За породата на граничарските кучета - немско овчарско куче или "източноевропейска овчарка"

[Ивайло Христов]

Искам да подискутираме на тема: немски и източноевропейски овчарки.
Аз доколкото знам източноевропейската овчарка не съществува официално като порода, т.е. не е  призната от световната киноложка организация (или както там точно се казва). Тя е разработена  за служебни цели в СССР уж като подобрение на немската овчарка. Селектирани са по-едри екземпляри. Това са по-високи кучета 70-75 см. височина при холката за мъжко животно, а при немската овчарка съответно 60-65 см. Източноевропейската овчарка е куче с по дълги крака, по-стройно и високо, с равен гръб като при вълците. При немската овчарка задницата е по-ниска от предницата на животното. От тук нататък може би източноевропейската овчарка е по-издръжлива на неблагоприятни условия и вероятно на болести. Като цяло би трябвало да е по-непретенциозно животно (знаем какви са характеристики на всичко - сделано в СССР). "Другарите" от СССР са сменили и името на породата с мотива, че не може най-разпространената порода кучета в армията, МВД и КГБ/ПВ (Пограничные войска са били 8-мо Главно управление в КГБ, а сега са във ФСБ) да носи името на победената страна във Втората световна война. Бях чел, обаче че заради липса на "свежа кръв", породата постепенно се е израждала и в началото на 80-те руснаците са били принудени да внасят от Западна Германия немски овчарки. Подобно на източноевропейската овчарка в ГДР има пак отклонения от породата, по-известна като овчарка "ГДР тип".
От тук натам вие сте на ход колеги - инструктори и водачи на служебни кучета. Кой с какво куче е служил? Има ли впечатление и от другата порода и т.н.

[Йол 5ГЗ 2ГО-56 530]

Здрасти Иво.Моето куче беше от ГДР внос.89г са вкарали може би последната пратка такива.Незнам защо но са ги доставили в Гоце Делчевският отряд,маи по това време в Берковица пак е бушувала бурцелозата,и от там са си ги взимали водачите от другите отряди,ако не се лъжа там са карали и школата.Имам приятели които са служели там по това време и са посрещнали кучетата.Всички кучета от ГДР имаха татуиран номер от вътрешната страна на един от задните крака,а на тези от развадника в Берковица номерата им бяха татуирани на ушите.

[NANIOX]

Стандарт на породата Немско Овчарско Куче

Име:

Названието е Немско Овчарско Куче, което в различните държави се изписва по следния начин:

1. Бразилия, Португалия - Pastor Alemao;

2. Великобритания, Австралия, Канада, Нова Зеландия, САЩ, Южна Африка - German Shepherd Dog;

3. Испания - Pastor Aleman;

4. Италия - Pastor Tedesco;

5. Латинска Америка (испански говоряща) - Ovejero Aleman;

6. Финландия - Saksanpaimenkoira;

7. Франция - Chien de Berger Allemand;

8. Холандия - Duitsche Herdershond.


Общ Вид:


Немското овчарско куче е средно голямо. Височината при холката се приема за височина на скелета. Идеалната височина за мъжките е 62,5 см, а за женските - 57,5 см. Допустимо е отклонение от ± 2,5 см. Надхвърлянето на максималната височина или недостигането на минималната височина намалява племенната стойност на немското овчарско куче. Тялото е удължено, със силна и добре изразена замускуленост. Костите и сухожилията са здрави. Съотношението височина-дължина-постановка на крайниците-ъгъл на ставите е така устроено, че осигурява пространствен и продължителен тръс. Космената покривка трябва да предпазва добре от всички климатични въздействия. Хубавата външност е желана, но да не е за сметка на работоспособността. Половият диморфизъм трябва да е добре изразен. Отговарящото на породните белези немско овчарско куче е олицетворение на сила, подвижност и интелигентност. По неговото движение и поведение проличава физическото и здравословното състояние.


Само опитен специалист може да установи качествата на всеки индивид.


Само специални арбитри могат да оценят характера на немското овчарско куче, реакцията му при стрелба и да дават отлична оценка само на тези кучета, които освен всичко това, са издържали и изпит по послушност. Независимо от живия темперамент, немското овчарско куче трябва да бъде лесно управляемо, да се приспособява към всякаква ситуация и да извършва изискваните от него действия с желание и готовност. Трябва да е смело и твърдо, решително и безотказно в изпълненията и в същото време да е внимателно, послушно, приятен домашен другар и безразлично към чуждите хора.


Нрав, особености на характера и способности:


Най-характерните черти на немското овчарско куче са неговата съсредоточеност, безстрашност, управляемост, бдителност, вярност, неподкупност, смелост, агресивност и твърдост. Тези качества го правят универсално в своята ползователност. Силното обоняние, съчетано с движение в нисък тръс, дава възможност на немското овчарско куче да работи с ниско наведена глава, което го прави изключително способно за следова работа.


Глава:


Дължината на главата е пропорционална на големината на тялото и представлява 40 % от височината при холката. В общи линии главата трябва да е суха, с умерена ширина между ушите. Ширината на главата трябва да отговаря на нейната дължина. При мъжките е допустимо главата да е малко по-широка, а при женските да е малко по-тясна. Главата не трябва да е тежка или олекотена, изнежена или много дълга. Челната част трябва да е леко изпъкнала, като браздата по средата на челото трябва да е слабо забележима. Скулите образуват лека извивка без да изпъкват. Челото, погледнато отгоре, се стеснява постепенно от ушите към върха на муцуната. Дължината му е около 50 % от дължината на цялата глава. Муцуната е клиновидна и суха. Челюстите са добре оформени и силни. Устните са стегнати, сухи и добре прилепнали. Носната гъба винаги е черна. Носната линия трябва да е успоредна с продължението на черепната част.


