Да възвърнем паметта за ефр. Тодор Митев (Втори пост - Девесилово 1921 год.)

[Norr]

На 7 и 8 май т.г. група от форума в състав Черен Метър, Capar, Ивайло Христов и Norr беше в района на Крумовград, с. Аврен и с. Девесилово във връзка с български граничар, убит от гърците през 1921 год. Резултатите са следните:
1.   Отидохме на лобното място (някогашният Втори Пост в района на Девесилово). Фотографирахме поста, нанесохме на топографска карта местоположението, свалихме GPS – координатите, набелязахме подходящ камък за поставяне на паметна плоча (малка скала до вече рухналата стена на поста). Постът е на повече от 200 м от граничната линия Релефът на местността не позволява обстрел от гръцка територия, за сметка на това същият този релеф и гората, която вероятно и тогава е била гъста, позволяват скрито проникване в българска територия и подхождане към граничния поста с цел убийството на часовия. Отнасяме се предпазливо към версията, че после гърците били пренесли убития на тяхна територия, за да представят случая като законно неутрализиране на нарушител: между поста и граничната линия има стръмно изкачване и разстояние около 250 м. Дори и в тогавашните условия надали е било възможно безнаказано да се оттеглиш,  пренасяйки убития нагоре по баира и през гъсталака.
2.   Посетихме чешмата, построена през 1939 г. от общената в с. Аврен в памет на загиналия граничар. Намира се на изхода на с. Аврен в посока Девесилово. В добро състояние е. Фотографирахме чешмата, нанесохме на топографска карта местоположението, свалихме GPS – координатите.
3.   Посетихме гроба на граничаря. Намира се в старото гробище на с. Аврен, където са се извършвали погребения до 1942 год. Физическото състояние на гроба не е добро: рамката на гроба е потъмняла и спукана на няколко места, самата надгробна плоча, също потъмняла, е паднала и се е разчупила на няколко части, но няма липсващи парчета. Прочетохме надписа, съдържанието давам отделно. Фотографирахме гроба и плочата, нанесохме на топографска карта местоположението, свалихме GPS – координатите.
4.   От надгробната плоча са ни известни военното звание, трите имена и датите на раждането и на смъртта на войника, както и при какви обстоятелства е настъпила смъртта (като часови на пост). Според спомените на местното население войникът е родом от Пиринска Македония. Не бил имал близки, или имал, но те не могли да си го приберат и погребат, нито да присъстват на погребението в с. Аврен.
5.   Съдържанието на надписа върху надгробната плоча е следното (цитирам съдържанието не оформлението):
,,Юнаку – юнашка смърт.
ефр. Тодор Димов Митев
род. на 2 юли 1900 г.,  починал като часови на пост на 5 април 1921 год.
Родината не забравя своите синове."

Информацията, с която вече разполагаме, е напълно достатъчна, за да предприемем практически действия по възстановяване на надгробната плоча, привеждане на гроба в добро състояние, поставяне на паметна плоча на лобното място. За целта освен набиране на средства е необходимо и да намерим добър майстор, който да слепи и монтира плочата и за изработка на плоча за лобното място. Може би ще ни е от полза и някакъв опитен специалист (археолог, или музеен работник), за да сме сигурни, че напълно е разчетен надписът върху надгробната плоча и не сме пропуснали някакви детайли.

ДАВАЙТЕ ИДЕИ, вкл. каква да бъде плочата на лобното място.

Изказвам сърдечна благодарност на всички крумовградчани, черничани, авренци и девесиловци, за тяхната отзивчивост и за безценната помощ от тяхна страна.

Искам да благодаря също и на нашите съфорумници (по азбучен ред) anton, harigraniza, капитан Иван Йорданов и velko за участието им в анализа на предварителните данни, с които разполагахме и за организационната и техническата помощ, която ни оказаха.

[Ивайло Христов]

Граничният пост "Вардар", където загива ефр. Тодор Митев се намира на 210 м. северно от ГП 92 (азимут 10).

