УГВ/НСГВ/НСГП и батальона за обслужване в София

[йордан димитров]

Да е жив и здрав генерала наш!!!

[валентин60]

Не го зная генерала , но полковник Хрисимов го познавам лично и е много добър човек.Някога през 79-80 година когато ми беше НЩ вкарваше доста офицери в правият път.Беше страшен за войската но винаги вярваше в нас и ни подкрепяше.Честити награди и на двамата.

[velko]

И ген.Ангелов, и полк. Хрисимов (Патрон)са добри и харизматични човеци, а общуването с тях е привилегия и голямо удоволствие. Да са живи и здрави и да са им честити отличията !
Дано скоро  обстановката позволи организирането на нормална , не-пандемична среща на Ваклинова чука, в която да участват и приятелите ит СОСЗР.

[монката]

И двамата ми бяха командири .Да са живи и здрави и скоро да се видим.

[Антон Макавеев]

Служих в БОО 1981-1982 г. като командир на свързочна рота.Ще се радвам ако има хора от това време!Тогава бях ст.лейтенант Макавеев.

[стателов]

Простете невежеството ми , но какво е БОО?

[красимир_ванков]

Простете невежеството ми , но какво е БОО?

"Батальон за обслужване и осигуряване". Детската гадина за наши деца на ГВ. Хем в казармата, хем в къщи. Знаеш как е. Нека някой способен да извади списъците на граничарите носили славните зелени пагони навсред София.

[Антон Макавеев]

Все трябва да си навсякъде и информиран!Имаше и много свястни момчета без да са   някои!Засрами се  за някои мнения ,които граничат със злоба!

[Kremenski]

Служих в БОО 1981-1982 г. като командир на свързочна рота.Ще се радвам ако има хора от това време!Тогава бях ст.лейтенант Макавеев.

Поздрави от Враца др. ст. л-т.Служихме заедно в Ивайловград от 1979 - 81г. Аз бях мл. с-т в ротата на ст. л-т Вене Ангелов и взводен ст. л.-т Харизан Петров.После бях в ОР шофьор на джипа 02926.За кратко бях и във вашата 4-та  рота и вашия взвод дори  към 1-2-ва месеца , като ме преместиха от автовзвода при Вас  да довърша обучението  на мястото на мл. с-т ............не си спомням името му.За употреба на алкохол го разжалваха и изпратиха на заставата в Драбишна, един висок с голям мустак и мен ме прехвърлиха да довършим обучението на школниците.Това е било зимната школа на 1980г.

[Антон Макавеев]

Много се радвам! Аз се пенсионирах и сега съм в Пловдив!Има много коментари в -школите -има само за Ивайловград!Жив и здрав да си!

[С.Василева]

Имам някакво чувство, че темата за службата в батальона обсужващ УГВ предизвика жив интерес. Въ връзка с това бих искал да внеса още малко яснота по въпроса, поне доколкото ми позволяват поизветрялите вече спомени  . Надявам се, дългият ми пост да не се приеме, като СПАМ 
И така,

