Ездитни животни

[koko223]

Изрових и аз една снимка.Тука съм яхнал кобилата ни Олимпия, зад нея се вижда кончето и Мая.

[vigi]

Аз на 11- ГЗ не помня как се казваха двата кътъра, макар че ги впрягахме, товарехме и яздехме. Но пък си спомням един случай когато трябваше да изведем от обора свинята Лили Иванова, че да я карат на "Родопа". Та тогава едната катърка (женски бяха) от ревност, че за тях не оставаше помия, се извъртя и почти отхапа мръвка от гърба на Лили.
Интересен спомен имам и с катъра на 9- ГЗ, имахме и кобила, страхотна при това- (15 годишна бивш състезател, казваше се Мая) но нея я яздеше само старшината, и а някой и се качеше, направо беше готов да му откъсне главата. Ама сега за катъра Бишльо ми е думата, той обичаше много цигарите, и то "Стюардеса" (точно каквито пушех тогава). Та една зимна вечер командирът ме изпрати в Мочура да чакам камиона с прехраната, но беше наваляло толкова сняг, че на колегите се наложило да чакат булдозера и да карат по него. И чакам си аз, чакам, мръкна, затвориха и магазина, след малко една по една и къщите загасиха, явно хората заспаха, да ама аз зъзна от студ. Що да направя, мислих, мислих и ха под навеса на спирката, отпред нападал сняг - като 1,50м. и станало завет, викам си я да вкарам и Бишльо, та да стане по-топло. Речено - сторено, дърпам аз, Бишльо не ще, дърпам не става. Трябва да съм се изморил, та седнах да запаля. Вадя цигарата и гледам Бишльо навири ушите, сетих се, подадох му цигарата, офраска я и след малко проточи врат и се намърда при мен (пък иначе много тарикатски ги ядеше, мамка му и катър, сдъвче я и плювне филтъра). Намерих и една дъска за сядане, която натроших и стъкнах огън, постоплих се, стана ми уютно, та си викам - ще се издаяни и този път, ще дочакам прехраната и ще зарадвам момчетата (на заставата имахме вече само консерви). Да ама не бях питал Бишльо, паля цигарка, давам и на катъра, щото той си навира муцуната чак във врата ми. Така докато свършиха цигарите, камион обаче не идва, а Бишльо стана неспокоен, взе да пръхти и да ме побутва с глава, викам си чакай да му дам от загасените вече фасове. Да ама отде да знам, че проклетият катър мрази палени вече цигари, като се разфуча, като зацвили и взе да мята текмета. Направо изскочи навън и му удари такъв тръс до заставата, че го застигнах чак на портала. Едва после разбрах, че най-много мразел фасове и миризма на заклани агнета, но това е друг случай.
Е, на другия ден пробиха пътя, доставиха прехраната и не умряхме от глад, а на мен ми остана този спомен от верния Бишльо.

Специално за теб, Нешо! Попадна ми преди малко от Фейса и я краднах за форума и твоята история.

[нешо]

Благодаря, видях го и там, ама нещо по-едър си го спомням