Живата храна край нас ...

[granitsa68]

  Левурда го знам ,може и да бъркам

[anton]

При нас му викат Лобуда. И ако си го хапнал ще те разберат от 10 м. А, на заставите си беше експириментална кухня. Само там можеш да си опиташ  Смок или костенурка /само да не ме разберат природозащитниците/

[granitsa68]

 Лобудата не е див чесън , за което говорихме преди.  Бъркаш имената на растенията  , лобудата става много висока

[anton]

Да може и да бъркам, лобода и самардала, не се употребяват много но са си фолкрол.

[Niki_vd]

Ние най редовно по време на графици(плаване по охрана на ДГ) си допълвахме богатото меню с прясна морска риба.....Обожавам риба и до ден днешен.Доста риба се изяде .Хапвахме и други странични калорийни хранички.Ловехме и Корниди(морска кокошка) но те много жилави,като кожа от стар шопар ;DИмахме една малко комична случка..Със ластик нацелихме доста врабчета(В нашия край дживгари) Около 30 някаде...Бяхме 2 кораба в Пункта за Маневрено базиране в Мичурин(Царево) под заставата им.Пилетата бяха изчистени прилежно и сготвени в една голяма тава печени с ориз.Влиза  Пом.Кома на ГСК-511 Мичман Събев( В последствие офицер от Гранична Полиция) и опитва врабчия деликатес...То да вземе да му се услади(колко месо има -2 хапки) и докат се наяде те врабчетата свършили и за другите от екипажите нямаааааааа.Горкия сигурно е получил анален дискомфорт в що псувни е бил главен герой  след това:))Ей още сънувам месо от коч(От резерва) и сладко от зелени доматчета.......Е нямаха свършване,колко години ги ядохме и несвършиха.

[efr_stanilov]

... и сладко от зелени доматчета.......Е нямаха свършване, колко години ги ядохме и не свършиха.

Стига бе!
От тогава не съм го ял туй сладко, пък там не можех вече да го дишам ... пък и чат-пат ме псуваха, като бях в кухнята, че пак им давам сладко от зелени човечета като че ли аз го изписвам по разкладка. Старшината поръчал половин камион, докато го опукаме ...
Ако има днес, мога да си омахам едно бурканче
Завидях ти за рибата - да пукна, ама не мога да се сетя за друга риба през службата, освен копърка и скумрия в подлютен доматен сос ... никой я не плюскаше копърката и на пикета лятото ставаше склад от копърка ... която обаче зимата си я изяждахме. Много драго им ставаше и на местните, ако споделим мешката с тях на качване към пикета ... от нас 2-3 консерви, от тях една кофа картофи и после пампайците с буркан мас в черния тиган пържат ли, пържат ...
А иначе храна щъкаше наоколо - и костенурки мъчихме да сготвим, и смокчета ... ама най-добре си беше като дойде уазката от комендатурата, с един обкован с ламарина сандък, явяваше се хладилник. Две плешки и два бута, уж "телешко", ама то не беше и говеждо даже, а чисто волско, сигурно монголски якове, на "батю" от резерва от китайската война - двама души носехме плешката, а трима бута, сечах го с брадвата за дърва, а не със сатъра.
Обаче като поври три-четири часа на малки кубчета, и с три-четири топки бял ориз отстрани ... тас кебап достоен за елитен ресторант! Никога не оставаше и почти винаги не стигаше - за разлика от омразния гювеч(обикновения с плуващи домати и гадории, не славянски, с ориз - него го кльопаха яко)

[anton]

Верно бе гювеча се казваше"Тракия". А за русенско варено спомнятелиси. И свинската мас беше в съндъчета. Ех х.... на печката препечени филийки със свинска мас, направо класика, някой ръсеха отгоре захар. Прясно надоено краве мляко, леблебия кафе за старите. Е-ти сякаш беше вчера.

[Niki_vd]

Ние имахме Н-запас на кораба с консерви и сухари...Имаше  едни  месни монголски консерви.От какво беше месото незнам но беше уникално.....И едни млечни сухари,като ги залееш с вряла вода и малко масълце кусай млечна попара до насита. Но както каза Антон гювеч ,,Тракия" и огретен ,,Витоша" да невидя до ден днешен..Иначе по корабите след плаване винаги ни артисваха продукти и винаги имаше какво да се яде...Класиката в жанра,филия  по дължината на хляба препечена и намазана с масло и после отгоре шарена сол(циганска баница)Малееееее окапах се )Имахме и случай в който вторият набор изядоха кучето на дивизионният радист(3 набор) ,явно много ги е действал )Прилежно го сготвих задушено със зеле и печено под налягане без да подозирам дори какво е.Чак след няколко дни като радиста започна да обикаля и да си търси питомеца и му намери главата в хангара под лодките разбрах какво съм приготвил за банкет:))После и на нас ни се разката мамата от физическа подготовка и превземане на Боджака(хълма с радиостанцийте на ВМБ- Атия)Сега като се сетя за войнишкото меню и някой неща ми се прияждат. :DБяхме Луди и млади .....

[efr_stanilov]

... Имаше  едни  месни монголски консерви. От какво беше месото незнам но беше уникално ...