ПОДЕЛЕНИЕТО - находящо се на площ от около 3-4 дка в ж.к."Люлин" на адрес, бул. "Баба Парашкева" /сега мисля, че се казва "Европа"  / № 138 мисля че беше. Излизайки от София се падаше от дасната страна, непосредствено преди кръстовището на околовръсното за Калотина и Белград /тогава а и сега там има караулка на КАТ/, а от ляво бяха блоковете на ж.к. "Люлин". Непосредствено преди него се намира /мисля че и до ден днешен/ ССБ /Съюз на слепите в България/ "Успех". Преди него пък на около 200-250 м се намираше ЗК "Малчика", днешно "Нестле" АД, където ходехме на трудова /беше споменато вече, за какво и как  /. Самото поделение беше оградено със ограда от високи ламаринени, боядисани в зелено платна, над които имаше опъната един или два реда бодлива тел. Територията беше отчуждена такава, собственост на слепите, които в последствие в "зората на демокрацията" си я поискаха, което беше основната причина тогава батальона да бъде изместен във "Враня", или поне такава е моята информация !? /тук има колеги, които със сигурност са по запознати с това, и биха могли при нужда да ме поправят  /.
Един малък "Алкатраз" /в рамките на шегата  / така да се каже, в сравнение със цивилизацията на тогавашна София, която по онова време все още беше хубав град за живеене.
ХИГИЕННО-БИТОВИТЕ УСЛОВИЯ - меко казано ТРАГЕДИЯ 
СПАЛНИТЕ ПОМЕЩЕНИЯ - 2 БР. /в едното Автотранспортна рота, а в другото Свързочна рота, като за Вътрешни войски няма да се впускам в подробности, тъй като нямахме кой знае какви контакти с тях, макар че делехме едно пространство/, представляваха две дълги помещения /по информация бивши складове/. Покрити бяха само и единствено с циментова плоча залята с асвалт /според македонците в ротата "ДЗИФ" / с възможни всички външни стени с дебелина не повече от 20-25 см. Дограмата - тепечна като на склад, дървена, стара, зейнала от всякъде, зимата "се гонеха ветровете". Всеки би могъл да си представи, каква е температурата вътре през зимата, и какво би коствал евентуалният опит все пак тя да се повиши поне от малко-малко. Отоплението в предишните постове стана ясно как конкретно бе организирано. През метална, частично остъклена врата се влизаше в предверие. От ляво и от дясно имаше две умивални, като в лявата имаше преход към банята, а в дясната преход към тоалетната. В дъното на предверието имаше два входа, от които се влизаше в 2 бр. идентични на вид и големина стаи, които се водеха "Сушилни". От тях вече се влизаше в 2 бр. спални "близнаци", всяко за по около 12-13 човека с легла на два етажа тип "Вишка". По традиция в лявото спално бяха старите кучета, а в дясното новобранците. В дъното на спалното на старите имаше още една стая, в която по едно време се подвизаваше "Фазана", а в последствие като се уволни същата се изпразни. В лявата сушилна, на старите беше телевизорът.
СТОЛОВАТА - голямо мрачно, неотоплено помещение, в което зимно време храната замръзваше почти веднага след като се разлее и сервира от дневалните. Имам спомени, като дневален при почистване след храна, че често се случваше да гоним някой плъх и в много от случаите не успявахме, тъй като това гнусно животно  се шмугваше в отводнителният канал и ..................... до следващият път.
ХРАНАТА - за тези две години свинско месо съм ял точно два пъти /веднъж като новобранец, и втори път, когато ни изпращаха на уволнението вече с цивилни дрехи/. През останалото време сме яли само смрадливо шилешко /т.нар. "КОЧ"/ със син печат върху него, обикновенно с някаква блажна манджа. Доста от момчетата включително и аз хванахме Гастрит. Там намразих и ориза, който преди това обожавах. В един период за около 10 г. след това не кусвах въпросното ястие. Сега вече пак го ям с удоволствие. Всички се радвахме, когато разберехме, че за вечеря ще има постен "Боб яхния". Тово беше едно от малкото ястия, които готвеха добре. Сипвахме си по 2-3 пъти  . Най хубавата закуска бяха пържени филийки със захар /по 2бр. на човек/ и чай. Даваха и много маслини, но кой знае защо почти никой не ги ядеше и се изхвърляха отзад на бунището, като остатъците от храната се изхвърляха от един ЗИЛ самосвал на сметището на Долни Богров. На ходещите командировка даваха в промишлени количества суха храна - Русенско варено и Свинско месо в собствен сос, но не като сегашните, а от старата партида, наистина 100 % качествено свинско месо, което си беше мечта за всеки от нас. В същност на повечето места по граничните отряди качеството на храната беше идентично и това е нормално в предвид на това, че готвачите обикновенно бяха войници. При нас имаше двама старшини готвачи, които се сменяха. Единият, Бай Злати мисля че му викахме - един възрастен човек на около 70 г. видима възраст, а другият - старшина Кичев. Последният имаше Москвич 412 и във връзка с това между нас му излезе един пракор - "КИЧО ПИЧА С МОСКВИЧА"  .
