Промяна новините на форума:

Скъпи потребители, предстои преструктуриране на форума. Тази дейност ще отнеме време. Ако форума прекъсне или се загуби, не се притеснявайте това ще е за кратко и ще бъде с цел обновяване. С тази новина искам да опровергая слуховете за закриване на форума.

Main Menu

ГЗ "Бобина", с. Дрангово, 5 ГО Момчилград

Започната от ranik56, 27.09.2009 г., 21:08 ч.

« назад - напред »

ranik56

Момчета  след  33 години  отидох на Дрангово  . Минах и през  Баталиона  в Чорбаджийско - УЖАС  - поделението е  съсипано . Портала е отворен като  на хан ,бях с  взводния ми от  Баталиона - единичното обучение - майор Тодор Маринов  . Сградите още си стоят   - старата рота . новата  рота ,класните помещения  ,складовете  и  караулното  - само ,че времето  и безстопанственноста са казали думата си . От там през Бенковски   завихме към с.Дрангово . Влязохме в селото  и не можах да го позная . Асфалтирани пътища  до всяка махала  - сигурно щях да се загубя ако бях тръгнал пеша .  Някога до заставата  се стигаше пеша или с катър  ,но сега   асфалтовия път ни заведе  право  в  заставата . Побиваха ме тръпки - след толкова години  .Снимах много  подготвям снимки  и клип .
Имам чувството ,че се подмладих с пет години .    ranik56 


----------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Паметника на загиналите   граничари в 5 ГО -Момчилград   .                                                                                     

ivakdivak

здравей те служих на тази застава 1998г  по мое време се казваше Войвода но за съжаление сега многое занемарена ако някой има повече снимки моля да ги качи  ще съм благодарен

valdesidva63

Гледам снимките ти и се опитвам да позная какви чувства си изпитал: Первоначално силно чуство на очакване докато видиш школата и офицерите си после отиваш на заставата си радостен че се връщаш 33 г назад в младежките си години .Тръпнейки я разглеждаш и изведнъж започваш да осъзнаваш колко голяма е разрухата колко неща са съсипани и ти става тъжно, буца ти е заседнала в гърлото получаваш обилно слюнотделяне очите ти се пълнят със сълзи и преглъщайки слюнка и сълзи се обръщаш на страни за да не видят жена ти и децата ти този велик миг на моментна слабост.    ДАЛИ СЪМ ПОЗНАЛ!  Е  аз поне се чуствах така първия пят. Поздравявам те  ranik56.

kaizer

Ее,момчета,хайде стига драми.Решили са,че вече няма да има гранични войски,а гранична полиция и за ги зарязали.За какво да ги подтържат.
Все едно не сте си бройли дните до УВО,Да се махнете от тези пущинаци,ама сега-олеле.
Вярно,че ни е мъчно за отлетелите години,ама заставите да не бяха в такова състояние пак щяхме да си остаряваме. :'(

ranik56

Няма драми .Това е част от нашето  минало , АЗ ЛИЧНО  НЕ ТЪГУВАМ ПО  ОТМИНАЛОТО ВРЕМЕ .
Живота  така е устроен  -   "това ,което се ражда - умира   , туй що цъфти  - прецъфтява "   
Не  съжалявам за нищо   -  Нямах "календарче "  в ,което  да  драскам или  дупча   дните  с карфица   .
Бях там  - Служих  ,колкото трябва  и както  трябва   -  Предложиха ми  работа    . . . . отказах  .
Тръгнах си  ,като  всички  останали   - бях Дежурен по Застава    и последен  се облякох цивилен 
Предадох дежурството   -  издадох си  оръжието   и се   разделихме  ,като   Приятели  .
Отидох  на заставата ,след  толкова  години  - по две причини  :
Видях си Приятелите   -  изкарахме един приятен ден   и  спазих  обещанието  си   -  Показах на   съпругата   си - Заставата .
 
Вярно  е ,че  заставата  се   руши   - но  същото  нещо  се  случва  и със   Държавата  . 
                           
                                                                                   Раник56

kaizer

Така е,братле......................
Но държавата май вече е разрушена. :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'(
Някъде бях чел,че си учил за офицер.какво стана,колко служи?
Или нещо бъркам?

valdesidva63

ranik kaizer не ни е разбрал правилно.  Ние не тъгуваме за това че сме остаряли или ни липсва онова време просто се сещам за един стих на ДАВИД ОВАДИЯ че: ЖИВОТА СЕ ИЗМЕРВА НЕ С ГОДИНИ А С ДИРЯТА ОСТАНАЛА СЛЕД НАС. Ако оставим да разрушат дирята сещай се за/ЗАСТАВИТЕ И ДЪРЖАВАТА/ то в какви ценности ще възпитаваме децата си.

ranik56

Правилно си прочел - kaizer . Не  бъркаш  .  Тук съм   - откровен и  честен  , /не  Анонимен/  мислиш ли ,че ще  се появя  тук . . .
и  ще  пиша  - врели  не  кипели ?!  Та нали  има хора  ,които ме  познават  -   има  мои снимки  във форума   .  Написал съм  достатъчно  - не  искам да  обсъждаме  тук  моята   автобиография .
Служих     Граничар  -   Всичко  останало  е  без  значение  .




