За породата на граничарските кучета - немско овчарско куче или "източноевропейска овчарка"

[Barko]

Не бих поддържал мнението, че се съсипват работните качества на немската овчарка. Напротив, продължават да се използват тъй като са много ефективни.
Факт е обаче, че братята от великия СССР имаха мания всичко да е голямо и масивно. Прекроиха истинската овчарка и я направиха едра и голяма. Това я направи по тежка и резултатът е , че този "руски" модел не можеше да мине повече от 200-300 м на "пълна скорост". Не такъв е бил замисълът на Макс фон Щефаниц. Доколкото съм чувал /няма да споря защото може и да не съм прав/ ниската задница и характерните задни крака подпомагат бягането на дълги разстояния. С минимална енергия и усилия с тази конструкция НОК би трябвало да покрива големи разстояния без умора.

Еех Да беше Манчо жив,преследвал би щастлив на дълго разстояние въпросното създание изяждайки го скеееф.

Браво Валка Ще ти дам и мойто куче да се учи от старото как се гони враг.

[ilia2003]

Еех Да беше Манчо жив,преследвал би щастлив на дълго разстояние въпросното създание изяждайки го скеееф.

Без думи!

[NANIOX]

ЕТО МАЛКО ИСТОРИЯ.....
Произход и породоформиране на Немското Овчарско Куче

През 1864 г. чешкият учител любител-палеонтолог Джейтелес (Jeitteles) открива край град Оломуц кости от куче от 4000-5000 г. пр. Хр. Подобни кости са открити по-късно в Австрия, Померания, Вюртемберг, Швейцария, Италия, Холандия, Ирландия. Всички са от времето на бронзовата ера в Европа. Източно от южните части на Каспийско море, също са открити подобни кости. Те също са от бронзовата ера, която във Вавилон и Мала Азия започва около 1500 до 2000 години по-рано, отколкото в Централна Европа. Като на пръв откривател, честта да даде название на този тип кучета се пада на Jeitteles. В памет и в знак на признателност към своята майка, той дава названието домашно куче на най-добрата майка. От 1872 г. бронзовото куче става популярно в научния свят с името Canis familiaris matris optimae. Повечето учени са на мнение, че то стои в основата на европейските породи кучета, помагащи при пашата на животните, като се допуска, че са възможни комбинации и с други примитивни типове.

От XIV - XV век започва обособяването на породи кучета, общото между които е удълженият формат на тялото, муцуна - равна или малко по-дълга от черепната част на главата, здрави зъби с ножицоподобна захапка, уши високопоставени и в повечето случаи стърчащи нагоре, опашка - дълга и висяща. Най-съществените различия са по отношение на дължината, цвета и структурата на космената покривка.

В Германия старият тип пастирски кучета е локализиран предимно във Вюртемберг, Бавария и Тюрингия. Характерен породен белег на вюртембергските кучета е дългата и извита като сабя опашка, която се явява естествено продължение на гръбната линия, спуска се плавно надолу и достига под скакателните стави. По отношение на космената покривка разцветките са разнообразни. Баварските кучета имат среден ръст, здрава конструкция на тялото и плавна, плъзгаща се ниско над земята походка. Кучетата на Тюрингия са с най-импозантен външен вид, който се обуславя от високо поставените, стърчащи нагоре уши и космена покривка, наподобяваща тази на вълка.

От осемдесетте години на XIX век започват да се срещат сравнително изравнени по тип кучета със сходни външни белези. През 1882 г. на изложба в Хановер са представени две вълчи кучета. Това са роденият през 1878 г. Kirass и роденият през 1879 Greif, който е с бял цвят на космената покривка. Три години по-късно, на изложбата в Ной-Брандербург, се появява и женско вълче куче - родената през 1878 г. Moreau.

На 16. 12. 1891 г. група ентусиасти сформират Обединение Филакс с основна цел - създаване на нова порода немско куче. Появилите се разногласия между членовете на ръководството стават причина през 1894 г. Обединението да прекрати своята дейност. Капитан Риехелман Дунау и Граф фон Хан настояват за развъждане на кучета за работа. На противоположната позиция е Фридрих Шпарвасер, който се стреми да прокара идеята за селекциониране на красиви, изложбени животни, без да се набляга на работните им качества.

От 1896 г. д-р Герланд фон Хилдесхайм започва да обучава кучета за работа в полицията. Негов последовател е капитан Шоенхер, който още през 1886 г. употребява куче при намеса на полицията в улични безредици. По-късно кап. Шоенхер създава школа за обучение на инструктори за работа със служебни кучета.