Просто в това отношение по нищо не се отличавахме от отрядите по границата, дори както казах бяхме по зле от много от тях. От заставите нямам впечатления, тъй като съм ходил само на няколко, които бяха по достъпни с лека кола, а и не съм преспивал никога на застава.
НАРЯДА /вътрешен караул + дневалства/ - стана ясно по горе, голям бич, като честота за някои.
АВТОПАРКА - 10-тина броя джипки /не помня вече точният брой, модела и марката са всеизвестни, тогава само такива имаше/ + 4 бр. леки коли. На Командващия - LADA 1300 /Жигули с малко по мощен двигател/ + 1 бр. Лада Нива. На ВКР-то - ВАЗ 2105. Дежурната кола - Лада 1500 ................. и строеви, чисто нови ЗИЛ-ове 131 /точният им брой вече не помня/. Имаше и един "Джоган" работилница.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА АВТОПАРКА - по принцип превилегировани бяха старите кучета. На тях се зачисляваха джиповете и леките коли, а на новобранците строевите ЗИЛ-ове, което само по себе си значеше, че наряда ще се дава предимно от тия със ЗИЛ-овете  , тъй като другите са заети с командировки. Разбира се, имаше и изключения в случаите, в които някой от старите се издънеше. Тогава провинилият се се наказваше обикновенно с "караул през ден", ДОКАТО МУ УМ ЗАЙДЕ  и съответно ако издънките повтореха, потретваха и т.н., по преценка мястото му се заемаше от новобранец. Имаше няколко такива случая, макар и не много.
КОМАНДИРОВКАТА - бленуван сън, "ЧЕРЕШКАТА НА ТОРТАТА" за всеки войник от Автотранспортна рота. Идва заявка от УГВ, че е нужна кола за пътуване някъде по границата. Ротният определя някой, който отива да вземе ресорният офицер от УГВ ...... и  .............. ........................... НО,
представи си, че спираш УАЗ-469В пред УГВ. Горещ летен юлски ден, между 36 и 40 градуса по Целзий. При теб се качва да речем п-к Макари Божилов с фуражка на главата, на която козирката частично закрива очите му. Ти си с парадна, или бойна униформа в зависимост от конкретният случай, също с фуражка или шапка на главата. Маршрутът е да речем София-Малко Търново, точно 500 км в едната посока. Бавно, но сигурно излизате от територията на София и поемате извън града. Мислиш си, че би могъл да се отпуснеш и правиш опит да си свалиш шапката /фуражката/ ......... , но уви срещаш укорителен поглед и лека полека се отказваш от това си намерение, още повече че самият ти спътник не си сваля фуражката  . Максималната скорост е 60 км/ч по първокласен път извън града, а по магистрала евентуално 80 км/ч. При всеки опит да се отклониш от тези норме, отново получаваш укорителен поглед. По пътя рядко се води някакъв диалог. Някъде по пътя поостарялата УАЗ-ка /нови бяха само две доколкото си спомням/ започва да ТЕПЕ и да прекъсва. Спираш, отваряш капака. Оказва се, че работи на три цилиндъра  . Вадиш доволно резервната свещ от "Бойната готовност" на автомобила ......... обаче се оказва, че и тя не е читава ..... отвътре се чува глас - "Какво става", отговаряш ......... "ми работи на три цилиндъра", а отвътре още по настоятелен глас казва "Момче, ако трябва и на един цилиндър ще стигнем ................ ". Всеки шофьор знае как роботи четирицилиндров двигател, на три цилиндъра .........,  а на един знае ли някой   ;D  
В съседната нива един Беларус обработва почвата, вдигаш ръка тракторът спира и отзивчивият тракторист веднага се притичва на помощ /тогава болшинството от хората бяха такива  / Та сваля той свещта от пусковия двигател на Беларус-а, монтира се тя на УАЗ-ката и ............... двигателят заработва "като часовник" ............. и т.н.
Та в случаи идентичен на този, когато колега се прибереше от път предпочиташе поделението пред командировката. Разбира се подобни случаи бяха рядкост, с болшинството от офицерите се пътуваше приятно и без особени притеснения от разликата в пагона и длъжността. Надявам се, да не бъда разбран погрешно, за никого нищо лошо неказвам, нито си помислям, просто споделям интересни случки 
С ВКР отдела, който аз обслужвах също се пътуваше приятно. Всички бяха земни хора, включително и шефа п-к Стефан Папаризов.
Другите колеги бяха по универсални и имаха контакти с повече офицери и от другите отдели на УГВ отколкото аз.
.............. май вече трябва да спирам, че бая се увлякох с тоя дълъг пост  , на изчелите го - Благодаря за търпението 
Ако се сетя още нещо, пак ще пиша 

