Речната и сухопътна граница с Румъния

[anton]

Нц ни става, аз така кат ма поканят от първия път утказвам.

[Niki_vd]

,,Лично от мое име и от името на моето семейство най официално ви каня цялата тумба на панаир във Видин"
           
     Това е втора покана няма как да откажеш
В колица сива се качете
прозорци широко отворете
резерварче до горе напълнете
И към Видин се запътете.
Че тука панаир ви чака
със люлки,музика, забава
китайска стока и гълчава.
Покана аз във рима казвам
недойдеш лиииииииииии ще те наказвам....

[Niki_vd]

Традиционният видински панаир започва  от 26 август до 5 септември...Никой няма да върна,всичките сте добре дошли!!! Аз казах по нагоре,за приятели вратите са ми винаги отворени.

[anton]

А видяхго, но си мълча. То на такава покана отказвали се. Уви аз съм твърд и пак ти отказвам, но за тази година. 2011 живот и здраве съм във Видин. Поздрави.

[Ивайло Христов]

Бе ние през 2011 г. може да го изненадаме Ники и да му изплуваме с подводница точно пред носа на катера. 

[ninko_nik]

здр.юнаци граничари пишете

[velko]

Ще разкажа две забавни случки от миналото, които са свързани със северната граница, като за илюстрация прикачвам снимка от Goole Еarth, показваща района, където те са станали. На нея се вижда как браздата прави чупка около селото. И двете истории са от времето преди 1989, когато с мамалигите сме били "братя" от Варшавския договор. Бяха ми разказани от местни жители преди около 10 години, когато ми се наложи да посетя едно малко и вече наполовина изоставено селце - Лозница, общ. Ген.Тошево, отстоящо на няколко стотин метра от браздата. В това селце българска телевизия не се лови и от години единственото забавление (предимно за мъжете) е селската кръчма.
Герой на първия разказ е комбайнерът на селото. Той обикновено си карал комбайна добре почерпен, а и си пийвал докато работи, та една нощ, докато жънел голям блок с пшеница до самата бразда, така се накълвал, че .... заспал в комбайна по време на работа. Машината продължила направо на север, преминала през браздата и продължила да жъне в румънския блок (също с пшеница) оттатък браздата. В Добруджа блоковете са впечатляващо големи, така, че комбайнът ожънал дълга права "лента" в девствения блок на комшиите. По някаква причина машината спряла (дали защото горивото е свършило, или кърканият комбайнер е бутнал нещо не знам). Комбайнерът обаче продължил да спи в спрелия насред румънския блок с пшеница комбайн. На сутринта румънските граничари отишли с една джипка и го арестували - завели го в някакво тяхно поделение, разпитали го (нали е "осъществил нападение ) хвърлили му един здрав пердах ... и го изпратили с комбайна обратно през браздата. Но забравили да изпразнят бункера на комбайна, така, че всички от селото (вероятно все още) бъзикат комбайнера, "че има един бункер жито, подарък от Чаушеску". Тази история илюстрира каква е била границата по онова време (вероятно края на 70-те) - била е само бразда и "неутрална 5-метрова зона".

[velko]

Герой на втората случка е тракторист от същото село. Тя е станала по-късно. Възможно е заради първата случка, или поради друга причина, но от българска страна, успоредно на браздата бил прокопан ров, чиято мисия вероятно е била И да спира "нападения със земеделска техника" от нас към Румъния. На снимката с жълт пин е обозначен един път със "стратегическо" значение. Този път е разклонение на единствения асфалтов път, който свързва селото с цивилизацията. Това разклонение също е асфалтирано и води (почти перпендикулярно) към браздата и от там към румънското село Cеtatea. Замисълът е бил, при нужда, да бъде използван за транспортиране на военна техника от "Варшавския договор" към България. Затова пътят има продължение и в Румъния. Непосредствено преди браздата пътя е пресечен от споменатия по-горе ров. Та една вечер трактористът - и той здраво почерпен, си карал ЮМЗ-то по пътя от село Росен  в посока Лозница, но вместо на кръстовището да отбие към селото, той продължил по асфалата право към браздата. И се бухнал с трактора в траншеята. Най-вероятно е заспал здраво още преди това, защото на сутринта нашия патрул го събудил от сладкия сън в кабината на трактора. На тракториста му нямало нищо, но за да издърпат трактора от рова им трябвала по-голяма машина. Тази случка дава представа колко дълбок е бил ровът до браздата.