Зъби:


Трябва да са здрави, силни и компактни (общо 42 зъба, от които 20 в горната челюст и 22 в долната челюст). Захапката е ножицоподобна. Недопустима е предна, задна или клещоподобна захапка, а също така и по-големи разстояния между зъбите.


Уши:


Средноголеми, широки в основата, високо поставени, стърчащи нагоре, заострени, насочени напред. Не трябва да са завити навътре. За недостатък се приемат клепналите, скъсените, а така също и насочените право нагоре уши. За недостатък се приема, когато кучето при движение, а понякога и когато лежи, прилепва ушите си към главата. До 6 месечна възраст, а понякога и до по-късно, ушите могат да бъдат увиснали или завити навътре.


Очи:


Средноголеми с бадемовидна форма, леко косо поставени. Не трябва да са изпъкнали. Цветът им е според цвета на космената покривка, желателно да е тъмен. Погледът е жив, умен и самоуверен.


Шия:


Силна, без гънки и провисналости. Поставена е под ъгъл от 45° спрямо хоризонталната линия. При възбуда се повдига, при движение в тръс се навежда.


Тяло:


Във всички случаи дължината на тялото трябва да превишава височината. Индексът на разтегнатост е около 110-117 %. Недопустими са късите, квадратните и дългокраките кучета.


Гърди:


Гръдният кош е добре развит, но не е прекалено широк. Долната част трябва да е изразена и дълга. Дълбочината на гръдния кош е около 45-48 % от височината при холката. Ребрата са добре оформени и дълги. Не трябва да са бъчвоподобни или плоски. Гръдната кост е малко под нивото на лактите.


Корем:


Умерено прибран.


Холка, гръб и поясница:


Гърбът и поясницата са прави и добре развити. Холката трябва да е висока, добре изразена и плавно да преминава към гърба, без да нарушава гръбната линия, която погледната откъм главата на кучето трябва да е леко наклонена назад.


Крупа:


Дълга и леко наклонена под ъгъл около 23° спрямо хоризонталната линия. Нежелана е късата, правата или силно свлечената крупа.


Опашка:


Богато окосмена, стигаща най-малко до скакателните стави. Не трябва да е по-дълга от средата на метатарзусите. Недопустима е влачещата се по земята опашка. Недопустими са отклоненията встрани. В покой опашката виси надолу, а при възбуда се повдига, но това повдигане в никакъв случай не трябва да надвишава мисленото продължение на гръбната линия. Недопустимо е опашката да се носи извита над гърба или да е купирана. Нейното нормално положение по време на движение е умерена хоризонтална дъга.


Предни крайници:


Лопатката е дълга, поставена под ъгъл от 45°, плоска, прилепнала към тялото. Раменната кост се свързва с лопатката под ъгъл от 90°. Лопатката и рамото трябва да са силни, добре замускулени. Рамото и подрамото имат по-скоро елипсовидна, отколкото кръгла форма. Лактите са прибрани плътно към тялото - нито развърнати, нито вдадени. Дължината на крака е 55 % от височината при холката.


Задни крайници:


Бедрената кост, погледната отстрани е свързана с подбедрото под ъгъл от 120°. По-къса е от подбедрото. Бедрото е широко и много добре замускулено. Скакателната става е силна и здрава. Метатарзусът също е силен и здрав. Общо цялата задна част трябва да е силна и добре замускулена.


Лапи:


Кръгли, къси, затворени и арковидни. Възглавничките са много твърди, но все пак поддават под теглото на тялото, така че да омекотяват движенията и да не нарушават тяхната плавност. Ноктите са къси, здрави, тъмно пигментирани. Допълнителни (пети) пръсти на задните крайници не се допускат.


Движения и ъгли на крайниците:


Немското овчарско куче се движи в тръс. Преместванията на крайниците са в диагонална последователност - задният крайник се движи в обратна посока с тази на предния крайник от същата половина на тялото.


Крайниците трябва да имат такъв ъгъл, че да не нарушават гръбната линия при движение. Задният крайник при движение трябва да допира земята по средата на тялото. Предният крайник трябва да достига същата дължина на крачката. Тенденцията към по-голям ъгъл на задните крайници води до намаляване на здравината и издържливостта. При правилно съотношение на височината към дължината на тялото и при оптимална дължина на крайниците, движението е пространствено - извършва се ниско над земята и създава чувство за непринуденост. Движението на немското овчарско куче е с леко наведена напред глава и слабо повдигната опашка. По време на движение се получава леко вълнообразна линия от върха на ушите през тила и гърба до върха на опашката.


Окраска:


Черна с равномерни кафяви, жълти до светлосиви петна. Тъмно закалена (черен нюанс върху сива или светлокафява основа с отговарящи на това по-светли петна). Изцяло черен цвят. Едноцветно сива. Сива с кафяви петна. Допустими са, но нежелани бели петна по гърдите или светла окраска от вътрешната страна на крайниците. Носната гъба при всички видове окраска задължително е черна. Кучетата със слабо изразена маска или без маска, с жълтиникави или изразено жълти (хищни) очи, с бели петна по гърдите и от вътрешната страна на крайниците, с бели нокти, светъл връх на опашката, се смятат за слабо пигментирани и имат ниска племенна стойност.