НакатаGSM

#8
Това все пак е история момчета,и ние сме преките участници в нея.Затова трябва да се съхрани всичко от това време...застави, съоражения и др..По малко от всичко но добре запазено от държавните институции.Това  ми се иска.След години за следващите поколения ще бъде невероятна тръпка някой да ги развежда и да им разказва...така че дайте да натискаме да оцелее и това ,което е останало..
Гледаш го - куче... мърляво , проскубано, а в очите - човек! Гледаш го - човек, наконтен, облечен, а в душата... в душата помияр...

Ивайло Христов

Бях чел в една книга следният пасаж, който ми направи много силно впечатление. Той беше приблизително следният:
"Граница... Когато се разделят с нея, мъжете си взимат пръст за спомен от браздата. Тя им става съдба - школа за мъжество..."
Някои са го почувствали това, други не... Аз макар да не съм бил там го чувствам, ей така - от дистацията на годините. Въпрос на ценностна система...
От браздата започва Родината!

kaizer

Е,чак пък толкова...хайде стига.Това го пишеха в книгите,за да потдържат респект към тези които охраняват границата,и с право.
Не си спомням някой да си е тръгнал със сълзи на очите от пущинака,където е бил забит в продължение на година и повече.
Това което си чел са художествени окраски.

Jordan

#11
Кайзер, ако прочетеш моите мнения, ще разбееш, че ни най-малко не симпатизирам или одобрявам политическия модел, който България следва от 65 години насам. Никак не ми е било приятно да крача край бодливата тел и да знам, че ако видя някой, трябва да го вържа и малтретирам, или да го разстрелям. А като се прибера в заставата, вместо да си почина, да търпя гаврите на пиян и комплексиран командир. Този модел на охрана беше архаичен и неадекватен за 1997 г, и слава Богу, отпадна скоро след това. Въпреки всички тези неприятни емоции и преживявания, нещо ме тегли натам и пак искам да отида, да походя малко по ония пътеки, да изям една консерва в столовата (ако не се е срутила заставата). Ако го направя с близки хора, част от спомените ми ще бъдат споделени с тях - какво по-хубаво от това? Всичко е въпрос на характер и личен избор...

Ивайло Христов

Въпрос на ценностна система..., както казах по-горе. Отношението към браздата в горния цитат се нарича родолюбие. У някои това чувство е силно развито, у други не. За първите границата е много повече от една обикновена бразда в гората... За вторите тя е просто една канавка покрай която многократно и с неудоволствие са ходили много километри всеки ден...
Далече съм от мисълта, че на уволнението първите са ронили крокодилски сълзи и са изхабили цял пакет с носни кърпички. По-скоро са си тръгнали от заставата с чувството, че част от тях завинаги остава свързана с браздата и ако се наложи един ден, те пак с тренирани движения биха грабнали оръжието си от пирамидата и биха поели към браздата... (дано никога да не се налага)
От браздата започва Родината!

Jordan

Не съм казал, че щеше да ми е по-добре. Армията ни си беше еднакво примитивна и неефективна навсякъде.

kaizer

Въпрос на ценностна система..., както казах по-горе. Отношението към браздата в горния цитат се нарича родолюбие. У някои това чувство е силно развито, у други не. За първите границата е много повече от една обикновена бразда в гората... За вторите тя е просто една канавка покрай която многократно и с неудоволствие са ходили много километри всеки ден...
Далече съм от мисълта, че на уволнението първите са ронили крокодилски сълзи и са изхабили цял пакет с носни кърпички. По-скоро са си тръгнали от заставата с чувството, че част от тях завинаги остава свързана с браздата и ако се наложи един ден, те пак с тренирани движения биха грабнали оръжието си от пирамидата и биха поели към браздата... (дано никога да не се налага)

Абе Иво,я ходи ти с удоволствие по границата,когато си вечно недоспал и гладен.Когато си правил сапунка на плаца или си мел ппрез 4-те часа часовойка,само защото си се осмелил да питаш алкохолизиралия се фатмак за отпуск,за който мечтаеш от 6-7 месеца.Не знам,защо но си останал с впечатление,че граничарите не са били момчета като всички останали войници,а благородни рицари.Филмите за граничари,които ги гледаме са хубави,но идеализират нещата.
Аз служих през 96-96-ма,когато масово се продаваха и разграбваха заводи,предприятия,когато родителите ни оставаха на улицата..................
И знаеш ли с каква нагласа се уволняваха момчетата?С нагласата да се махнат от България(по видинския край народа масово се изнесе в Италия и Испания),да си уредят живота,да йивеят нормално.
Тия приказки за чувството,че са свързани с браздата ги зарежи.Присъщи са,ама за хората от по старото поколение.
Че границата трябва да се охранява-да,трябва,ама не от изчанчени от наряд и работа момчета,а от добре мотивирани професионалисти.





Статистика

Members
Total Members: 4710
Latest: AlexaikuReno
New This Month: 4
New This Week: 0
New Today: 0
Stats
Total Posts: 509624
Total Topics: 1911
Most Online Today: 124
Most Online Ever: 6823
(28.04.2026 г., 15:16 ч.)
Users Online
Members: 1
Guests: 76
Total: 77
Powered by EzPortal