Друго снаряжение

[доктора]

Имам,плащпалатка-2бр.,мешки-незнам колко,шанцов инструмент-японско багерче/майтап,лопатка,багера съм аз/.

[Румен]

                        Изяснихме "плащ палатка", "плащ наметало", добавихме и мешката, а какво се слагаше в мешката когато се излизаше наряд - пост наблюдение от 06 h до 18h оставам за тема заварки и запръжки.
                        Сега преди лягане искам да разкажа и за шинелите използвани като допълнително снаряжение през летните  нощни наряди. Не знам практикувало ли се е другаде, но при нас нощните наряди излизаха като си носеха шинелите в едната ръка. Все едно, че носиш шлифер под ръка.  Началника на заставата забрани тази практика. Вие спите в тях, казваше той. В това имаше 30% истина. Останалите 70% са, че през нощта беше студено.  Нарядите вече излизаха смело с лятна униформа, но знаеха, че ще намерят оставени по  два шинела на всеки фланг. Преди да ги облечем, ги повдигахме с една пръчка, а с друга започвахме да ги тупаме за да паднат случайно попаднали животинки, като гущерчета например. Проблем беше когато шинелите ги валеше дъжд. Те дълго съхнеха по дърветата и т.н. Приказките нямат край.               

[ik]

                         Те дълго съхнеха по дърветата и т.н. Приказките нямат край.               

..... и миришеха яко, като са мокри....

[fut]

затова отдолу се постилаха плащове или наметала за химическа защита и после се увиваха в тях шинелите и
така те не се мокреха

[chekur/Барбов/]

Не си спомням да съм ходил с шинел наряд,имахме едни ватенки за зимата,при нас всичко беше пеша предвид терена.Шинелите вършеха работа на прикриващата,даже и одеала се вземаха.Мешка освен за храната на караулката,но повече използвахме сухарната торба,че по-малка и през рамо.То какво ли носехме,3-4 консерви и хляб.

[dido_ss]

Това с ватенките беше страхотен шик!!! Късичка, топла, не ти пречи да ходиш и бягаш. Дори бяхме им зашили куки за коланите.
А гумените цървули помните ли ги? Лятото им правехме отвори и ставаха като пенсионерски сандали. Носехме ги на бос крак.  От слънцето краката ми бяха изгорели на ромбчета. В началото малко подбиваха петите, но се свикваше бързо.

[Toniti]

В този ред на мисли,какви обувки сте носили?В началното обучени в Елхово всички бяхме с "цинтари"-доста твърди и неудобни,в коридорите и на стълбите бяха като кънки-пързаляш се и не знаеш къде ще спреш.По-късно след разпределението вече ни даваха"кубинки".И в този ред на мисли-носите ли още "кубинки"?Аз да, след първоначалното разстъпване си е доста удобна обувка.

[кльони]

А гумените цървули помните ли ги?

Ейййй тва с цървулите го бях забравил Имаше разнообразен дизайн-ромбчета,рибена кост и други .Много ги използваха по РГ-та.
А за носенето на кубинките,когато човек е свикнал със тях,не му прави впечатление дали са твърди ,тежки.Аз никога не съм използвал други обувки освен кубинки за риболов или планински походи.

[Stenli_63]

И ние през зимата давахме наряд с ватенките. Даже още като новобранци ни ги раздадоха. Много удобни бяха. Точно тогава донесоха и чисто нови ушанки. Шинелите ги обличахме когато бяхме наряд на ПГР. Лятно време само с цървули и гуменки. Кубинките ги обувахме  за боен разчет и за наряд  ПГР. Имахме и мушами, но бяха доста къси и като вали дъжд и всичката вода се стичаше в ботушите. Платнища не сме носили с нас , но имаше по едно и в джипа и в уазката и ако някъде се наложеше да се оправя някой участък го закачах на проводниците да не мокри гърнето и мене докато го оправям.

[chekur/Барбов/]

То нямаше ли по едно време цяла тема за цървули и ботуши,а!Бая майтап падна и сърдити имаше

[Barko]

То нямаше ли по едно време цяла тема за цървули и ботуши,а!Бая майтап падна и сърдити имаше

И аз мисля,че по рано бяхме коментирали темата за кой какво е носил на краката си.Но повторението е майка на знанието.
По наше време носехме само "цинтарките"-не ни дадоха "кубинки" въпреки че ги имаше на въоръжение в БНА и други нейни подразделения.Относно така наречените "цървули" ни беше абсолютно забранено да ги носим:
1.Не отговаряше на форменото облекло/говоря за строевото или бойно/
2.Цървулите съсипват краката за нула време и пораженията понякога са доста неприятни.
3. При нас комбата или фатмака лепваха по 3 денонощия,ако те видят че ползваш цървули.
Колкото до сегашната екипировка: в такова студено време ползвам високи обувки тип "кубинки" на фирмата
"CEEDS" но не с чорапи ,а задължително партенки.С тези обувки ходя на лов или из планината.
На един новобранец, било той граничар,кашик,вътрешняк или какъвто и да е,съсипеш ли му краката със цървули,почти 30% си го осакатил.
Подобно е мнението ми за мааратонките.Това е обувка за СПОРТ.

[dobrev621]

Лачените текейсарки ги коментирахме вече,с партенки кракът се запазва сух дори и в цървуле-бяха леки и удобни.

[Jordan]

По мое време (1996 г.) имаше само кубинки, а за през свободното време - джапанки. По заставите нямаше маратонки, а за галоши и цървули мислех, че се майтапите. Но щом толкова хора пишат за тях, явно ги е имало.
Три месеца (в учебния център) се мъчех да си навивам партенки. Нещо не ми хареса тая идея. На заставата си имах чорапи - хубави, памучни чорапи и си ми беше много добре. Всички се чудеха как издържам, но аз си се чувствах много удобно с тях. Да не говорим, че при задействие ги обувах за миг. Всяка вечер ги накисвах със сапун за 1-2 мин докато си миех зъбите и ги изплаквах на чешмата. Никога не обувах същите чорапи втори път без да ги изпера. Така редувах няколко чифта. И днес, зимно време нося кубинки. Дават ми приятели от военни магазини, или от Женския пазар (от там купих и на съпругата ми. Тя мрънка, че не ги харесва, ама откакто паднаха температурите ги носи). Да не забравя да спомена - задължително трябва да са от СТАРИЯ модел! Тези, с които съм в момента, ги нося шеста зима. Произведени са през 1984 г и двайсет години са били по складовете.

[майор ТЕНЕВ]

Те са лепени и шити.
Кожата се къса, но нямат отлепяне!
Първите които обух от тях през 1983г ги носих 4 години по границата и само с напукана по сгъвките кожа ги подарих на един несретник от Крайново.

[нешо]

Имахме ски и снегоходки, ските не ги ползваше никой, а когато бях новобранец к-н. Абрашев ни изпрати наряд по границата със снегоходки. Ама се оказа, че си е жива мъка, трябва да стъпваш разкрачен и ако от бързане забравиш, настъпваш едната с другата и се пльосваш по очи . Захвърлихме ги разбира се и до края на наряда се сменяхме за да пробиваме. Повече никога не повторихме, но Абрашев (Бог да го прости) често имаше странни идеи .