Космена покривка:


По отношение на дължината бива 3 типа:


а/ Късокосместо немско овчарско куче - колкото може по-гъста космена покривка с твърд и прилепнал към тялото косъм. Главата, включително ушите, предния ръб на крайниците, лапите и пръстите са късо окосмени. Космената покривка по шията е по-дълга и по-богата. Задната страна на предните крайници и задните крайници до скакателните стави са по-дълго окосмени. Върху бутовете се образуват "панталони". Недостатък е много късата космена покривка.


б/ Дългоравнокосместо немско овчарско куче - отделният косъм е по-дълъг, неизравнен и най-вече - не винаги е прилепнал към тялото. В ушната раковина, зад ушите, на задната страна на лакетните кости и най-вече в слабинната област космената покривка е по-дълга и образува кичури. "Панталоните" върху бутовете са дълги и гъсти. Опашката е рунтава с подвес или т. н. "знаме" по дължина на долната част. Дългата и права космена покривка е нежелана.


в/ Дългокосместо немско овчарско куче - косъмът е значително по-дълъг отколкото при дългоравнокосместите кучета. Най-често той е мек и на гърба образува разделителна линия. При дългокосместите немски овчарски кучета е понижена устойчивостта спрямо неблагоприятните климатични въздействия. Дългата космена покривка се приема за дефект. Такива кучета не се допускат до разплод.


Основни недостатъци:


Нетипичност, слабо изразен полов диморфизъм, слаба нервна система, сприхавост, флегматичност, понижена жизненост.


Крипторхизъм - едностранен или двустранен. Малки тестиси.


Недостатъци в телосложението. Мека (рехава) конституция.


Светли кучета, албиноси, непигментирана носна гъба.


Преразвити или недоразвити кучета, дългокраки, с много дълбок гръден кош. Късокраки кучета. Всички недостатъци, влияещи върху правилното движение на кучето.


Гръб мек, провиснал (седлест) или изпъкнал (шаранов).


Глава къса, недостатъчно клиновидна или много заострена.


Космена покривка мека, много дълга или много къса.


Уши неправилно поставени, полегнали или стърчащи право нагоре.


Забележка: Кучета, които са носители на някои от тези основни недостатъци не се допускат до оценка по екстериор и се изключват от разплодна дейност.


http://forum.dog.bg/topic/3126-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%82-%D0%B8-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0/

[NANIOX]

   "Източноевропейската овчарка"