Немското овчарско куче дължи настоящия си облик на ротмистър Щефаниц (Max Emil Friedrich von Stephanitz), кавалерист от армията на Бисмарк. Щефаниц (30. 12. 1864 - 22. 04. 1936 г.) проучвал произхода на кучетата, обособяването на отделните породи и качествата, на които те са носители. Наблюдавайки работата на различните типове старонемски овчарски кучета, техният интелект и прозорливост по време на паша на овцете и в същото време абсолютно безстрашие, когато се налага да се защити стадото или стопанина, Щефаниц трайно оформя критерия си за новата порода немско овчарско куче като съчетание на прекрасен екстериор и безупречни работни качества.

На 03. 04. 1899 г. в Карлсруе се провежда изложба. Победител в изложбата е Hektor Linksrhein - оценен най-високо спрямо всички участващи кучета. Щефаниц вижда в Hektor кучето, което трябва да постави началото на новата порода. Купува го за 200 Марки от собственика му, франкфуртския развъдчик Шпарвасер (Sparwasser), прекръства го на Horand и му добавя името на собствения си развъдник Графрат (Horand von Grafrath).


Роденият на 01. 01. 1895 г. Horand von Grafrath е регистриран като първото "Немско Овчарско Куче". На 20. 09. 1899 г. във Франкфурт на Майн е приет първия стандарт на породата. Той претърпява редица корекции, допълнения и поправки през 1901, 1909, 1930, 1961, 1976, 1991 и 1995 години. Действащият в момента стандарт е от 23. 03. 1991 г. с редакция от 1993 г. и презаверявания през 1995 г. и 1997 г.

През 1899 г. се провежда и първата изложба на немски овчарски кучета.

През 1901 г. седалището на Обединението за немски овчарски кучета се премества в Мюнхен. От 1921 г. главната квартира се установява в Аугсбург, където се намира и в момента.

През 1902 г. се сформират клубове в Швейцария и Австрия, през 1910 - във Франция, през 1912 - в Холандия и Белгия, през 1914 - в Чехия, през 1919 - във Великобритания и т. н.

На 22. 04. 1936 г. завършва земния път на Щефаниц - човекът, който отдава всичко от себе си за създаването на най-прекрасната, незаменима по своята универсалност порода - немското овчарско куче.

Започнало съществуването си само с няколко човека, днес Обединението за немски овчарски кучета обхваща следните деветнадесет Областни групи (Landes Gruppen - LG): 1. Hamburg/Schleswig-Holstein; 2. Berlin-Brandenburg; 3. Niedersachen; 4. Waterkant; 5. Nordheinland; 6. Westfalen; 7. Ostwestfalen/Lippe; 8. Hessen-Sud; 9. Hessen-Nord; 10. Rheinland-Pfalz; 11. Saarland; 12. Baden; 13. Wurtemberg; 14. Bayern-Nord; 15. Bayern-Sud; 17. Thuringen; 18. Sachsen; 19. Sachsen-Anhalt; 20. Meklenburg. В изброените областни групи има обособени над две хиляди и триста Местни групи (Orts Gruppen - OG) с повече от 120 000 души членска маса. Областна група 16 (LG 16 Ausland) контролира дейността на организациите, занимаващи се с немски овчарски кучета, членове на Световния съюз на обединенията за немски овчарски кучета, но извън територията на Германия. В племенната книга (по данни от 06. 04. 2001 г.) са записани 2 079 186 кучета. На 20. 11. 1997 г. в том 98 на племенната книга бе записано двумилионното немско овчарско куче. Това е родената на 3. 09. 1997 г. Zari vom Augrund. Развъдчик е Бернд Вебер от Бад Швартау.

Всяка година на прегледите и изложбите по екстериор се представят повече от 20 000 кучета. Над 70 съдии определят екстериорните им достойнства. От 1966 г. е въведен контрол за наличие на тазобедрена дисплазия. Над 1000 кучета ежегодно преминават през преглед за преценка на племенната годност.

До началото на Първата Световна война породата се консолидира благодарение на 3 основни линии - Dewet, Beowolf и Starkenburg. В основата и на трите стои Хоранд и с всички той има различна степен на инбридинг (близкородствено съешаване).

От 1914 до 1918 г. изложби не се провеждат. Подновяват се веднага след войната, през 1919. До смъртта си, през 1936 г., Щефаниц е единственият, който контролира състоянието на породата, определя кои ще са водещите разплодници и в каква насока ще се развива селекцията.

Последователно след него Обединението за немски овчарски кучета е оглавявано от д-р Рьозебек (1936-1947), Каспар Калцмар (1947-1956), д-р Функ (1956-1975), Кристоф Румел (1975-1985). През 1985 г. за президент е избран Херман Мартин, който умира от рак на гърлото през 1996). С него приключи «златната ера» на породата и започнаха дразгите и разногласията.

