Асен Илиев, Стоил Косовски и Георги Стоименов

[Ивайло Христов]

Склуптурна композиция: "Стена на загиналите граничари от поделението" (отряда в Любимец). Стояла е в двора на бившия граничен отряд в Любимец. Сега се намира в музея в бившия граничен отряд в Ивайловград.
Виждат се бюстовете на тримата герои, а помежду им е Георги Пирдопски, загинал пет месеца преди тях.




Паметник на Асен Илиев, загинал  в битката на Сарабурун на 31.03.1952 г. Стоял е в двора на заставата, в която е служил и която е носела неговото име, намираща се в планината, източно от в. Шейновец, между с. Мезек и с. Вълче поле. Сега се намира в музея в бившия граничен отряд в Ивайловград.




Паметник на Стоил Косовски, загинал на Сарабурун на 31.03.1952 г. Стоял е в двора на заставата, в която е служил и която е носела неговото име, намираща се до с. Вълче поле. Сега се намира в музея в бившия граничен отряд в Ивайловград.

[Ивайло Христов]

Паметникът на Асен Илиев, когато е стоял в двора на заставата, в която е служил и която е носела неговото име. В момента се намира в музея в бившия граничен отряд в Ивайловград.




Паметната плоча на героя над входа на заставата, в която е служил.

[Ивайло Христов]

Паметникът на Стоил Косовски, когато е стоял в двора на заставата, в която е служил и която е носела неговото име, намираща се до с. Вълче поле. Сега се намира в бившия отряд в Ивайловград.
Автор на снимката: tomov




Паметна плоча на Стоил Косовски в коридора на заставата, в която е служил и която е носела неговото име.




Паметна плоча на Георги Стоименов от заставата, в която е служил и която е носела неговото име. Сега се намира в бившия отряд в Ивайловград.

[Ивайло Христов]

Паметникът на Илиев, Косовски и Стоименов, загинали в битката на Сарабурун на 31.03.1952 г. Намира се на една поляна в югозападното подножие на върха.
На снимката се вижда върхът и долу между храстите едва-едва се белее паметникът...




Паметникът на Илиев, Косовски и Стоименов в подножието на Сарабурун.


От признателните поколения - дъбови клонки, вързани с трикольорна лента!






Така е изглеждал паметникът преди 1992 г.
Григор Манчев (също участник в битката на Сарабурун) пише в книгата си "От браздата започва Родината":
"... Но някъде картечен лай раздира мрака, блясва зарево и подпалва небето. Започва тревогата. В полосата зловещо тъмнеят дълбоките, чуждите отпечатъци. Вървях по следата, вървях и знаех: няма сила, която да ме изтръгне от това високо място. Зад гърба ми – гранитният паметник със светеща в мрака петолъчка..."


През 1992 г. паметникът е сериозно повреден. Пострадали са петолъчката, която е върху паметника и надписът отпред. Налага се ремонт на паметника и поставяне на нов надпис. Това е обяснението за сегашния вид на паметника, който е различен от първоначалния.

[Ивайло Христов]

Паметникът на Асен Илиев, Стоил Косовски и Георги Стоименов в центъра на с. Вълче поле. Открит е през 80-те, вероятно за честването на тридесет години от битката на Сарабурун.

[Ивайло Христов]

Паметникът на Асен Илиев в родното му село Караманово, обл. Русе

[Ивайло Христов]

Няколко снимки на паметника на тримата граничари в с. Вълче поле вече са качени в Google Earth. Добавени са и няколко снимки на Сарабурун и паметника там.

[НакатаGSM]

Някой знае ли дали има паметник на Стоил Косовски в родната му Сапарева баня?За улица,кръстена на него там знам ,че има

[anton]

Подвигът на един граничар

Младши лейтенант Асен Георгиев Илиев е роден на 24 април 1929 година в село Караманово. През есента на 1949 година младежът влиза в казармата. Той е тих, скромен, изпълнителен. Командирите му винаги го сочат за пример. Заради личните и войнишките си качества Асен Илиев е изпратен в Школата за подготовка на сержантски състав в Банкя. След като приключва обучението си, той е разпределен да служи в граничната застава "Орел" - село Капитан Андреево.

Тук младши сержант Илиев е назначен за командир на стрелково отделение. Неговата дейност по охрана на границата се отличава със строга дисциплина, съобразителност и висока бдителност. Само няколко месеца след идването му в заставата, през май 1951 година, той задържа нарушител на границата, който се оказва опасен криминален престъпник, откраднал 400 000 лева от Държавна спестовна каса.

През есента на същата година младши сержант Илиев става командир на отделение в учебния пункт в село Любимец. Под неговото командване отделението постига за кратко време отлични резултати в учебната и бойната подготовка, за което той получава високо отличие. В село Любимец младият мъж служи със Стоил Илиев Косовски, с когото по-късно загиват. От февруари 1952 година Асен е отново в заставата. В тъмната пролетна нощ на 31 март същата година край малката планинска рекичка е залегнал грани-чарски наряд, командван от младши сержант Асен Илиев. Призори той дочува шум. Вижда как трима души крадешком се промъкват към границата. Дава таен знак на двамата редници от наряда, пропуска нарушителите пред себе си. След командата му да се предадат, те скачат в близкия трап и започват да стрелят. Откритият бой продължава половин час. На помощ идват и тревожните групи. Бандитите са обкръжени, но правят опит да се отскубнат. Асен разбира, че ще се измъкнат и тръгва да им пресече пътя. Сам срещу тримата. Остра кратка престрелка. Нарушителите са заловени, но Асен Илиев е покосен от вражеския куршум.