Изглед от КСП в посока на поста, който се намира на 120 м. от КСП - DSC03215
Южно от поста е имало друга постройка, чиито останки отстоят на 40 м. от КСП и на 80 м. от поста.
Изглед към върха, на който е ГП 92 от останките на въпросната постройка - DSC03208

Изглед към останките от поста от юг-югозапад - DSC03183, DSC03189

Изглед към останките от поста от запад-северозапад - DSC03190

Изглед към останките от поста от север - DSC03195

Скалата на която би могло да се постави бъдещата паметна плоча – намира се на 20 м. в посока юг-югоизток от средата на поста - DSC03203

Гробът на ефр. Тодор Митев в старото гробище на с. Аврен - DSC03471

Чешмата построена през 1939 г. в памет на ефр. Тодор Митев – намира се отляво на пътя от с. Аврен към с. Девесилово на изхода на с. Аврен - DSCN1182, DSCN1181


Пост "Вардар": http://www.kade.si/#map=18/2856305.71/5059027.18/0
Чешмата построена през 1939 г. в памет на ефр. Тодор Митев: http://www.kade.si/#map=19/2861507.22/5063431.49/0

[дятката]

Това ли е единствената версия за смърта на граничаря?Много се радвам че сте разнищили инцидента имам чувството че още малко и всичко щеше да потъне в забрава.

[красимир_ванков]

Чета и се питам колко ли още такива места има по земята ни !!!

[vigi]

 Мисля, че паметника на гроба може да бъде възстановен и да си остане в автентичен вид. Поздравления за добрата работа!

[Norr]

Мисля, че паметника на гроба може да бъде възстановен и да си остане в автентичен вид. Поздравления за добрата работа!

Васе, точно такова е мнението на хората в Аврен и ние веднага се съгласихме. Така е най-правилно.

[velko]

Поздравления за упоритата издирвателска работа на нашите съфорумци!
Благодаря на всички, които им оказаха съдействие "на терен", за да бъде установена самоличността на загиналия граничар, мястото, където той е загинал и мястото, на което е погребан!
Приятели, виждам, че сте открили и чешмата, издигната в памет на войника!

Какво следва:
- трябва да се възстанови паметникът, като се запази максимално оригиналът. Всички фрагменти са запазени - и това улеснява донякъде тази задача. Нека, на първо време, потърсим реставратор от Крумовград - би трябвало там да има такъв човек, с който да работи местният Исторически музей. Ако там не се намери такъв - да разширим периметъра до Момчилград, Кърджали или по-надалече.
- да поръчаме направата на малка паметна плоча, която да поставим на лобното място на граничаря - до Втори пост (това до 92 ГП ли е, както предплагахме в началото или до 95 ГП?). Да оформим по подходящ начин мястото около паметната плоча.

Прав е Краси - кой знае колко още такива убити граничари има - потънали са в забрава, а не бива! Не е необходимо да правим скъпи паметни плочи - но дори и малки, те ще бъдат много повече от нищо - и ще борят забравата.

[Ивайло Христов]

Постът е зад ГП 92.

Сателитно изображение


Карта 1:5000


Карта 1:25000 от 1933 г.



Червената линия е моята GPS следа. Точките 060-066 маркират граничната линия (която в момента не е вярна, както на електронната карта, така и на всички топокарти, вкл. и на 1:5000, която по принцип има точност 5-10 м., но не и на границата  ) 066 е ГП 92. Бялата линия на картата (черен път) всъщност е горно КСП. 069 е постройката под поста, 067 е самият пост, а 068 е скалата, където би могла да бъде поставена плочата. На картата 1:5000 се вижда, че на 10-15 м. северно от ГП 92 има отбелязана постройка (черен правоъгълник) и аз действително видях там нещо като останки от малка постройка или окоп. По-надясно (изток и североизток) от тази постройка има има отбелязани още две такива, но както се вижда не сме минали през тях.

[дятката]

Няма ли по точни данни за смърта във военния архив, нямало ли е разследване на инцидента?Било е в смутни времена но ако се знае родното село може да има роднини и да знят или да имат смъртен акт.Дори в църковните и кметски документи може да е останало нещо.Който е направил чешмата в чест на граничаря и той сигурно знае за инцидента.

[Norr]

Няма ли по точни данни за смърта във военния архив, нямало ли е разследване на инцидента?Било е в смутни времена но ако се знае родното село може да има роднини и да знят или да имат смъртен акт.Дори в църковните и кметски документи може да е останало нещо.Който е направил чешмата в чест на граничаря и той сигурно знае за инцидента.