хе-хе, сетих се за тия още преди време, в темата за шабанската застава :
http://granichar.org/forum/index.php/topic,134.msg1500.html#msg1500
"Телятина в собственном соусе", тъй бяха тия монголски консерви - убийствено вкусно желирано месо с цели зърна черен пипер ... ба, че то станало време за обед

И куче ядохме ...
Имаше един мълчалив вътрешняк от най-старите(забравих му името, от село Бенковски, Пловдивско), цял наряд три-четири думи може да каже, ама може и да не ги каже ...
Той се напъна веднъж, та просна едно куче, от даалийските, пред съоръжението, надясно ... скокнахме та го прибрахме, бутчета и плешки само, в една бака с вода и оцет го изкисна Малин Дженев, готвача от Велинград(тоя човек ме научи да различавам брашно от сол и ред други тарикатлъци, та и до ден днешен, като се заформи моабет, аз отговарям за салати, мезета и основни ястиета - всеки от четата знае, че си нося ножа и дъската, когато сме навън) ... та го приготви Дженев след ден киснене ... абе, нищо никакво куче, нито бяхме гладни, нито нищо ... явно търсехме деликатеси, ама щото нямаше трюфели, та го прекарахме с картофи

[granitsa68]

Верно бе гювеча се казваше"Тракия". А за русенско варено спомнятелиси. И свинската мас беше в съндъчета. Ех х.... на печката препечени филийки със свинска мас, направо класика, някой ръсеха отгоре захар. Прясно надоено краве мляко, леблебия кафе за старите. Е-ти сякаш беше вчера.

Леблеблия ли беше кафето наистина бе мамка му , що ми се струва че беше някво друго . Беше много ароматно , пиехме го с компотени буркани и половин кутия цигари "АРДА"-филтър   на гладно. А русенското си беше супер ,по постовете постоянно имаше количества в брой от нарядите , невинаги се изяждаше .......кога има свинска пържола . Телешко в собствен сос също кльопахме като изоглавени. А тия консерви "КОПЪРКА" бяха ужас, викахме им "Хиляди очички" . Маслини , сирене ,кашкавал , турший , кр.масло се зареждаше като за олимпиада, няма нямане за границата-------------РАНЪТА ,ПРАИ БОРБЪТЪ . Да ви е сладко бойци

[Niki_vd]

 
Аз дори и командировка да ида си нося ножа,дъската  и посудата.А като видя огън и все ще намеря какво да опека на него.Понеже съм сладокус и от малък като ми се прияде нещо почвах да си го правя и се научих доста добре да готвя.На кораба готвех като новобранец по принуда щото готвача и яйца на очи да опържи ще ги загори.После като стар за да ядеме вкусно и да се учи салагата :DПреди години на заставата на която се хранехме войската се радваше когато съм аз на график(плаване) щото винаги ядеха на корем и то вкусно.Изобщо не се съобразявах с менюто.Само да ми изнесът от артелната продуктите а аз си преценявах как да ги приготвя.Ядяха младежите 1-2-3 на корем кой колкото може.Влече ме кулинарията:)) Дано  на някоя среща се срещнем да обявим един дуел над тенджерите )) Специалитети много но най си уважавам скарата.....да се издигне оня ми ти пушак над гората и да ти замирише  та да ти се напълни устата със слюнка....И като удариш 1-2 ,,Гроздомицина" студени ......И после да загасиш огъня с една мазна мръвка и ока леден ,,Ракацител" ...в краен случай може и с по 1 бира..Мали мали мали убавило

[naskoooo4]

 Когато служих аз, докарваха ни 40-50 агнета. Имаше един войник, който ги пасеше и колеше. Аз бех артелчик и правих разкладката за деня, вечерта казвах на "овчаря" колко агнета да заколи, като от началото по 3, а по-късно като поотрастнат стигахме до едно. Освен на нас се полагаше и на кучетата по 0,500 кг. имахме 3 служебни кучета.През едната година ни докараха 3 малки прасета, които пораснаха, а едното се загуби и след време се появи с няколко (може би 6-7) прасенца. Никой не отговаряше за тях те сами си се грижеха, само готвача като миеше съдовете и изхвърляше останалата храна им свирваше с уста и те с бегом от различни страни се появяваха.

[Ивайло Христов]

Тези прасета са от т.нар. порода "Малкият слон от Странджа планина". Който е гледал "Господин за един ден" с Тодор Колев, се сеща какво има предвид.

[stanyanev]

По повечето застави беше така - разчиташе се на самозадоволяване. На нашата застава от ранна пролет ни докарваха по 30 - 40 агнета и около 15-тина прасета. Имаше си специално назначен от заставата , който отговаряше за тях, както и за конете и катърите. Имахме 3 коня и 4 катъра.
Отделно имахме в двора на заставата овошни дръвчета, по няколко реда домати краставици и т.н. ....с една дума гладни не сме стояли

[ivanov-bento]

Аз бях коляча на нашта зазтава ,всяка сутрин колех в 5часа агне,че като стане готвача в 6.30 да го почва.Дреболиите за дробене а другото за печене на фурна .И така докато се свършиха тея 70 хайванчета ,мразех се дето казах че мога да коля агнета