   В Русия немски овчарски кучета се внасят за пръв път през 1904 г. През октомври 1908 г. в Санкт Петербург се основава "Общество за поощрение използването на кучета за полицейска и стражева работа". Първата Световна война и метежът на болшевиките почти унищожават служебното кучевъдство. Неговото възраждане започва от 1922 г. Комунистическите управници прозират истината, че немското овчарско куче е не само незаменимо в редица военни действия, но може да бъде и гаранция за стабилността на създадената от тях тоталитарна политическа формация.
    От 1924 г. към различни предприятия  и учреждения започват да действат школи за обучение и развъдници. Организират се доброволни военизирани отряди от "надеждни граждани", които развъждат, обучават и предоставят на армията немски овчарски кучета. В периода от 1924 г. до 1936 г. в Съветския съюз се внасят от Германия неголеми групи кучета. На тяхна основа се обособявава източноевропейският тип на породата. Затвореният начин на развъждане, без постоянно "освежаване" на кръвта, провежданият отбор и подбор по външни показатели, които трябва да помогнат за създаването на "голямо (в буквалния смисъл) куче, продукт на Велика страна", са причина да настъпят необратими фенотипни изменения. Получават се екземпляри, които наподобяват немското овчарско куче единствено по високо поставените, стърчащи уши. Мегаломанските амбиции на управляващите комунисти довеждат и до следния куриоз: През 1951 г. се решава немското овчарско куче (съветско развъждане) да бъде прекръстено на "източноевропейска овчарка". Недопустимо е Великата държава победител да използва породата (и името) на държава, която е победила. През януари 1964 г. Президиумът на федерацията за служебно кучевъдство в СССР утвърждава стандарт за "източноевропейска овчарка". През 1970 г. и 1972 г. се извършват добавки към стандарта, а последната му редакция е утвърдена през 1976 г. от ЦК на ДОСААФ в СССР (ДОСААФ - Доброволна Организация за Съдействие на Авиацията, Армията и Флота).
СТАНДАРТ НА ИЗТОЧНОЕВРОПЕЙСКАТА ОВЧАРКА
   ОБЩ ВИД:
   Куче над средния ръст, с височина при холката за мъжките 65-70 см и за женските - 61-66 см.
   Недостатъци:
   Височина за мъжките под 65 см и над 70 см. Височина за женските под 61 см и над 66 см.
   Пороци:
   Височина за мъжките под 63 см и над 72 см. Височина за женските под 58 см и над 68 см.
   ИНДЕКС НА РАЗТЕГНАТОСТ:
   110 - 112 %.
   Недостатъци:
   Индекс под 108 % или над 114 %.
   Пороци:
   Квадратно или много удължено куче.
   ИНДЕКС ЗА РАЗВИТИЕ НА КОСТИТЕ:
   За мъжките  18-20 %.
   За женските 17-19 %.
   ТИП НА КОНСТИТУЦИЯТА:
   Здрав, и здрав-сух с добре развита костна система и мускулатура. Кожата е еластична, без провисналости.
   Недостатъци:
   Олекотен тип, лека костна система, недостатъчна замускуленост, лека глава, дългокракост. Груба или рехава конституция, рехава мускулатура, тежка глава, късокракост.
   Пороци:
   Споменатите отклонения, изразени в по-силна форма.
   ПОЛОВ ТИП:
   Добре изразен. Мъжките са по-масивни, мъжествени, с по-изразена холка, по-широки гърди и по-масивна глава от женските.
   Недостатъци:
   Слаби отклонения от половия тип. Женски, наподобяващи на мъжки кучета.
   Пороци:
   Рязко отклонение от половия тип. Крипторхизъм.
   НРАВ, ОСОБЕНОСТИ НА ХАРАКТЕРА И СПОСОБНОСТИ:
   Типът на висшата нервна система е силен-уравновесен-подвижен. Отбранителната реакция е развита в активна форма.
   Недостатъци:
   Излишна възбудимост, вялост.
   Пороци:
   Прекалена възбудимост, страхливост.
   ГЛАВА:
   С клиноподобна форма, масивна, умерено широка в черепната част. Скулите са мускулести, леко закръглени. Черепната част - плоска, леко изпъкнала в предната част, леко разделена надлъжно на две половини. Преходът от черепната част към муцуната е забележим, но плавен. Муцуната е заострена, с плътно прилягащи сухи устни. Малко по-къса е от половината на дължината на главата. Носната линия трябва да е успоредна с продължението на черепната част. Носната гъба трябва винаги да е черно пигментирана.
   Недостатъци:
   Тясна или широка в черепната част глава. Излишно изпъкнало чело, рязък преход или едва забележим преход от челото към муцуната. Муцуна скъсена или удължена, отпусната надолу или вирната. Скули и надочни дъги силно развити. Устни светло пигментирани.
   Пороци:
   Груба или лека глава, непропорционална на тялото. Муцуна тъпа, вирната или отпусната. Носна гъба малка или пигментирана в кафяв цвят. Устни провиснали.
   ЗЪБИ:
   Големи, бели, плътни. Резците в основата са на една линия. За-хапката е ножицоподобна.
   Недостатъци:
   Неотговарящо на възрастта изтриване на зъбите. Наличие на счупени зъби. Отсъствие на повече от два предкътника или един предкътник и един кътник. Наличие на жълт налеп.
   Пороци:
   Малки и редки зъби. Резци, разположени не в една линия в основата. Всички отклонения на ножицоподобната захапка. Липса на един резец или кучешки зъб. Липса на трети или четвърти предкътник, или на един кътник.
   УШИ:
   Средноголеми, високо поставени, заострени, наподобяващи равнобедрен триъгълник, наклонени леко напред.
   Недостатъци:
   Дълги или къси уши, ниско поставени, със заострени върхове, сближени или раздалечени. Клатещи се по време на движение.
   Пороци:
   Полустоящи или висящи уши, меки в основата, завити навътре.
   ОЧИ:
   Тъмни, с овален прорез, косо поставени, със сухи и плътни клепачи.
   Недостатъци:
   Кръгли, големи или малки, право поставени, недостатъчно тъмни по отношение на основния цвят на космената покривка. Наличие на левкома.
   Пороци:
   Много светли, изпъкнали или с различен цвят очи.
   ШИЯ:
   Здрава, мускулеста, суха. По дължина равна на дължината на главата. Поставена под ъгъл от 40-45° спрямо хоризонталната линия.
   Недостатъци:
   Ниско или високо поставена шия, къса, удължена, с провисналости отдолу.
   Пороци:
   Силно изразена провисналост (т.н. "подвес").
   ГЪРДИ:
   Гръдният кош е с овална форма, дълъг, широк и дълбок. Гръдната кост не трябва да е по-високо от лактите.
   Недостатъци:
   Излишно изпъкнали ребра. Гръдна кост леко над лактите.
   Пороци:
   Плосък или бъчвоподобен гръден кош. Тесни гърди.
   КОРЕМ:
   Умерено прибран.
   Недостатъци:
   Прекалено прибран или провиснал корем.
   ГРЪБ, ХОЛКА И ПОЯСНИЦА:
   Холката е добре развита, забележимо изпъкваща над линията на гърба. Гърбът е здрав, прав и широк. Поясницата е къса, изпъкнала, постепенно преминаваща в крупата.
   Недостатъци:
   Слабо развита холка, недостатъчно изпъкваща над линията на гърба. Гръб мек (седлест). Поясница права или излишно изпъкнала.
   Пороци:
   Провиснал или силно изпъкнал гръб. Поясница дълга, провиснала или силно изпъкнала.
   КРУПА:
   Закръглена, дълга, широка, мускулеста, спускаща се плавно към основата на опашката.
   Недостатъци:
   Недостатъчно замускулена, права или скъсена крупа.
   Пороци:
   Тясна, къса, хоризонтална или рязко скосена крупа.
   ОПАШКА:
   Със саблевидна форма, достигаща до скакателните стави. В спокойно състояние отпусната, при възбуда - първата третина е на линията на гърба, като постепенно останалата част се извива нагоре.
   Недостатъци:
   Недостигаща до скакателните стави опашка. Подвита или изкривена опашка. Опашка, която се носи при възбуда над линията на гърба.
   Пороци:
   Извита на колело опашка. Опашка със сърповидна форма. Силно скъсена опашка.
   ПРЕДНИ КРАЙНИЦИ:
   Между лопатката и рамото се сключва ъгъл от 90-100°. Рамената са мускулести. Подрамената са прави, отвесни, успоредни помежду си. Свирката е дълга, пружинираща, леко наклонена. Дължината на крака е малко повече от половината от височината при холката. Индексът на дългокракост е 50-54 %.
   Недостатъци:
   Незначително отклонение в ъгъла между рамото и лопатката. Слабо скъсени или удължени подрамена. Слабо изнасяне на лактите встрани. Къси или излишно дълги свирки. Слабо изразено развръщане или завръщане на лапите.
Пороци:
   Прави или остри рамена. Изкривени, тънки, дълги или къси подрамена. Рязко изнасяне на лактите. Отвесни или слаби (меки) свирки. Изразено развръщане или завръщане на лапите.
   ЗАДНИ КРАЙНИЦИ:
   Погледнати отзад успоредни. Бедрените кости са под наклон от 80° спрямо земята. Бедрата са с добра замускуленост. Колената са закръглени и слабо изразени. Подбедрата са дълги и под наклон от около 45° спрямо земята. Скакателните стави са сухи, с добре изразена заъгленост от около 125°. Постановката на задните крайници е леко изнесена назад. Отвесната линия, спусната от седалищното възвишение трябва да пресича подбедрото на изнесения назад крак в долната третина. Метатарзусите са здрави, почти отвесни.
   Недостатъци:
   Сближеност или раздалеченост между скакателните стави. Скъсени подбедра.
Пороци:
   Силно сближени скакателни стави или бъчвоподобна постановка. Къси подбедра. Права или саблиста постановка на крайниците.
   ЛАПИ:
   С овална форма, плътни. Допълнителните пръсти се отстраняват.
   Недостатъци:
   Кръгли или меки лапи. Наличие на допълнителни пръсти.
   Пороци:
   Плоски лапи с разтворени пръсти.
   ДВИЖЕНИЯ И ЪГЛИ НА КРАЙНИЦИТЕ:
   Движението е свободно, плавно, с размах, в нисък приземен тръс. Краката се движат успоредно с известно приближаване към средната линия. Ставите се разтварят напълно, гърба и поясницата пружинират плавно и еластично. Холката и крупата трябва да са на една линия.
   Недостатъци:
   Слаби отклонения от праволинейното движение. Непълно разтваряне на ставите. Недостатъчна еластичност на гърба и поясницата. Леко повдигане на крупата над холката. Изнасяне на задницата встрани.
   Пороци:
   Сковани, тромави движения. Къса крачка. Високо повдигната крупа. Изнасяне на задницата силно встрани.
   ОКРАСКА:
   Зонарно сива, зонарно червеникава с различни отенъци. Чепрак - кафяви или по-светли крайници с добре очертан черен гръб и страни. Черна или черна с по-светли петна, разположени на строго определени места (анална област, странично на главата, отпред на гърдите, крайниците).
   Недостатъци:
   Наличие на бели петна по гърдите или по лапите.
   Пороци:
   Бели петна по главата, голямо бяло петно на гърдите, бели петна по муцуната, шията, крайниците, бял връх на опашката. Бяла или тигрова окраска, или окраска с други цветове освен изброените.
   КОСМЕНА ПОКРИВКА:
   Космената покривка е гъста, твърда, с добре развити пухови влакна. Косъмът е прав. На главата, ушите и крайниците - къс, по другите части на тялото - малко по-дълъг.
   Недостатъци:
   Мека космена покривка, вълнисти косми.
Пороци:
   Къдрави косми, дълга или къса космена покривка без пухови влакна.
   ДИСКВАЛИФИЦИРАЩИ ПОРОЦИ:
   Всички отклонения от ножицоподобната захапка. Крипторхизъм едностранен или пълен. Недоразвити тестиси. Непигментирана в черно  носна гъба. Уши висящи или купирани. Опашка, недостигаща до скакателните стави или купирана. Космена покривка дълга и неприлепнала към тялото.
      Зъби криви или липса на: резец, кучешки, трети или четвърти предкътник или един кътник.
   Забележка от автора:
   От развъдна гледна точка стандартът е неудачен като построение, разминаващ се със съвременните тенденции на кинологията. Неговата схематизираност го превръща в матрица, която стеснява възможностите на селекцията. Липсва описателността, която въпреки голямата отговорност е поле за творчество, възможност за еволюиране на породата. Стандартът посочва нормата, селекционерът определя границите.
   "Вятърът на промяната" в бившия комунистически блок, тласнат от "перестройката" на Горбачов, започна да се отразява положително и на закостенялата съветска кинология. От 01. 01. 1990 г. на територията на бившия Съветски съюз е в сила единствено оригиналният стандарт на немското овчарско куче. Порода "източноевропейска овчарка" не съществува !