Дятка, смислени са ти въпросите, и ние си ги зададохме, но засега нямаме отговори. Чешмата е строена от група майстори, заедно с още много други чешми в района по поръчка на авренската община. Строили са я така, както са им казали, без да вникват в подробностите по случая. Вероятно също толкова са знаели и тези, които по поръчка са изработили надгробната плоча. Родното село не се знае. Имай предвид, че става въпрос за събития отпреди един век. Най-възрастният човек, който можеше да ми даде някакви сведения, е роден през 1935 год., т.е. и на него са му разказвали, не е самият той съвременник и свидетел. Така че като възможности остават църковните документи, общинските архиви, военният архив. Само че това изисква работата на цял екип за години напред. Засега толкова успяхме. Всяко действие си има несъвършенства. Перфектно е само бездействието  . Наличната информация обаче е достатъчна, за да започнем практическата работа. В днешното време на тотално безхаберие, национален нихилизъм и самооплюване, кога мазохистично, кога платено, е важно в обозрим срок да оправим гроба и да поставим плоча на граничния пост, всичкото това пред очите на местното население. Имайте предвид, че авренци десетилетия наред на Задушница са слагали свещички и на гроба на граничаря, нищо, че на никого не е роднина. И моля, всички, които имат силна потребност да казват нещо не по темата, да не го казват тук. Благодаря им за разбирането.

[дятката]

Съгласен съм напълно.Дълбок поклон от мен за свършеното,яд ме е че не мога да се включвам и аз в работата.Преди време една жена беше писала във фейсбука,че от тяхното село имало граничар загинал в Аврен писах и но не одговори.Каквото мога и аз ще помагам.Името на жената по фейзбука е:Ceca Duncheva писа ми като си отидела на село ще разпитала но от тогава минаха 2-3 месеца и не е публикувала нищо.

[цапар]

Съгласен съм напълно.Дълбок поклон от мен за свършеното,яд ме е че не мога да се включвам и аз в работата.Преди време една жена беше писала във фейсбука,че от тяхното село имало граничар загинал в Аврен писах и но не одговори.Каквото мога и аз ще помагам.Името на жената по фейзбука е:Ceca Duncheva писа ми като си отидела на село ще разпитала но от тогава минаха 2-3 месеца и не е публикувала нищо.

Стояне, друже Велинов,
жената е известна, както и твоето съобщение. От Norr ми е известно.
И още в Аврен ми се щеше да те питам:
Ти от кого и как чу за смъртта на ефр. Тодор Димов Митев - от историята на заставата, от разговори с ръководството на заставата и с граничарите или от местното население. Добре ще е да разкажеш. Името ти тези дни ни бе непрекъснато в мислите и в устата.

[дятката]

Абсолютно съм сигурен тази история я чух от командира на заставата ни тогава преди 30г. кап.Матев.Сега е тук по нашия край пенсиониран под.полковник.Ще търся да го срещна и да го питам пак.Тогава той ни разказа че преди доста години наш граничар убил гръцко куче и им го хвърлил на браздата.После гърците го издебнали и убили този граничар.Помня този разказ на командира много ясно.Да не бъркате жената от Черничево Пепа Балабанова с тази която писа за граничаря че е от нейното село-Ceca Duncheva.

[velko]

Историта и аз съм я чувал, само че гърците убили друг граничар, не онези, които гръмнали кучето им.

[Norr]

Историта и аз съм я чувал, само че гърците убили друг граничар, не онези, които гръмнали кучето им.

За кучето, разбира се, знаехме. То било агресивно и, вероятно насъсквано от гърците, често нападало нашите гранични наряди, докато накрая станало неизбежното. Жалко за животното, стопаните му са го направили такова и са знаели какво ще стане рано, или късно. Няма никакви обективни данни, че Тодор Митев е този, който го е застрелял. Той е този, който е станал жертва на отмъщение. Да се извърши сляпото отмъщение по такъв начин е било по-лесно, отколкото да се опитват да предвидят мястото и времето на срещата с този, който е застрелял кучето им (ако гърците изобщо са го знаели). Умишлено не нищя "кучешката тема". Това само би ни отклонило от главното, а то е, че трябва да възстановим паметта за граничаря Тодор Митев. Той е загинал при изпълнение на войнишкия си дълг, а не си е умрял вкъщи до печката. Така че по-добре да обсъждаме този въпрос.