарешки луканки. Аа,nas63, сетих да те питам, ти помниш ли как старите сте хванали Лазар да похапва от чуждите чинии с грис и за наказание са го накарали да изяде цялата бака. Много го поднасяха за това, ама той казваше, че било много вкусно и съжалявал само за панталолона който начернил от дъното на баката докато ядял.

[ilia2003]

Беше боровинково време през 87 и с един катър и Бончо(коня) + двама от младия набор бях изпратен в подножието на Ченгенето да берем боровинки. Вързах катъра и коня взех  автоматите на бойците(да не им пречат) и отидох на браздата да наблюдавам. По едно време от гръцко идват два катъра със самари и три автомата! С тантала от там може да се свържем само с Казак, но е опасно да не разбере командването. След около половин час идват трима от Казак, запъхтени, зачервени и те брали боровинки но животните се уплашили и побегнали. Добре е не са избягали в гръцко. Още има да черпят