Паметникът на Митю Митев и Костадин Веселинов в Беласица

[кльони]

Здравейте,
Преди няколко дни бях на излет до х.Беласица ,от там пеша (не е много далече-10-12мин.път)се качих до паметника на загиналите граничари на 24 .05 .1951г.Надписът е избледнял с годините,но все още се чете:
"На 24 май 1951 год.на това място бяха убити от врагове на Родината,граничарите Митьо Митев- род.в с.Д.Чифлик окр.Врачански ,и Костадин Веселинов  от с.Ситово окр.Пловдивски.Вечна слава на героите."
http://www.album.bg/klioni/?upload_done=4

[майор ТЕНЕВ]

И за двамата са открити теми.

[georginankov]

Всъщност, май за Митьо Митев няма открита тема. Поне аз не намерих в търсачката. За Коста Веселинов има, но и тя нещо не върви, та май мисля да ги пораздвижим малко, особено тази.

[velko]

Всъщност, май за Митьо Митев няма открита тема. ..........

Ето, това е темата:
http://granichar.org/forum/index.php/topic,3470.0.html

[georginankov]

Всъщност, май за Митьо Митев няма открита тема. ..........

Ето, това е темата:
http://granichar.org/forum/index.php/topic,3470.0.html

Velko, аз тази темичка я знам В търсачката търсих за Митьо Митев от Д.Чифлик, Врачанско. И ако Митю Караилиев от Д. Чафлик, Варненско и Митю Митев от Д. Чифлик, Врачанско са едно и също лице, по добре я махнете тази тема тук, за да не става объркване.

[velko]

Цвети, на 24.05.1951 г., до чешма, в близост до х.Беласица, има двама загинали граничари. Единият от тях е Митю Караилиев, от с. (тогава) Долни чифлик, варненско. Кльони е открил паметника на (или в близост до) тяхното лобно място. Нека тази тема си остане самостоятелна - надявам се, че следващият който отиде там, целенасочено ще снима чешмата,  а ако са оцелели - и вековните дъбове, от клоните на които са били устроили засадата бандитите.
В темите, обособени за двамата граничари ще дублираме някои от снимките.

[georginankov]

От разказа на velko  в обособената тема, а и споменавайки тук за чешма, се разрових да намеря нещо. По пътя до хижата има няколко чешми. НО определено става на въпрос за три от тях. Едната я наричат "чешмата на Калайджиев" и се намира между м. Баба Кримка и хижа Беласица /на 20 мин. преди хижата/. Другата чешма в м. Бели поляни,  където вдясно на пътя е разположен засл. "Розова поляна". И последната се казва Османовата чешма. Тя се намира по пряк път между засл. "Розова поляна" и застава Конгур, на около 40 минути от заслона се стига кльона, а зад него вдясно пътеката се изкачва до застава "Конгур". От тук на горе вода няма, защото билото е безводно.

[кльони]

Оказва се че има и друга неточност.Информацията която е известна на мен от бившия уредник на музея в поделението в Петрич е ,че двамата граничари не са били наряд а са били в отпуск по случай празник в Петрич.Мястото където е паметника(което е действителното място на засадата)е достатъчно далеч от линията за охрана на ДГ за да се съгласим че са били наряд.После, там няма чешма.Според информацията,срещата е станала случайно.Не знам дали това е литературна притурка ,но докато вървели двамата си говорели ....какво щели да правят ако случайно се натъкнат на някой бандит,и после са застреляни.

[кльони]

Значи сега погледнах че на на картата по-горе е отбелязана местноста "Баба Киримка".В онези времена,там се е намирала колибата на тази жена давала подслон и храна на участници в бандитски групи.

[velko]