http://bgdogforum.com/index.php?topic=197.0

[velko]

Още малко инфо (популярно, и не толкова професионално) за немското овчарско куче (Deutscher Schaferhund):

Едно видео, в което са показани няколко DDR German Shepherd Dogs (Германско овчарско куче от линията "ГДР"). Всичките са с благородническо потекло (и имената им са такива). Коментарите под клипчето визират разликата в двете линии - тази на обикновената немска овчарка и линията, селектирана в ГДР (каквито са били много от заставаджийските кучета у нас). За ГДР-кучетата се сипят само суперлативи, както и, че превъзхождат "обикновената" немска овчарка.

http://www.youtube.com/watch?v=Q-pCbtDOqkE&NR=1

За съжаление се твърди, че източно-германската кръвна линия е застрашена от изчезване.
Има и специален сайт, посветен на тази линия - знам, че много форумци ще се наслаждават на прекрасните кучета, показани там:
http://east-german-shepherds.com/

Тук е описано накратко кои са принципните разлики в двете линии, появили се след издигането на "стената", поради различните цели в селекциите. Когато имам повече време - ще поместя кратък превод за онези, които не ползват английски.

http://east-german-shepherds.weebly.com/ddr_bloodline_info1.html

Дългогодишни традиции в селекцията на немското овчарско куче има и в Чехия (Чехословакия). Ето защо, тяхната линия е обособена като Czech German Shepherd Dog ("Чешко германско овчарско куче")
http://www.czech-dogs.com/
http://www.youtube.com/watch?v=VVSe15lGYL8&feature=related

Радвам се, че китайците не са решили и те да селекционират своя линия на немската овчарка. Само мога да гадая ка би изглеждала тя

[капитан Иван Йорданов]

