За най - запалените любители на оръжието

[капитан Иван Йорданов]

Започвам тази тема, тъй като четейки отговорите, виждам, че има много запалени на тема оръжие.
Разсъждавах, дали да открия нова такава или да вмъквам по нещо в темите, които има за всяко оръжие или в другите теми касаещи оръжията, но прецених, че може би няма да е интересно на всички и затова настоящата тема вече е налице.

[капитан Иван Йорданов]

Тъй като обичам Родината си, като всички вас, реших, че е редно да започна с един голям българин, конструктор на чудесни образци стрелково оръжие.
Уви ние сме имали, имаме и ще имаме талантливи българи, но са ни управлявали, управляват и ако позволим ще продължат да ни управляват късогледи политици.
За мен този човек е от ранга на Хуго Шмайзер, Джон Браунинг,  С.И. Мосин, Михаил Калашников и т.н. Просто е нямал късмета на Джон Атанасов да живее в САЩ.
Ето и накратко за него по автобиографичната му книга"Бледи следи".

Роден през 1894 година в гр. Самоков. През 1900 г. баща му, останалият без работа гайтанджия Никола Спасов Чешмеджийски, заедно жена си и четерите си деца - две момчета и две момичета - се преселва от Самоков в София в кв. Кубаглар (сега Лозенец) и започва работа като шлосер във Военния арсенал. Покрай баща си малкият Христо надниква в тайните на оръжията и за пръв път прави от отпадъчни материали малък топ, който изпробва пред приятелчетата си от махалата. Завършва гимназия и през 1912 г. постъпва в подготвителен клас на Военното училище.
В Първата световна война Христо получава офицерско звание и е назначен за взводен командир в картечна рота. С развети знамена българите атакуват противника. Близо са до първите окопи, когато отсреща "лайват" картечниците. "Нашите атакуващи вериги легнаха на двадесет крачки от вражеските окопи - пише Христо Николов. - Френските "хочкие", "пюто" и "сенетиени" стреляха с дълги редове, без прекъсване, сменяйки се една след друга, а при нас откази, блокиране... Една от петте наши картечници веднага излезе от строя, друга едва теглеше лентата." В тези минути българският офицер е завладян от идеята да създаде надеждно оръжие, така необходимо на войската. Тази идея става негова съдба до края на живота му.
Участието във войната помага на Христо Николов да формулира едно от най-важните изисквания към автоматиката на картечницата - висока надеждност. За да се постигне тя, оръжието трябва да има възможно по-малко на брой части, с къс ход и прави очертания, които да се сглобяват и разглобяват просто, с голи ръце, без инструменти, бързо.
След критичен анализ на известните системи "Максим", "Колт", "Луис", "Бергман", "Шварцлозе" той постепенно изгражда своята техническа идея. Чертае, рисува, пили детайлите в къщи. Заниманията на Николов, произведен през 1920 г. в чин капитан, стават известни на командира на полка. Анатемосват го, но той не се отказва от намеренията си да създаде картечница. Преместват го в друг гарнизон - в Пазарджик. От този момент ще го съпровожда убийствената атестация на полковия му командир, който го обвинява, че се занимава със странична, унизителна за офицера работа в ущърб на службата...
По-късно, изградилият се като технически високообразован специалист, макар и без инженерно образование, Христо Николов признава своите грешки и заблуждения, дошли от прекомерния му ентусиазъм - нарича първия си вариант на картечницата "жалка пародия на оръжие", неудачна комбинация от някакви лъснати железца и дървена ложа. Налага се затворът да бъде изработен в Софийския арсенал, но при условие, че ще заплати със собствени средства. През април 1923 г излиза в едногодишен неплатен отпуск, взема под аренда фалирала тухлена фабрика в гр. Ихтиман, превръща я в рентабилна и продавайки керемиди, се сдобива с необходимите средства. През това време продължава да работи над конструкцията, като я усъвършенства. Поръчва и заплаща като частна поръчка в Арсенала затворният механизъм.
На 28 декември 1924 г. Николов в писмо пуска молба за ходатайство пред Военното министерсвтво за съдействие от държавата. В отговор началникът на Софийския арсенал гледайки чертежите на картечницата се смее през сълзи:
- Момко, правиш ли си сметка с какво си се заел? Фирми, момко, фирми с години не успяват да постигнат нещо свястно в автоматичното оръжие, а ти кой си?
Но капитанът се връща отново и отново към чертежите. Присмива му се и помощникът на главния инспектор към военното министерство, отказвайки да приеме проекта за разглеждане. Но упоритият конструктор успява да се срещне в началството и да му доложи за своята картечница. Инспекторът, възхитен от семплата конструкция, предоставя на капитана средства и му предлага да го командирова зад граница, за предпочитане в Германия, където оръжейната промишленост е развита, за да усъвършенства своята картечница. Николов смята, че няма какво да научи в чужбина, той познава световните системи и решава да работи над изобретението си в Софийския арсенал.