Заформя се интересна тема за доизясняване.
Онова, което съм писал за обстоятелствата около гибелта на двамата граничари, ми бе разказано от брата на Митю Караилиев, при срещата ни през м. май т.г., в гр. Д.чифлик.
Той ми разказа онова, което им е било разказано (на него и семейството му), от офицера и няколкото войници, които са дошли за погребението на Митю Караилиев, в Д.чифлик.
Забележителното в тази версия е следното:
1. Нарядът е бил от трима граничари;
2. Те са се връщали от мястото на службата (вероятно "секрет", в близист до браздата) и са се движели по пътека (тогава, сега може и да не съществува или да е изместена) от границата, към заставата (тогавашната застава, след това може да е имало и нова, на друго място);
3. Засадата е била устроена на логично място - предвид напрегнатата обстановка, нарядите са спазвали инструкцията да се движат на дистанция един от друг, но чешмата е мястото, където те са нарушавали това правило и на практика са ставали едновременно лесна мишена, за враг, въоръжен с автоматично оръжие;
4. От разказа на Иван Караилиев не стана ясно колко са били бандитите, устроили засадата - известно е само, че непосредствено преди стрелбата, се е чуло подсвиркване, подобно на кукувица откъм дървото, и е последвала канонадата; Това го е разказал третият граничар от наряда, който е бил ранен, но е оцелял. По характерното "кукане", се е счело, че засадата е дело на известен тогава "ловец на граничарски глави" - това бил неговият "стил". Но не се знае със сигурност, дали е бил сам или е имало и други.

Възможно е, всичко описано горе да не е пълната истина - възможно е, образът на М.Караилиев, в някаква степен да е "героизиран" (бил е погребан в центъра на селото, с подобаващите почести за герой) .
Но от друга страна, ако са искали да го "героизират" изкуствено, те можеха да разкажат и съвсем "украсена" история на "истинско сражение". Т.е., нямаше да кажат на близките му, че той буквално е бил разстрелян от засада. А и източникът не е един офицер - има и няколко другари на Митю, които са служили заедно с него на заставата.
Но кой знае ?

Би било много полезно, ако успеем да издирим някои близки и на другия загинал граничар - Коста Ангелов Веселинов в с. Ситово, пловдивско. И да научим каква е версията, която им е разказана на тях. Все още сме длъжници към паметта на тези граничари.

От снимката, издирена и публикувана от р-к ПББ, в темата за Коста Веселинов,
http://granichar.org/forum/index.php/topic,3496.msg77034.html#msg77034

става ясно, че родната къща на граничаря е била обявена за продажба през 2007 година:
http://laskas.com/ufiles/2010-09/prodajba-v-regulaciq-upi-bez-proekt-s-tok-vodoprovod-parceli-za-zastroqvane-investicionni-proekti-s-sitovo.jpg

т.е., не се знае, дали тя вече няма нови собственици и дали изобщо могат да бъдат издирени родственици на К.Веселинов.
Но ако някой живее в близост до с.Ситово и има желание, може да прескочи някой свободен уикенд и поразпита - всички ще му бъдем признателни.

[кльони]

Ако съдим по мястото на което е поставен паметника,и което се смята за лобното място ,тогава няма как те да са се прибирали от граничната бразда.Както става известно от твоят разказ-не са се движили на разстояние ,което пак подсказва че те са вървели заедно и дори са си говорили,което може би е привлякло вниманието на този-тези(и това не е известно) въоръжен нападател. Ето къде се намира паметника .Използвал съм картата от по-горе.

[georginankov]

Виждайки локацията на лобното място, значи става въпрос за Калайджиевата чешма или една, която е пресъхнала до крепостта Гяур Калеси. За мен по вероятно е първия вариант.

[Ивайло Христов]

Оставете ги тези схеми, в които север и юг са наопаки...   С тях човек по-скоро може да се загуби, отколкото да се ориентира. 
Ето как стоя нещата на истинска карта. Паметникът се намира на 200 м. южно от х. Беласица и на около 100 м. югоизточно от пътеката, която в момента може и да е станала път (тънкия черен пунктир). На около 100-150 м. от паметника по пътеката/пътя има две изворчета (сините точки). Там би могло да има чешми.

[georginankov]

За посоките си абсолютно прав! Забелязах го още вчера, като търсех маршрута на сателита. Всичко е обърнато на опаки Но я използвах заради последователността на местностите.

[velko]

Логично е, ако са се връщали от наряд, лобното им място да се намира между линията на ДГ и ГЗ.
От картата и обозначенията става ясно, че това не е така (освен, ако заставата не е била премествана през годините след 1951).
А това подкрепя версията, разказана от Кльони - че граничарите са застреляни по пътя си (пътеката) между ГЗ и Петрич.

Ще разпечатам една карта и при първа възможност, ще отида в Долни чифлик, за да разговарям отново с брата Иван Караилиев - той също е бивш граничар и с помощта на картата ще можем да изясним много неща (може би).