Здравейте,  старшина Васил Василев,  помните ли го?

[ПВМладенова]

Интересно ми е кой е бил старшина на тубите по ваше време, 10 години не са чак толкова много. При нас е може би най-любимия ми човек от казармата. Танграта му беше прякора, но имена не помня. Командира все го гълчеше за нещо, а той има връщаще и на него и на зам.-а като ги издебне отзад изплющи ги я по гърба я по връта и ревне с все гърло "Къде си бе, началство?", направо им изхрвъкваха очите. Трябваше да се пенсионира в същата или следващата година след нас. Викаше Уво с нас на вечерна проверка, когато беше ДБ. За него имам безкрайни истории.

Командир на батальона по наше време беше подполоковник Цветков (Цецо), заместник беше пак подполковник, нисък с мустаци, Барбов ми се върти в главата, но не съм сигурен, все 5-ци раздаваше. И един Майор имаше ЗКТЧ, много свестен, но име не мога да върна.

Е това наистина е приятна изненада. Танграта беше от Крива Бара врачанско май. По наше време караше бордови зил 130 и чавдара, пак като старшина. Точно такъв луд беше както го описваш. И ние войската много му се кефехме. Г. Влахов може би ще се сети още нещо или за името му и аз ще се  напъна.
Сега само си спомних че на уволнението той ни закара на централна гара с чавдара, и като крещяхме у-вол-не-ни-ееее той натискаше тромбите на рейса без да се съобразява с никой там. За другите имена не съм още сигурен. Може би си разбрал че при нас взводен е бил бившият командващ жандармерията Живко Живков, но по ваше време май вече не е бил в батальона.

Ммммм дааааааа ............. много добре си спомням Танграта. За жалост имената му не си спомням. Ама си беше голям пич. Два пъти сме ходили с него и други войници, като новобранци да вършим час пром ПО ЗАПОВЕД ....... и двата пъти на връщане ни водеше в една квартална кръчма в Люлин и ни черпеше всички по бира  . А с Чавдара ни возеше я на баня, я в УГВ-то на кино, на театър и т.н. Митак, прав си - от Крива бара, Врачанско беше 

от Крива бара,но Ломско.
ст.Васил Василев- Танграта
За съжаление той почина много млад.
Той беше моят баща ❤️и много ми липсва 😭

[Kremenski]

Имам някакво чувство, че темата за службата в батальона обсужващ УГВ предизвика жив интерес. Въ връзка с това бих искал да внеса още малко яснота по въпроса, поне доколкото ми позволяват поизветрялите вече спомени  . Надявам се, дългият ми пост да не се приеме, като СПАМ 
И така,