На 25 октомври 1927 г. по заповед на военния министър комисия от специалисти подробно се запознава с картечницата на капитан Христо Николов Спасов от 22-и тракийски полк и я подлага на изпитания. Зложелатели заменят редовните патрони с патрони от арсенала с много високо налягане, за да я развалят и успяват - при показната стрелба картечницата се поврежда, но продължава да стреля и без изхвъргач, което обаче помага на Николов по-нататък да упрости затворният механизъм. Признават я като най-добра от всички представени за сравнение конструкции. Експертите препоръчват тя да бъде приета на въоръжение в българската армия, капитанът да бъде произведен в чин генерал и да му се заплати възнаграждение 1,5 млн. лв. (около 300 000 долара по тогавашния курс).
В протокола комисията отбелязва: "Новото в картечницата "капитан Николов" е затворът - много прост, без никакви пружини, който малко напомня затвора на "Шварцлозе". Състои се от три едри и четири дребни части, докато у "Максим" те са двадесет и три. Разглобяването и сглобяването става без инструменти... би трябвало Българската армия да се гордее, че български офицер е създал това ново автоматично оръжие..."
За този вариант на картечницата Христо Николов получава патент N001167 от 20 октомври 1927 г. Признават го и в Германия. Подадена е заявка в Британското патентно бюро, откъдето идва специалист, разпитва подробно автора, "чува гласа" на оръжието и предлага да го купи за огромна сума в чисто злато, плюс други пари допънително. Николов отказва. Все пак по-късно английското патентно бюро издава патент No 336 600 от 15.04.1929 г., екземпляр от който се пази в Националния Военноисторически музей.
Започва подготовка на картечницата за серийно производство и приемане на въоръжение. На 19 септември 1929 г. Николов завършва новият упростен модел на картечницата със заключен затвор и подвижна цев и предава конструкцията във военното министерство. Но през 1930 г. тя е "изгубена" заедно с документацията. Заради завистта на началникът на Арсенала Стоенчев, обещаното възнаграждение е забравено, конструкторът не става генерал. А е похарчил 194 930 лв. лични средства.
Изморен, той се връща в Самоков и се отдава на службата в ротата. След една година го навестява новият военен министър, който го познава лично. Предлага му да възстанови чертежите. Николов иска разрешение да се отдели за един час и пристига с нова картечница. Веднага отиват на гарнизонното стрелбище. Висша оценка получават скорострелността, групираността на попаденията, надеждността. Хвърлят пясък върху оръжието - то работи, посипват го с прах - работи, наливат върху него вода - продължава да стреля безотказно...
На въоръжение обаче е приета картечницата "Мадзен", комисията предпочита тлъстите чуждестранни комисионни пред българската конструкция. Новият министър е уволнен. Уволняват и Христо Николов. През 1935 г. той вече е запасен офицер. Припомнят му, че през 1917 г. е държал реч на войнишки митинги срещу войната. И нищо, че сред предците му е имало хайдути и участници в освободителната руско-турска война, не му прощават републиканските убеждения.
През октомври 1937 г. пише до министъра, а през декември подава прошение до царя. Моли за нова комисия, която да проведе разширени войскови изпитания с картечницата му. Отговарят му, че знаят за заслугите му, но всички заводи са претрупани с работа, армията е напълно въоръжена. Ето защо той е свободен да продаде своята картечница и патента на която и да е страна или фирма. После го предупреждават да не я продава на Съветския съюз. Българският изобретател получава шест предложения за продажба на патента - от Франция, Германия, Италия, Чехословакия, Швейцария и Англия.
През 1938 г. Христо Николов се свързва със Съветската легация и през февруари 1939 г. предава безвъзмездно своята картечница, резултат на двадесетгодишен труд, заедно с чертежите и 250 манлихерски патрона, калибър 7,92 Маузер, на съветския военен разузнавач полк. Бенедиктов, аташе в София. По-късно с първият съветски кораб, акостирал на бургаското пристанище е изнесена за СССР. С писмо No 1533/30.IX.1967 г. се съобщава от началника на Военноисторическия артилерийски музей в Ленинград (сега Санкт Петербург), че картечницата е зачислена под No 19Р във фонда на музея.
"Няколко месеца аз търсих връзка с вашите съотечественици - пише по-късно той до един московски журналист. - Повярвайте ми, това не беше лесно. Но аз не можех да постъпя иначе. В тогавашните условия беше естествено моята картечница да попадне при внуците на нашите освободители."
По-късно Николов е арестуван за републиканските си убеждения и влиза в списъците на д-р Делиус, шефа на германското Гестапо в България, Мобилизиран е и търпи още унижения, арести и обвинения в кражби.
Умира през 1972 г. в България. Жестът на конструктора Христо Николов е оценен от правителството на Москва. На тържествено събрание в Самоков след войната той е награден от военния аташе при посолството на СССР в България. По-късно е награден и от българското правителство.
Ето и негови лични снимки и направеното от него.