За саможертвата му Президиумът на Народното събрание на Народна Република България го награждава посмъртно с Орден за храброст - Ш-та степен. Указът е № 407 от 1952 година. Министърът на вътрешните работи със заповед № 046 го удостоява със званието младши лейтенант. От 15 май 1952 година граничната застава "Орел" носи името на смелия и доблестен граничар Асен Илиев. Застава "Асен Илиев" има и на Грузинско-Турската граница.

В навечерието на 2 юни 1973 година в село Караманово е открит паметник на вечно младия Асен. Негов проектант е арх. Белчо Петров. Скулптурата е дело на русенците Георги Радулов и Никола Терзиев. Изпълнител е Борис Лозанов. Средствата за паметника са осигурени от Окръжния народен съвет - Русе и Управление "Гранични войски" към Министерството на вътрешните работи.

[dido_ss]

Здравейте!
По някакво стечение на обстоятелствата и баща ми и майка ми са от с. Караманово. Лятото ме гледаха баба и дядо. Бях там, на село, когато строяха паметника и после на откриването също. Имаше доста войници, може би три камиона, имаше заря. Аз съм бил 6 - 7 годишен тогава. На откриването на паметника беше бащата на Асен Илиев - обикновен селски човек. А войниците за почетния караул дали са били от нашето поделение 56 590?
Има снимки на паметника, но не са от най-скоро време. Сега живея в Силистра, но при някое от ходенията ми в Свищов при брат ми ще спра в Караманово за снимки. Между прочем в Караманово има улица на името на Асен Илиев.

[bil4ev]

Здравейте! Аз съм от с.Караманово. Бях граничар 86-88г. във Видинския отряд.
Сега работя в кметството на Караманово, родното място на героя Асен Илиев. Пиша по причина, че вчера заедно с нашия и общинския кмет ходихме в с.Вълче поле, в чието землище се е провела битката при Сараборун, та имаше организирано възпоменателно тържество по случай 59-та годишнина- 31.03. Имаше много гости от страната, ръководители от общините Ивайаловград, Любимец, Свиленград, служители от Гранична полиция и т.н.. Стана хубаво тържество и понеже имаше представители и от "Граничарите на България" се сетих да се регистрирам в този форум и да участвам в дискусиите. Много приятни спомени от войнишкия живот.
А ето и една снимка от вчера - Паметникът на тримата граничари Асен Илиев, Георги Стоименов и Стоил Косовски - отрупани с венци и цветя от признателните поколения. Намира се в центъра на с.Вълче поле.
Ето и снимка на паметника на Асен Илиев в родното му с.Караманово.

[георги зарков]

Здравейте! Аз съм от с.Караманово. Бях граничар 86-88г. във Видинския отряд.
Сега работя в кметството на Караманово, родното място на героя Асен Илиев. Пиша по причина, че вчера заедно с нашия и общинския кмет ходихме в с.Вълче поле, в чието землище се е провела битката при Сараборун, та имаше организирано възпоменателно тържество по случай 59-та годишнина- 31.03. Имаше много гости от страната, ръководители от общините Ивайаловград, Любимец, Свиленград, служители от Гранична полиция и т.н.. Стана хубаво тържество и понеже имаше представители и от "Граничарите на България" се сетих да се регистрирам в този форум и да участвам в дискусиите. Много приятни спомени от войнишкия живот.
А ето и една снимка от вчера - Паметникът на тримата граничари Асен Илиев, Георги Стоименов и Стоил Косовски - отрупани с венци и цветя от признателните поколения. Намира се в центъра на с.Вълче поле.
Ето и снимка на паметника на Асен Илиев в родното му с.Караманово.

Добре дошъл във форума

[dido_ss]

Билчев!
Би трябвало да те познавам, но така не се сещам. Всяко лято бях на село. Сигурно сме играли заедно.
Сега по въпроса - а за войнишкия паметник в двора на църквата погрижихте ли се? Знаеш го - един скромен кръст в ъгъла, откъм шосето.
Поздрави!

[Ивайло Христов]

bil4ev, добре дошъл във форума!

Снимката на паметника в Караманово от 31 март ли е? Гледам, че и там има свежи венци и цветя. Сигурно редовно се чества и там. Можеш ли да снимаш гроба на Асен Илиев и евентуално плоча на родната му къща (ако въобще съществуват и къщата и плочата).

[Niki_vd]

Здравей Билчев и добре дошъл във най истинският форум!!!
    Аз също бях онзи ден във с.Вълче поле,ако беше поразпитал щяхме да се запознаем а и съм от Видин където си служил.При всички случай щяхме да намерим общи познати от офицерският и старшинският състав на отряда.Вие пристигнахте с едно сиво Пежо-406.На година живот и здраве при честването на 60 годишнината ще се видим или пък ако проявиш интерес към нашите прояви и дойдеш на срещата в Доспат може и по скоро да е .
Поздрави от Видин!!!!