Знам, че тук NANIOX е качил информация за немската овчарка, но мисля, че това с което разполагам е по – различно от нея. 
Все пак тези, които разбирате/ в т.ч. и NANIOX/ , я вижте и си кажете мнението, като имате предвид, че в сайта от който я свалих, твърдят, че е по материали от книгата на Венелин Динчев "Немската Овчарка - пълен справочник":
Съвременен Стандарт на Немското Овчарско Куче
Синоними – немска овчарка, Deutscher Schäferhund,German Shepherd Dog, Chien de Berger Alleman, Pastor Alemao, Ovejero Aleman, Cane da Pastore Tadesco, Schäferhund, Duitsche Herdershond
   Произход – Германия
   Fci – Стандарт № 166.
   Група 1 : Пастирски и овчарски кучета.
   Секция 1 : Овчарски кучета, полагащи изпити за работни качества.
   Кратка история – след официалното формиране на клуба за немска овчарка в Германия със седалище в Аугсбург се приема стандартът на породата от Немския клуб на любителите на кучета (VDH).Обединението за немски овчарски кучета SV успешно стартира дейността си първия конгрес, състоял се на 20.09.1899 г. , където предложения за стандарта на породата правят Артур Майер и Макс фон Щефаниц. Следващите няколко конгреса помагат за подобряване на стандарта: на 6-ия конгрес, състоял се на 28.07.1909 г. ,както и на 23-ия конгрес в Кьолн, състоял се на 17.09.1909г, както и на комбиниращите срещи между президиума на клуба и Комисията по развъждане,състояли се във Висбаден на 05.09.1930 г. и 25.03.1961 г. ,се внасят подобрения .Стандартът е преработен в рамките на Световния съюз на Обединенията за немски овчарски кучета – WUSV, и е приет и каталогизиран на заседание на WUSV на 30.08.1976 година с решение за пълномощия на президиума и консултативния съвет от 23/24 март 1991 година.
    Немската овчарка ,чието планомерно развъждане започва през 1899 г. след основаването на Обединението, се развъжда върху основата на средиземноморските и южноморските разновидности пастирски кучета, съществуващи по това времес крайна цел създаване на ползвателно куче с високи работни качества.За да бъде постигната тази цел, е бил определен стандарт на немската овчарка, който се е отнасял както до физическите качества, така и до темперамента и характера.
    Общ вид  - куче със средни размери и удължен формат, със здрави и сухи кости и силно телосложение.
    Важни пропорции – височината при холката за мъжките кучета е 60-65см, а за женските е 55-60см. Дължината на тялото е по голяма от височината при холката с
10-17 %.
    Характер – немската овчарка трябва да бъде уравновесена, със здрави нерви, уверена в себе си, със спокойно поведение, добронамерена (като се изключи състоянието на възбуда) и все пак внимателна и управляема. Тя трябва да има боен инстинкт и твърдост, за да бъде способна да служи като куче компаньон, за охрана, защита, като служебно и караулно куче.
    Глава – пропорционална на тялото, клиновидна. Дължината й е около 40 % от височината при холката.Умерено широка между ушите, не е лека, но не е и груба, нито удължена.Черепната част при поглед отпред и отстрани е леко изпъкнала, със слабо изразена или с напълно липсваща медиална бразда. Съотношението между дължината на черепа къмм дължината на муцуната е 50 на 50 %. Широчинта на черепа е пропорционална на дължината му.Скулите са леко закръглени. Стопът е плавен. Муцуната е клиновидна, дълга и суха.Горната и долната челюст трябва да бъдат достатъчно силни. Устните са сухи и добре прилепнали.
    Носна гъба – трябва да бъде черна.
    Зъби – големи, здрави, в комплект 42 зъба(20 зъба н горната, и 22 зъба на долната челюст). Захапката е ножицовидна. Недостатък са разположените в права линия резци.
Челюстите трябва да бъдат добре развити, зъбите – достатъчно дълбоко разположени във венците.
   Очи – косо поставени, средно големи, с бадемова форма.Цветът им трябва да съответства на цвета на козината и да бъде по възможност по-тъмен.Светлите пронизващи очи са нежелателни, тъй като нарушават изражението на кучето.
   Уши – високо поставени, прави, средно големи, широки в основата си и постепенно изтъняващи към върха.Полуправите, крупираните или висящите уши са порок.В движение или при покой носените назад уши не са недостатък.
   Шия – здрава, с добре развита мускулатура, поставена под ъгъл 45° към хоризонтала.Кожата не образува гънки.
   Гърди – дълбоки (около 45-48% от височината при холката), но не твърде широки.Ребрата са дълги и умерено изпъкнали, без да са бъчвообразни или плоски.Добре оформеният гръден кош осигурява свободно движение на лактите при тръс.
   Холка – дълга и достатъчно висока, добре изпъква над линията на гърба, с плавен преход към него.
   Гръб – прав, добре развит и мускулест.
   Поясница – широка, здрава, с добре развита мускулатура.
   Крупа – дълга, плавно спускаща се към опашката под ъгъл около 23° към хоризонтала.Скосената или хоризонтална крупа е невелателна.
   Корем – умерено повдигнат.
   Опашка – равномерно покрита с гъста козина, стига най-малко до скакателната става и не повече от средата на метатарзуса.Краят й понякога се извива като кука,което обаче е нежелателно.В спокойно състояние се отпуска, образувайки плавна дъга. При възбуда и в движение се извива и се повдига, но не над гърба. Не трябва да бъде абсолютно права. Крупиране не се допуска.
   Предни крайници – при поглед от всички страни прави, а при поглед отпред абсолютно паралелни.Лопатките са дълги колкото раменните кости, поставени под ъгъл около 45° към хоризонтала и 90° към раменната кост, покрити с добре развита мускулатура.Нито в стойка, нито при движение лактите не трябва да бъдат развърнати или сближени. Подрамото е право, с овална форма.Метакарпусите са дълги около 1/3 от дължината на подрамото, здрави, умерено наклонени (около 20-22° към вертикала).
   Задни крайници – постановката им е леко озтеглена назад, като при поглед отзад са паралелни.Бедрата са широки и добре замускулени. Подбедрата и бедрата са с почти еднаква дължина и образуват ъгъл около 120°.Скакателната става е суха и здрава.Метатарзусите са здрави и почти отвесни.
   Лапи – с овална форма, къси, с плътно прибрани пръсти, сводести.Стъпателните възглавнички са твърди, ноктите са къси и здрави, тъмно пигментирани. Срещащите се пончкога допълнителни пръсти на задните лапи се отстраняват.
   Движения – немската овчарка се движи в тръс. Крайниците трябва да съответстват един на друг по дълвина и заъгляване по такъв начин ,че да може без съществена промяна на горната линия да ги премества при движение в тръс. Всяка склонност към намаляване на ъглите на задните крайници снижава здравината и издръжливостта и следователно ползвателните качества.При правилни пропорции на тялото и заъгляването възникват свободни, паралелни на повърхноста движения, създаващи впечатление за леко придвижване напред.При наведена напред глава и леко повдигната опашка по време на равномерния и спокоен тръс се образува леко вълнообразна, непрекъсната линия от върха на ушите през тила и гърба до върха на опашката.
   Космена покривка – козината е средно дълга и гъста.Космите са прави, твърди и плътно прилягащи.По главата, вътрешната страна на ушите, предната страна на крайниците, лапите и пръстите са  по-къси.По шията, задната страна на крайниците, бедрата и опашката козината е по-дълга.
   Цвят – черен, черен плащ с подплащници, еднотонно сиво, със светли  или кафеникави нюанси.Допустими са малки бели петна по гърдитe и значително изсветляване по вътрешната страна на крайниците, но са нежелателни.Носната гъба винаги трябва да бъде черна.Кучетата с малка или напълно липсваща маска, с вълт цвят на очите или с пронизващо светли очи, със светъл нюанс на гърдите и по вътрешната страна на крайниците, а също и със светли нокти и с риж край на опашката, с размити слаби цветове се смятат за слабо пигментирани.Освен при черните кучета подкосъмът винаги е сив.Окончателният цвят при малките кученца може да се определи едва след смяната на бебешката козина.Белият цвят е недопустим.
   Ръст и тегло
   Мъжки 
       -  височината при холката - 60-65 см
       -  тегло –  30-40 кг
   Женски
       -  височината при холката – 55-60 см
       -  тегло – 22-32 кг
   Тестиси – мъжките трябва да имат да имат два добре развити тестиса, които са напълно спуснати в скоростната в скроталната торбичка.
   Недостатъци – всяко отклонение от гореизброеното трябва да се разглежда като недостатък, който се оценява в зависимост от степента на изявяване.
   Тежки недостатъци
      -  отклонения от гореописаните признаци на породата ,които нарушават ползвателните качества;
      -  твърде ниско поставени уши и уши с гънки, меки уши;
      -  съществени недостатъци на пигмента;
      -  силно нарушена обща здравина;
      -  всички отклонения от ножицовидната захапка или зъбната формула, ако не става дума за пороци.
   Пороци
      -  слабост на темперамента, хапещи кучета или кучета със слаба нервна система;
      -  кучета с доказана ,,тежка дисплазия";
      -  монорхиди или крипторхиди, а също и кучета с ясно различаващи се или недоразвити тестиси;
      -  кучета с обезобразяващи дефекти на ушите или опшката;
      -  кучета с уродства;
      -  кучета с липсващи;
         - един терти предкътник Р3 и друг зъб;
         - един кучешки зъб
         - един четвърти предкътник Р4;
         - един първи кътник М1 или втори кътник М2;
         - общо три или повече зъби;
      -  кучета с дефекти на челюстите:
         - недохапка 2 или повече мм;
         - презахапка;
         - клещовидна захапка, обхваща всички резци;
      -  кучета с ръст, по-голям или по-малък от стандартния с повече от 1см;
      -  албинизъм;
      -  бял цвят на козината (дори при тъмни очи и нокти);
      -  дълга козина с подкосъм (дълга мека, неплътно прилягаща козина с покосъм, кичури около ушите и по крайниците, добре изразени ,,бричове" и пухкава опашка);
      -  дълга (дълга мека козина без подкосъм, в повечето случаи разделяща се по гръбната линия).

