Снимки от тридесет и деветата среща в Парк хотел Троян 1-3 декември 2023 г.

[петков]

Ровя из архива и на какви стари кадри попаднах 
2016г.

това е за наръчник на начинаещия пияч, в случая, как не трябва да става! 

[цапар]

Ровя из архива и на какви стари кадри попаднах 
2016г.

Еех Командире?!
- наново я прочетох цялата, старата, тема... наново преживях част от тогавашните емоции, възхита, вълнения, надежди и копнежи...
И в главудата ми се заблъскаха сума ти въпроси вследствие, нямам как да ги определя освен като парещи, мили, неповторими, очаквани и невъзможно приятни емоции от онова време и последвалите ги години.
А като взема да смятам: във форума съм от края на март 2016. От 10 май 2008 г., когато Видол chekur/Барбов/ се е регистрирал като първи участник, са изминали осем години и 10 месеца, през което време тоз форум е направил нещо, което кат го поопознах си рекох: това ще е мой втори дом, няма как да не заслужа място в него.
И когато след месец Norr ми писа на "лични" с предложение да се включа в дейностите на форума нито за миг не се поколебах. От тогава минаха 7 години и 9 месеца..., време малко пък ми се струва кат цяла епоха!
Не! Не мога да преброя новите приятели, с които форумът ме срещна и дари. Някои от тях вече в отвъдното  Нито съм в състояние да спомена и разкажа за всичките преживявания, свързани със срещите и дейностите на форума, в които участвах пряко или косвено.
Сега няма ден, в който да не мисля и задавам въпроси за това, което през последната година и нещо се случва във форума: активни участници фащат друма, активността е във фейса, тук е някак сиромашко, омърлушено. Умора ли е, от старост ли е, какво е мамка му?! - не мога да си отговоря. И се питам какво да се направи, какво да се случи за да се върне духът отпреди? Питам се дали и не греша, дали пък претенциите ми са пределно непостижими. Norr ми вика: Спокойно Валка, всяко нещо с времето си, форумът е жив. И ми става по-спокойно, ама до следващия път
И тая надежда: да сме живи и здрави /да съм здрав за следващата среща и инициатива/, да имаме сполука и като индивиди, и като част от семействата ни, и като форумисти.
Бат Танас пак ш`ме скастри  

[красимир_ванков]

Ровя из архива и на какви стари кадри попаднах 
2016г.

Еех Командире?!
- наново я прочетох цялата, старата, тема... наново преживях част от тогавашните емоции, възхита, вълнения, надежди и копнежи..........

Никоя фейсбукгрупа не може и няма да може да подмени интернет-форума. Тук е началото, тук е истината, тук са истинските.

[anton]

Нали за снимки е темата.

[anton]