ПОДЕЛЕНИЕТО - находящо се на площ от около 3-4 дка в ж.к."Люлин" на адрес, бул. "Баба Парашкева" /сега мисля, че се казва "Европа"  / № 138 мисля че беше. Излизайки от София се падаше от дасната страна, непосредствено преди кръстовището на околовръсното за Калотина и Белград /тогава а и сега там има караулка на КАТ/, а от ляво бяха блоковете на ж.к. "Люлин". Непосредствено преди него се намира /мисля че и до ден днешен/ ССБ /Съюз на слепите в България/ "Успех". Преди него пък на около 200-250 м се намираше ЗК "Малчика", днешно "Нестле" АД, където ходехме на трудова /беше споменато вече, за какво и как  /. Самото поделение беше оградено със ограда от високи ламаринени, боядисани в зелено платна, над които имаше опъната един или два реда бодлива тел. Територията беше отчуждена такава, собственост на слепите, които в последствие в "зората на демокрацията" си я поискаха, което беше основната причина тогава батальона да бъде изместен във "Враня", или поне такава е моята информация !? /тук има колеги, които със сигурност са по запознати с това, и биха могли при нужда да ме поправят  /.
Един малък "Алкатраз" /в рамките на шегата  / така да се каже, в сравнение със цивилизацията на тогавашна София, която по онова време все още беше хубав град за живеене.
ХИГИЕННО-БИТОВИТЕ УСЛОВИЯ - меко казано ТРАГЕДИЯ 
СПАЛНИТЕ ПОМЕЩЕНИЯ - 2 БР. /в едното Автотранспортна рота, а в другото Свързочна рота, като за Вътрешни войски няма да се впускам в подробности, тъй като нямахме кой знае какви контакти с тях, макар че делехме едно пространство/, представляваха две дълги помещения /по информация бивши складове/. Покрити бяха само и единствено с циментова плоча залята с асвалт /според македонците в ротата "ДЗИФ" / с възможни всички външни стени с дебелина не повече от 20-25 см. Дограмата - тепечна като на склад, дървена, стара, зейнала от всякъде, зимата "се гонеха ветровете". Всеки би могъл да си представи, каква е температурата вътре през зимата, и какво би коствал евентуалният опит все пак тя да се повиши поне от малко-малко. Отоплението в предишните постове стана ясно как конкретно бе организирано. През метална, частично остъклена врата се влизаше в предверие. От ляво и от дясно имаше две умивални, като в лявата имаше преход към банята, а в дясната преход към тоалетната. В дъното на предверието имаше два входа, от които се влизаше в 2 бр. идентични на вид и големина стаи, които се водеха "Сушилни". От тях вече се влизаше в 2 бр. спални "близнаци", всяко за по около 12-13 човека с легла на два етажа тип "Вишка". По традиция в лявото спално бяха старите кучета, а в дясното новобранците. В дъното на спалното на старите имаше още една стая, в която по едно време се подвизаваше "Фазана", а в последствие като се уволни същата се изпразни. В лявата сушилна, на старите беше телевизорът.
СТОЛОВАТА - голямо мрачно, неотоплено помещение, в което зимно време храната замръзваше почти веднага след като се разлее и сервира от дневалните. Имам спомени, като дневален при почистване след храна, че често се случваше да гоним някой плъх и в много от случаите не успявахме, тъй като това гнусно животно  се шмугваше в отводнителният канал и ..................... до следващият път.
ХРАНАТА - за тези две години свинско месо съм ял точно два пъти /веднъж като новобранец, и втори път, когато ни изпращаха на уволнението вече с цивилни дрехи/. През останалото време сме яли само смрадливо шилешко /т.нар. "КОЧ"/ със син печат върху него, обикновенно с някаква блажна манджа. Доста от момчетата включително и аз хванахме Гастрит. Там намразих и ориза, който преди това обожавах. В един период за около 10 г. след това не кусвах въпросното ястие. Сега вече пак го ям с удоволствие. Всички се радвахме, когато разберехме, че за вечеря ще има постен "Боб яхния". Тово беше едно от малкото ястия, които готвеха добре. Сипвахме си по 2-3 пъти  . Най хубавата закуска бяха пържени филийки със захар /по 2бр. на човек/ и чай. Даваха и много маслини, но кой знае защо почти никой не ги ядеше и се изхвърляха отзад на бунището, като остатъците от храната се изхвърляха от един ЗИЛ самосвал на сметището на Долни Богров. На ходещите командировка даваха в промишлени количества суха храна - Русенско варено и Свинско месо в собствен сос, но не като сегашните, а от старата партида, наистина 100 % качествено свинско месо, което си беше мечта за всеки от нас. В същност на повечето места по граничните отряди качеството на храната беше идентично и това е нормално в предвид на това, че готвачите обикновенно бяха войници. При нас имаше двама старшини готвачи, които се сменяха. Единият, Бай Злати мисля че му викахме - един възрастен човек на около 70 г. видима възраст, а другият - старшина Кичев. Последният имаше Москвич 412 и във връзка с това между нас му излезе един пракор - "КИЧО ПИЧА С МОСКВИЧА"  .
Просто в това отношение по нищо не се отличавахме от отрядите по границата, дори както казах бяхме по зле от много от тях. От заставите нямам впечатления, тъй като съм ходил само на няколко, които бяха по достъпни с лека кола, а и не съм преспивал никога на застава.