[kunev]

Браво Иване!!! Респект!!!
Това е много хубава, поучителна, и полезна статия. /поне за мен и според мен/
Живота на този човек е още едно доказателство за изобретателността на нашия народ, а така също и за упоритостта, и за още цал куп добродетели.
За жалост това е и още едно доказателство за превръщане на сентенцията "България винаги е имала силна войска, но много слаби и недалновидни управници" в житейска аксиома ...

[velko]

Много хубава тема, Иван. Поздравления!
И аз съм чел за този изобретател и конструктор в някакъв вестник (мисля, че бе именно самоковският местен вестник). Впечатляващо е, че той не е имал зад себе си някакво голямо "конструкторско бюро" или оръжеен завод (както руснаците, англичаните и др.), нито безрезервната подкрепа от страна на правителството. Тъкмо обратното. И пак е успял. Във всяка страна има завистници, хора с чиновническо мислене и мутри. Но, за съжаление България много често и за дълги периоди се е превръщала в "страната НА завистниците, чиновниците и мутрите" - място, където свежите идеи повяхват още в зародиш.

[капитан Иван Йорданов]

Благодаря за поздравленията и подкрепата, но не съм направил тази тема заради тях.
Тъй като Доктора, иска да му помогна с информация за  самозарядния пистолет на Джон Браунинг- "Браунинг - Колт Модел 1911", затова реших да я кача тук и да му пусна линк за нея.
 
Ето ви една сравнително изчерпателна информация за ,,легендата" Браунинг - Колт Модел 1911  от pishtov.com .