[stely1971]

Заинтригуваха ме двете случки разказани от velko, макар че и двете съм ги слушал доста пъти като по-малък /майка ми е от село Лозница и до средата на 90-те баба ми и дядо ме бяха живи/. Искам само да вкарам едно уточнение /ако velko ми разреши/ - пътя за който става въпрос е от село Росица към село Лозница. Иначе в последните 10-15 години рядко ходя нататък /веднъж на две-три години го гробището на селото/ и отскачам до края на въпросния път, който в средата на 80-те години щеше да става главен, на въпросното място от втората случка трябваше да има ГКПП, а във военно време наистина трябваше да става военен път. Към момента там е гъста джунгла, по моя преценка /все пак сега съм граничар/ през гората има някакво движение на хора и животни /винаги има стъпки по КСП-то/, а в самото село Лозница живеят не повече от 10-на души и както се казва са "забравени от бога".

[velko]

Точно така, stely1971 - пътят води от с. Росица към с. Лозница.
Поздрави!

[НакатаGSM]

Колеги раздвижете малко тази северна  граница предполагам има какво да научим за нея само тя седи забравена там никога ли не е имало граничари

така е,там на север и на изток ,граничната бразда е синята вода ,за разлика от нас на зелената граница.Ще е интересно да научим повече за носенето на службата по вода.Иамало ли е гранични обстановки и как се справяхте с нарушителите.За севера знам ,че зимно време най-големите нарушители бяхя вълците от Румъния.

[joro-7]

Ето няколко снимки   на  новите катери,които ще охраняват речната граница на България-страхотна маневреност и скорост имат-Бойко  и Цветан Цветанов сигурно са залепнали за седалките РЕКАРО ,като ги изпънаха на
голяма скорост и после рязко спряха.(снимките са на експертите от ГПУ-Русе)

[velko]

Да са ви честити "водните Ламборгинита"!

[krasimir_vankov]

... Някои спомена, че тук никои не пишел за северната граница - то ние от СЕВЕР служихме на ЮГ, как да пишат?  ...

Все трябва да има някой, който да е носил служба по тая граница. Все ще влезе някога тук и ще пише нещо ...
За сега поне имаме начало на първа тема в този раздел , да се надяваме, че ще се понапълни с още.
На мен винаги ми е било интересно, като каква служба са карали охраняващите района от Силистра до Дуранкулак. Даже най-крайното село на България там май е с. Граничар, тъй че все трябва да има и граничари, които да са били там и рано или късно ще се появят и тук.

До средата на 80-те години охраната на дунавската граница наистина се осъществяваше само от румънска страна . Не мога точно да посоча дата и въз основа на какъв документ беше създадена към Видинския отряд Гранична комендатура - Русе. Една стя на пристанишето , един лек автомобил с един войник шофьор , един комендант и 22 сержанти - линейни надзорници . Без контрол , без ясно обособени задачи , основно са залагали на контакти с местните хора и са слухтяли за "външни  лица" без ясна причина на пребиваването около реката. Сегашния директор на РДГП Русе знае най-много по темата , но не влиза във форума.  Някъде  около 1997 година Русе от комендатура стана  нов и самостоятелен РГС (Регионален граничен сектор) , започна изграждането на ПТВН надолу по течението  след Ботево, създадоха се и ГПУ  . Част от граничните кораби от ДГК - Видин бяха пребазирани в Русе , Силистра и Свищов. Сухоземната граница в старо време се охраняваше от Бургаския граничен отряд - той държеше четири застави на южната граница с Турция , цялото море и две сухоземни застави по добруджанската граница - Дуранкулак и Богорово . Вярно е , че в сравнение с момчилградските джендеми службата на Дуранкулак и Богорово си беше направо курорт . Няма кльон , няма обстановки , режима с Румъния все-пак си беше друго нещо , въобще лайф .Патрулите в повечето случаи си бяха пеши , някой за повече от деноношие  с преспиване по маршрута и неизбежните консерви "русенско - варено " . Тук - там наблюдателни постове , тук - там ПГР-та и в обши линии това е. Всичко това подплатено с оперативни мерки .

[dobrev621]

Ванков защо мисля, че имаше някакви заграждения,дали не са били румьнски.Родом сьм от село Ряхово,то е на 30км. по поречието на река Дунав,на румьнска страна срещу селото имаше някакви заграждения и вишка-много пьти сьм ги виждал,те си имаха катери много отдавна.Тренирах гребане на ЯЛ-4 и 6,когато провеждахме тренировки винаги се появяваха,на сьстезания сьщо.Виктор Гецов знае за сайта,лично сьм говорил с него.