НАРЯДА /вътрешен караул + дневалства/ - стана ясно по горе, голям бич, като честота за някои.
АВТОПАРКА - 10-тина броя джипки /не помня вече точният брой, модела и марката са всеизвестни, тогава само такива имаше/ + 4 бр. леки коли. На Командващия - LADA 1300 /Жигули с малко по мощен двигател/ + 1 бр. Лада Нива. На ВКР-то - ВАЗ 2105. Дежурната кола - Лада 1500 ................. и строеви, чисто нови ЗИЛ-ове 131 /точният им брой вече не помня/. Имаше и един "Джоган" работилница.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА АВТОПАРКА - по принцип превилегировани бяха старите кучета. На тях се зачисляваха джиповете и леките коли, а на новобранците строевите ЗИЛ-ове, което само по себе си значеше, че наряда ще се дава предимно от тия със ЗИЛ-овете  , тъй като другите са заети с командировки. Разбира се, имаше и изключения в случаите, в които някой от старите се издънеше. Тогава провинилият се се наказваше обикновенно с "караул през ден", ДОКАТО МУ УМ ЗАЙДЕ  и съответно ако издънките повтореха, потретваха и т.н., по преценка мястото му се заемаше от новобранец. Имаше няколко такива случая, макар и не много.
КОМАНДИРОВКАТА - бленуван сън, "ЧЕРЕШКАТА НА ТОРТАТА" за всеки войник от Автотранспортна рота. Идва заявка от УГВ, че е нужна кола за пътуване някъде по границата. Ротният определя някой, който отива да вземе ресорният офицер от УГВ ...... и  .............. ........................... НО,
представи си, че спираш УАЗ-469В пред УГВ. Горещ летен юлски ден, между 36 и 40 градуса по Целзий. При теб се качва да речем п-к Макари Божилов с фуражка на главата, на която козирката частично закрива очите му. Ти си с парадна, или бойна униформа в зависимост от конкретният случай, също с фуражка или шапка на главата. Маршрутът е да речем София-Малко Търново, точно 500 км в едната посока. Бавно, но сигурно излизате от територията на София и поемате извън града. Мислиш си, че би могъл да се отпуснеш и правиш опит да си свалиш шапката /фуражката/ ......... , но уви срещаш укорителен поглед и лека полека се отказваш от това си намерение, още повече че самият ти спътник не си сваля фуражката  . Максималната скорост е 60 км/ч по първокласен път извън града, а по магистрала евентуално 80 км/ч. При всеки опит да се отклониш от тези норме, отново получаваш укорителен поглед. По пътя рядко се води някакъв диалог. Някъде по пътя поостарялата УАЗ-ка /нови бяха само две доколкото си спомням/ започва да ТЕПЕ и да прекъсва. Спираш, отваряш капака. Оказва се, че работи на три цилиндъра  . Вадиш доволно резервната свещ от "Бойната готовност" на автомобила ......... обаче се оказва, че и тя не е читава ..... отвътре се чува глас - "Какво става", отговаряш ......... "ми работи на три цилиндъра", а отвътре още по настоятелен глас казва "Момче, ако трябва и на един цилиндър ще стигнем ................ ". Всеки шофьор знае как роботи четирицилиндров двигател, на три цилиндъра .........,  а на един знае ли някой   ;D  
В съседната нива един Беларус обработва почвата, вдигаш ръка тракторът спира и отзивчивият тракторист веднага се притичва на помощ /тогава болшинството от хората бяха такива  / Та сваля той свещта от пусковия двигател на Беларус-а, монтира се тя на УАЗ-ката и ............... двигателят заработва "като часовник" ............. и т.н.
Та в случаи идентичен на този, когато колега се прибереше от път предпочиташе поделението пред командировката. Разбира се подобни случаи бяха рядкост, с болшинството от офицерите се пътуваше приятно и без особени притеснения от разликата в пагона и длъжността. Надявам се, да не бъда разбран погрешно, за никого нищо лошо неказвам, нито си помислям, просто споделям интересни случки 
С ВКР отдела, който аз обслужвах също се пътуваше приятно. Всички бяха земни хора, включително и шефа п-к Стефан Папаризов.
Другите колеги бяха по универсални и имаха контакти с повече офицери и от другите отдели на УГВ отколкото аз.
.............. май вече трябва да спирам, че бая се увлякох с тоя дълъг пост  , на изчелите го - Благодаря за търпението 
Ако се сетя още нещо, пак ще пиша 

Здравейте,  старшина Васил Василев,  помните ли го?

Интересно,
Командващият с Лада , а в отрядите имаше за КГО Волга,ГАЗ24.И ние в Ивград имахме Волга,черна

[uestli1]

...а в отрядите имаше за КГО Волга,ГАЗ24....

Нямам спомен по наше време КГО полк.Корделски да е имал такова возило!Може и да е имал ,но  командирския  УАЗ със все оборудване по него,всяващо респект при всяко появяване, го помня!  

[Kremenski]

...а в отрядите имаше за КГО Волга,ГАЗ24....

Нямам спомен по наше време КГО полк.Корделски да е имал такова возило!Може и да е имал ,но  командирския  УАЗ със все оборудване по него,всяващо респект при всяко появяване, го помня!

Шофьорът на полк. Тенев, мл с-т Гергушки от Бреница Врачанско разказваше ,че на посещенията в Сф и останалите КГО-та са с Волги