Символът на американското оръжие, прочутият .45-калибров самозаряден пистолет на Colt - Model 1911 започва историята си от началото на 1912 г., когато е дадено начало на серийното му производство и доставка за американската армия. За задоволяване търсенето от военните на ново лично стрелково оръжие с по-голям калибър, в навечерието на световната война американското правителство откликва с провеждане на проучвания сред водещите оръжейни производители. Фирмата Colt Manufacturing работи здраво, за да може нейните пистолети да бъдат одобрени и приети. И накрая успява. През 1911 г. Департаментът по въоръженията приема за официално оръжие на американската армия разработения от нея пистолет, който получил означението "US Pistol, Caliber .45, Model of 1911".
Конструиран от Джон Мозес Браунинг като много други автоматични и полуавтоматични оръжия, той е развит от моделите М1900, М1902 (.38 калибър) и М1905 от по-големия калибър .45. Заключването на затворната система е по известният "браунингов" способ и представлява напречни ребровидни издатъци в горната част на цевта, влизащи в канали с аналогична форма от вътрешната страна на затворния блок. Те се придвижват назад на около 47 мм, след което цевта (захваната за задната си част за рамата с обица) пропадайки надолу прекратява движението си (затова някъде се нарича "люлееща се") и се отключва, тъй като издатъците излизат от каналите. Това позволява затворът самостоятелно да измине остатъка от пътя назад и да изхвърли изстреляната гилза. Пружината в пълнителя е тласнала следващия патрон нагоре така, че той да може да бъде подбран, и по пътя на затвора напред малък стопор го подава в затворната част. Ударникът е тип открито чукче, а изстреляните гилзи се изхвърлят направо нагоре. В задната част на ръкохватката има втори, автоматичен "инстинктивен" предпазител, който се деактивира след обхващане от дланта на стрелящата ръка.
Между 1912 и 1918 г. за американските военни са произведени към 500 000 пистолета модел 1911. Допълнително са произведени и някои по-добре обработени модела, направени за гражданския пазар, където фирмата продава оръжия със същите внушаващи респект експлоатационни качества. Поради голямото търсене, пистолетът се прави по лиценз и от други фирми. Springfield Armory е една от най-големите, и днес произвежда висококачествен вариант на Colt 1911. Производители са още Remington, Savage, Winchester, North Americam Arms и др, а през периода 1917 - 1933 г. пистолетът е произвеждан и в Норвегия (виж в Галерията). Remington-UMC е произвел 21 698 пистолета Colt Model1911 за американската армия по време на Първата световна война. Днес те са желани от колекционерите и са много скъпи. След войната Remington не продължават производството, защото Colt държи патента. Впоследствие фирмата дори не остава в бизнеса с пистолети и револвери, а управата й решава да съсредоточи производството си върху спортни пушки и гладкоцевни оръжия. Все пак през Втората световна война в Remington се произвеждат пистолети 949 хил. екземпляра М1911 и сигнални пистолети Mark III.
През 1926 г., вследствие на някои подобрения, се появява Colt1911А1. Той има същите основни характеристики като М1911, но усъвършенстванията правят пистолета по-удобен за ползване и по-устойчив на износване: по-широка мушка, удължена опашка на петлето, скъсен спусък, закръглен кожух на бойната пружина, опростена насечка на чирените, вдлъбнатини в рамата зад спусъка за удобство на показалеца и удължена опашка на предпазителя над ръкохватката.
До края на Втората световна война са произведени и продадени 2,5 млн. броя от това оръжие. Специалистите считат, че Colt 1911 .45ACP и по-късния M1911A1 са без съмнение най-успешните пистолети правени някога. Фактът, че този пистолет е официално лично стрелково оръжие за американските въоръжени сили толкова дълго време, говори добре за фирмата и за съвета от офицери, участвали в неговата селекция.
Този съвет по избора е съставен въз основа на специално разпореждане на военния министър от 28.12.1906 г. В съвета са разгледани всички оръжия от .45 калибър, сред които са самозарядни пистолети на Colt, Luger, Savage, Knoble, Bergmann и White-Merrill, както и револвери на Colt и Smith&Wesson. Разглеждан е и уникалният автоматичен револвер на Webley-Fosbery. Програмата за оценка, създадена от съвета, е предназначена да симулира сурови условия на експлоатация толкова, колкото е възможно и включва тестове за издържливост на прах, ръжда, за точност, за функциониране и много други изпитания, пресметнати да разкрият общите възможности за експлоатация на представените разнообразни оръжия и недостатъци в конструкцията им.
През 1907 г. съветът приключва работата си и всички, с изключение на Colt и Savage, са изключени от по-нататъшно разглеждане. Провеждат се изпитания с пистолетите на Colt и Savage. Тези изпитания показват, че нито един от двата пистолета не е постигнал исканото съвършенство. В съответствие с това, Департаментът по въоръженията назначава серия от допълнителни експерименти и неофициални тестове, които в края на краищата завършват с назначаването на нов съвет по избора, които се свиква през март 1911 г. и окончателно приема автоматичният пистолет .45 на Browning-Colt за официално оръжие на американските въоръжени сили. За отбелязване е, че Colt са направили близо 200 експериментални пистолета преди накрая да се одобри модела 1911. Между другото по отношение на възможността за обслужване, този модел превъзхожда другите пистолети.
Пистолетният патрон калибър 11,43 мм е щатен американски боеприпас от 1911 г., но неговото въвеждане на въоръжение в армията на САЩ датира още от 1907 г. Патронът "0,45 Automatic Colt Pistol" (ACP) за времето си е бил един от най-мощните и с добра балистика боеприпас, широко разпространен и в други страни, особено в Централна и Южна Америка. Във войските на Великобритания са използвани два типа патрони със същия калибър - MK 1Z, който за кратко време е произвеждан и в Австралия (от 1940 до 1942 г.) и MK 2Z, който е точно копие на стандартния американски патрон.
Бойното кръщение на М1911 е във Филипините и при експедицията през 1916 г. на ген. Пършинг в Мексико за преследване на Панчо Виля. Следва участие в Първата световна война, от която излиза с реномето на една от най-успешните конструкции за военно време. Участието във Втората световна война е белязано с големия брой произведени пистолети, а също и с износ на това вече завоювало си боен престиж оръжие за други държави - СССР, Великобритания. По нататък можем да отбележим участие във войните в Корея и Виетнам и дори в Персийския залив през 1991 г. Все пак, въпреки добрите си показатели и завоюваното име на отличен боен "другар", през 1985 г. военното министерство на САЩ обявява замяната на М1911 с 9-милиметровия Beretta Model 92F (М9), който става новото официално лично стрелково оръжие за армията.
Пистолетът М1911А1 постига сериозна репутация благодарение на своята сигурност и смъртоносност. Обаче неговата конструкция с единично действие изисква потребителят да бъде много добре обучен, за да бъде допуснат до носене на оръжието в положение "готов за стрелба". Ето защо за М1911 е предписвано да се носи без патрон в патронника. Дори при това ограничение годишно са отбелязвани многобройни неволни изстрели.
Военните пистолети М1911 и М1911А1 не са били създадени за стрелба по мишени, а като ефективни бойни оръжия за близко разстояние. Няма военнослужещ, гражданин или тексаски рейнджър, който да се оплакал някога от възможностите на пистолетите, които са се доказали като несравнимо лично оръжие за близък бой. Днес образци на прославените М1911 и М1911А1 могат да се намерят навсякъде по света в оръжейни колекции, а все още ги има и на въоръжение в армиите на редица държави от Европа (Гърция), Азия, централна и Южна Америка.
Oт 1970 г. компанията Colt започва производството на пистолети Series 70 (виж в Галерията), различаващи се по конструкцията на втулката, държаща дулната част на цевта в затвора, което подобрило точността на стрелбата.

