"Заесенява" - стихосбирка от Стефан Цанов

[georgi.sirakov]

Започвам тази тема в памет на Стефан Цанов (1953-2021 г.) - граничен офицер и поет. Това е първата му самостоятелна книга. Ще публикувам част от стиховете, посветени на границата. Илюстрациите са негови...

                  ГРАНИЧНА БРАЗДА

Само от тука разбирам какво си:
бащин дом, майка, любима!
И под шинела отляво те нося
благославям те, че те има.

Не пирамидите бели, гранични,
не те слагат твойто начало.
Моя Ботевска, героична,
със знаме: бяло, зелено, червено.

Има те, пиринска, дунавска, плодна,
има те - българска, непобедима,
има те в стих и във песен народна,
силна и вечна, и неделима!

Моя си майко. Зная какво си:
хляба, солта и кръвта ми.
И като зърно пресято за посев,
приеми участта ми.

[georgi.sirakov]

                      НОЩ

Търкулва се по билото луна.
На границата всичко се премисля.
И в тази неразбрана тишина
тревожно писва птица, еква изстрел.

В такава нощ и бухалите спят,
но аз не спя и ти не спиш до мене.
Нощта отронва звезден цвят.
И ... тишина. Октомври е. Студено.

Заели с теб граничния рубеж
стаили дъх мигът държим на прицел.
Гранична нощ. И пада леден скреж.
За грешки тук не пишат единица.

Търкулва се по билото луна.
На границата всичко се премисля.
И идва утро в капчици роса,
и полосата е от стъпки чиста.

[мъри]

                      НОЩ

Търкулва се по билото луна.
На границата всичко се премисля.
И в тази неразбрана тишина
тревожно писва птица, еква изстрел.

В такава нощ и бухалите спят,
но аз не спя и ти не спиш до мене.
Нощта отронва звезден цвят.
И ... тишина. Октомври е. Студено.

Заели с теб граничния рубеж
стаили дъх мигът държим на прицел.
Гранична нощ. И пада леден скреж.
За грешки тук не пишат единица.

Търкулва се по билото луна.
На границата всичко се премисля.
И идва утро в капчици роса,
и полосата е от стъпки чиста.

Чудесно е, хареса ми!

[валентин60]

                      НОЩ

Търкулва се по билото луна.
На границата всичко се премисля.
И в тази неразбрана тишина
тревожно писва птица, еква изстрел.

В такава нощ и бухалите спят,
но аз не спя и ти не спиш до мене.
Нощта отронва звезден цвят.
И ... тишина. Октомври е. Студено.

Заели с теб граничния рубеж
стаили дъх мигът държим на прицел.
Гранична нощ. И пада леден скреж.
За грешки тук не пишат единица.

Търкулва се по билото луна.
На границата всичко се премисля.
И идва утро в капчици роса,
и полосата е от стъпки чиста.

Хубаво стихотворени, преди месец ми го прати лично Ангел от САЩ, знаел го на изус,  били близки със Стефан

[uestli1]

Ето още едно негово стихотворение ,което ме остави без дъх!

ПАРОЛА ЗА ПЕСЕН
Колко стихове тъй съм изрекъл вместо с рими с паролите къси. И по колко гранични пътеки цветя и предателски стъпки съм търсил. Видях здравец, от куршуми прекършен, и сърни със зеници от болка луди, легло постлано от борово върше и бели сенки на пеперуди. Куршумено ехо внезапно ме блъска в не една нощ на тревоги гранични, в тревата блестяха калинки като кървави пръски и се смесваха груби думи и думи лирични. И разбирах - моят стих кратък е всъщност точна за песен парола. С нея минавам, бързам нататък, за да я кажа на хората.
*******************************************************************************
Дори сигналът да е прозвучал: "Отбой!" недей победоносно вдига знаме, така е почвал всеки следващ бой — внезапно и с измама. Какво, че лъв окопите расте трева и мирна птица във простора свири. Ръждясват още гилзите в пръстта край братските могили... Дори в такава нощ от тишина, в която влюбена сърна елен ще вика, ти бди ! С цената на кръвта, със клетвата войнишка на войника. Защото на граничната бразда е винаги измамливо спокойно. И няма, няма мирни знамена тук всички знамена са бойни !

Стефан Цанов

[georgi.sirakov]

                           ГОСТ

Села с онемели училища, гранични села,
където в спомени старците пак са войници,
където пия от чучур планинска вода
и се събуждам от песен на птица.

Където оставям в росата следа
и тупат шишарки в нощта доверчива.
Където ме срещат очи на сърна.
Сладни в устата ми дренка тръпчива.

Където разцъфва коприва и глог
и кръв от къпина на устните пари.
Където оставил е кожата смок
волен, воден и шарен.

Села, като лишеи от кората на бук,
в които ме вика от тополата кос.
И сред старците някой столичен внук
нито свой, нито чужд – гост!

[georgi.sirakov]

                  ПЪРТИНА

Зимна нощ, бяла от взиране –
шарят само лисичите дири...
И вървиш, вятър ледено свири,
вият вълците като дресирани.

Там във клоните луната гола
бледо гледа, студена и грипава.
И вървиш с двата тежки пълнителя
и с неказана къса парола.

Във дола реката бълбука,
цяла  в скреж и ледунки обкичена.
И си мислиш за свойто момиче –
то сега е далече от тука.

И вървиш. От студ пукат скалите.
Няма път, ни пътека. Навява.
Зад гърба ти партина остава,
по която ще минат сърните...

[Orlin]

Да си спомним за Цанов

[BMinchev]

Бате Стефчо! Поета граничар с лулата! Много благ, хрисим и широко скроен човек! Няколко години служихме заедно като офицери в елитният 02 ГрО! Уникален разказвач на истории, рецитатор на стихове! Жалко, че напусна този свят толкова рано! Почивай в мир поете граничар! Ние ще те помним! Поклон!