[ганди]

Ха-ха-ха!!!!! Венелин !!! Президента на ОНОК!?Болния от грандомания!?ХА-Ха-Ха! Това е традиция като станеш президент на това обединение да издадеш книга. То и президента преди него ,който той свали , има такава книга.     Ей,  ivan64 ,ще ме пукнеш от СМЕХ.     КАКЪВ е този '' Съвременен Стандарт на Немското Овчарско Куче'',ими те  германците са го написали /този стандарт/ мноооооого преди динчеф, много преди в БЪЛГАРИЯ да се е чувало за такива кучета,много преди  и от който и да било от изявлените български кинолози, които "написаха" книжки на тази тема след 1990 -2011 г.  А  и  синонимите , на по-известни европейски езици-немски, английски, френски ,испански ,италиански ,портогалски.Превода на всички тези "синоними" е Немското Овчарско Куче.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                              Това на снимката е автора на съвремения стандарт.

[капитан Иван Йорданов]

Нямам претенции да съм спец и затова качих информацията, за да я прецените и да кажете дали струва. Иначе имам информация за "немското овчарско куче" и от бившия голям брат/"Служебное собаководство", издателство на ДОСААФ, 1987 г./.

[майор ТЕНЕВ]

Йол,братче,да знаеш,че Хелт въпреки всичките си кусури,ми е слабост а и беше много красиво куче и на задържане беше много добър.А Гердер беше източно европеец пак за породата си красиво куче,а и тогава беше на 8-9 год.значи ,,дърто".

Хей Док, не се излагай-няма такова нещо източноевропейска овчарка.Всичко си е немска-от светло сивожълт до съвсем черен цвят.

[Ивайло Христов]

Йол,братче,да знаеш,че Хелт въпреки всичките си кусури,ми е слабост а и беше много красиво куче и на задържане беше много добър.А Гердер беше източно европеец пак за породата си красиво куче,а и тогава беше на 8-9 год.значи ,,дърто".

Докторе, специално за теб - ето една снимка на с/к Хелт.
С/к Хелт от МГ на 2 ГО Драгоман на школа в Берковица - април 1993 г. Това е моят приятел Христо Захариев. Аз му дадох "акъл" да служи като граничар, ама не се интересува от форума...

[dobrev621]

Мейджьр има източно европейски овчарки,но те са други разновидности-московска,сибирска,пермска и други.Мемеца си е немец,независимо кьде е произведен в Русия,Бьлгария или САЩ.

[dobrev621]

Иво не се ядосвай,аз сьм казал на поне 50-60 човека за форумьт,но нямат вьобще интерес-какво ги интересувало тях.

[майор ТЕНЕВ]

Мейджьр има източно европейски овчарки,но те са други разновидности-московска,сибирска,пермска и други.Мемеца си е немец,независимо кьде е произведен в Русия,Бьлгария или САЩ.

Е това не може да се каже, че е източноевропейска.Някои ги кръщават така, че били по-светли, а те са си немска

[майор ТЕНЕВ]

Има и кавказка, белгийска, каракачанска...
В Ямбол, в една ветеринарна аптека има три табла със снимки на породи кучета-е, няма източноевропейска овчарка.
Това е синоним-както 'граничарско куче' или куче'вълча порода'-чувал ли си ги.Това е измишльотина от руснаците-не се полага на победените във войната да имат собствена марка.Основно след войната се засилва използването на тези кучета в охраната на границата.Дръпни/просто напиши в Гугъл/ ДЖУЛБАРС .Това е филм са едно граничарско куче и му определи/ако можеш/ породата.

[dobrev621]

Да руснаците са селекционирали немска овчарка,селекчионират и сега-но вече с по голямо качество, затова тяхната е по едра.А за"вьлчата" природа сьм запознат,не руснаците,а ние приносно така го наричаме,понеже прилича на вьлк-особено сивите.Мейджьр бил сьм няколко пьти в русия-преди по соца,и след соца-имат прекрасни ферми за кучета,какви ли не породи,а сега и частни клубоме.Например частен клуб за немска овчарка ,направо се изкефих,показаха много добри животни.Клуб за немски дог-сьщо частен,сьщо много добри животни,ние ряпа да ядем.