От 1983 г. серията 70 била заменена с пистолети от серия 80, различаващи се по въведения в конструкцията автоматичен предпазител, блокиращ ударника до момента на пълното натискане на спусъка. По-новите пистолети на фирма, Colt 1991 Series се отличават от пистолетите от серия 80 само по измененията в технологията на производството. Някои от пистолетите от новите серии в крайна сметка не се явяват чисти M1911, тъй като имат УСМ с двойно действие и декокер, например, известният "Двуглав орел" Colt Double Eagle - вече не произвеждан.

Модификациите на Colt M1911 (направените по поръчка, custom guns) могат да включват не само "осъвременявания" от рода на рами от алуминиеви сплави или полимери, двустранни и/или увеличени ръчки на предпазителя и затворната задръжка, пълнители с повишена вместимост, но и доработени УСМ, поставяне на прецизни цеви, често снабдени с компенсатори, или преправка в други калибри (от .22LR до .45Super или даже .357Magnum).

[krasimir_vankov]

Чудесна тема , поздрави за автора . Усещам ,  че тук ще стане интересно .

[капитан Иван Йорданов]

За да завърша темата за ,,легендата" на американското оръжие, не мога да не дам информация и за нейния баща, който е създал и доста други оръжия, срещу които през водените през ХХ век войни и конфликти с участие на българските воини, се е налагало да воюват.