На 17. 05. 1968 г. се основава Европейски съюз на обединенията за немски овчарски кучета (EUSV). Същата година се провежда и първият европейски шампионат за водачи на служебни кучета. През 1974 г. Европейският съюз, с участието на 36 държави, прерастна в Световен съюз на обединенията за немски овчарски кучета (WUSV). Първата международна изява на WUSV е организирането на шампионат за немски овчарски кучета в Залцбург (Австрия) през 1975 г.

В момента, Световният съюз на обединенията за немски овчарски кучета е най-голямата организация по кинология в света. По брой на страните, членуващи в нея, тя превъзхожда многократно Международната федерация по кинология.

[NANIOX]

Фактически дължината на крупата има малък или почти никакъв ефект върху походката. Вярно е че мускулите по крупата имат някаква малка съпричастност при разпределението на движението към гръбния хребет, вероятно като стабилизатори, но дължината на крупата не засяга дължината на крачката-дълга крачка има и носещия високо опашка пудел. Наклона на таза-това е критическия момент за хубавото движение. Изискването за дъга наклонена крупа и ниско поставена опашка има естетическо, а не практическо значение. Възможно е изискваната дълга крупа при изложбените кучета да създаде проблеми, защото по-дълга крупа селекционно се постига с по-мек характер. Каквото е самочувствието на кучето-така му е поставена опашката и до някаква степен крупата. Много силното, доминиращо куче има високо поставена опашка от което може да изглежда с по къса крупа, според изложбените виждания. По горепосочените причини това как е поставена опашката няма никакво значение върху ефекта на походката.....недостатъците на опашката са естетически, а не структурни. Висящата надолу опашка в покой е правилно, но когато е в движение носенето на опашката е израз на настроението на кучето. Много силното,доминиращо куче,особено мъжкото ще носи опашката завита на горе, показвайки пълна мъжественост. Кучетата от работните линии много често имат високо поставени опашки. Високо носената и поставена опашка не е най важното, но опашката на силното куче може да е на 45 градуса над хоризонталата, по-високо носената от тези градуси опашка вероятно е дефектна. Така че селекцията с цел по-ниско поставена опашка може да е за сметка на характера. Точно така, както ниско поставената опашка има по естетически изглед пред тази която е като забита в крупата, но има наблюдения че развъждането с цел постигане на ниско поставена опашка, която е продължение на горната линия, води до увеличаване на случаите на перианална фистула.

[стателов]

NANIOX.
Вярно е че в интернет има много история за създаването на НОКуче. Само като допълнение към твоето писание - освен Щефаниц има и още един /не ми се рови в интернет да му търся името/ двамата се захващат да създадат новата порода. Щефаниц е бил машинен инженер. След напускането му на армията на Бисмарк твърдо се захваща със създаването на нова порода заради причините които ти посочваш. Но след "конструирането" на чертожната дъска се започва кръстоска между различни породи за да извлекат това което им трябва. Може би наистина са тръгнали от Hektor Linksrhein и след няколко години на кръсоски се получава т.н. порода старонемско овчарско куче - прародител на съвременното немско овчарско куче.
Както и да е.
Единствената порода която ми харесваше преди границата, по време на службата на границата се затвърди това мое харесване и сега в момента продължавам да имам тази порода и да и се радвам - НЕМСКА ОВЧАРКА

[NANIOX]

NANIOX.
Вярно е че в интернет има много история за създаването на НОКуче. Само като допълнение към твоето писание - освен Щефаниц има и още един /не ми се рови в интернет да му търся името/ двамата се захващат да създадат новата порода. Щефаниц е бил машинен инженер. След напускането му на армията на Бисмарк твърдо се захваща със създаването на нова порода заради причините които ти посочваш. Но след "конструирането" на чертожната дъска се започва кръстоска между различни породи за да извлекат това което им трябва. Може би наистина са тръгнали от Hektor Linksrhein и след няколко години на кръсоски се получава т.н. порода старонемско овчарско куче - прародител на съвременното немско овчарско куче.
Както и да е.
Единствената порода която ми харесваше преди границата, по време на службата на границата се затвърди това мое харесване и сега в момента продължавам да имам тази порода и да и се радвам - НЕМСКА ОВЧАРКА

Аз никъде не съм казал нещо лошо за породата. Няма и да кажа. Самият аз все още имам и работя с такова куче. Въпросът е там, че все по трудно намирам куче от породата НОК, което да ми хареса за работа или с други думи света се развива и работата с кучетата също. Това ще рече че вече на хоризонта се появяват нови работни породи, и колкото по дълго останат непопулярни, толкова по- дълго ще бъдат работни.........Дано ме разбираш правилно.....

П.П. Вторият е Артур Майер но той идва на хоризонта около 1899год.
Аз говоря за историята на кучето още много преди това....

[guergo]

Ето тук можете да намерите много и изобилна информация за истинския НОК:
http://www.nemskaovcharka.com/viewforum.php?f=22&sid=314e6bbe7c188e6c70a8da8dbfe45371