"Джон Моузес Браунинг (John Moses Browning) e роден на 23 януари 1855 година в град Огден (Ogden), щата Юта. Той бил едно от 22-те деца на Джонатан Браунинг, който като мормон имал три жени. Бащата работил в оръжейна ковачница, където малкия Джон научил частите, детайлите и механизмите на оръжията още преди да се научи да чете.
На 23 години Джон Моузес Браунинг получава своя първи патент за своята еднозарядна винтовка "J. M. Browning Single Shot Rifle", известна още под името "Модел 1879 година". По-късно той я усъвършенства и под названието "Модел 1885 година" тя се произвежда и до момента.
Малко преди смъртта си Джонатан Браунинг, предава ковачницата и оръжейния цех в ръцете на Джон и неговия брат Мат. Двамата братя открили малка оръжейна фабрика-магазин с името "J. M. Browning & Bros.", със седем работника и по-малко от хиляда долара капитал.
В течение на няколко години компанията се развивала с променлив успех, докато тяхната еднозарядна винтовка случайно не попаднала на представителя на компанията "Winchester" Ендрю МакАусланд през 1883 година. Той показал това оръжие на ръководството на фирмата, което високо оценило конструкцията и дизайна.
За среща с братя Браунинг заминал управляващия компанията "Winchester" Т. Г. Беннет, който изкарал в Огден цели шест дни, но договорът бил сключен и братята започнали работа за "Winchester". Тук Джон Браунинг патентовал няколко свои изобретения и разработил полуавтоматично оръжие с пълнител, разположен под цевта, били създадени винтовките: "Магазинна винтовка 1886 година", "Магазинна пушка 1887 година", "Магазинна винтовка 1894 година", "Магазинна винтовка 1895 година", "Магазинна пушка 1897 година" с надлъжно плъзгащо се под цевта презареждане (помпово). Браунинг разработвал и системи, в които за презареждане на оръжието се използвало отвеждането на част от барутните газове чрез канал от цевта, по-късно той използвал тази схема в своите автоматични винтовки, картечници и пушки.
През 1900 година Джон Моузес Браунинг патентова невероятната за тогавашните представи гладкоцевна пушка получила названието "Browning Аutomatic - 5", или "Модел 1900 година". Ръководството на компанията "Winchester" изцяло отхвърлило пeрспективния проект на талантливия конструктор, което било причина през 1902 година за окончателното преминаване на Джон Моузес Браунинг в белгийската оръжейна компания FN "Fabrique Nationale", с която той периодично си сътрудничил до този момент. В Белгия започва производството на уникалната за времето си пушка, по-късно лиценз е закупен и от Remington, а оръжието продължава да се произвежда и в момента.
Сътрудничеството на Джон Браунинг с FN "Fabrique Nationale" започва с неговия автоматичен пистолет известен с името "7,65 мм пистолет Браунинг образец 1900 година". Независимо от своето име този пистолет е създаден няколко години преди това. Заедно с пистолета Браунинг разработва и нов патрон калибър 7,65 мм с бездимен барут, който превъзхождал по своята мощ и балистика револверните патрони с черен барут. В съчетание с конструкцията на пистолета, където пълнителят е поставя в ръкохватката на пистолета, оръжието се получило компактно и мощно, превъзхождащо всички съществуващи до този момент пистолети и револвери. През 1897 година такъв пистолет попаднал в ръцете на управляващия компанията FN "Fabrique Nationale" в Лиеж, Белгия. Между компанията FN "Fabrique Nationale" и Джон Моузес Браунинг бил подписан контракт за лицензното производство на "Пистолет Браунинг образец 1900 година". Така започнало взаимноизгодното сътрудничество между Браунинг и компанията FN "Фабрик Национал". Пистолет бил много популярен по света и през 1912 година бил произведен неговия милионен екземпляр. От този момент името "Браунинг" станало нарицателно за всички автоматични пистолети.
През 1903 година се появява следващия автоматичен пистолет конструиран от Джон Моузес Браунинг, получил името "9 мм пистолет Браунинг образец 1903 година". Конструкцията на този военен пистолет се оказала толкова удачна, че той се произвеждал цели 37 години, като за това време са произведени около 10 милиона екземпляра. Под названието "Модел 07 Браунинг образец 1903 година" бил на въоръжение в шведската армия и някои други армии по света.
През 1906 година на основата на своя пистолет образец 1903 година Браунинг създава "джобен" пистолет за своя 7,65 мм патрон с бездимен барут. Новият пистолет получава означението "7,65 мм пистолет Браунинг образец 1906 година". Конструктивно той малко се различавал от своя предшественик, но имал изключително неголеми размери. Конструкцията се оказала изключително удачна, доказва го и фактът, че са продадени повече от четири милиона екземпляра.
През 1910 година се появил поредният модел на самозаряден пистолет конструиран от талантливия оръжейник. Той се отличавал от "Модел 1906 година" с поставената около цевта вита пружина и увеличените габарити. Отначало се произвеждал за калибър 7,65 мм, а през 1912 година е добавен и вариант за калибър 9 мм. Новият пистолет получил название "Пистолет Браунинг образец 1910/12 година". По-късно, през 1922 година Браунинг увеличил размерите на пистолета за сметка на по-дългата цев и ръкохватка. Измененията засягали и втулката крепяща възвратната пружина в кожуха-затвор. Този модел получава названието "Пистолет Браунинг образeц 1922 година".
През 1911 година Браунинг разработил военен самозаряден пистолет за патрон .45 АСР. Правото за неговото производство придобила фирмата "Colt" и пистолетът започнал да се произвежда серийно под името "Colt" М1911.
На основата на всички модели пистолети Браунинг модели били разработени десетки оръжия, срещат се и точни копия под други названия.
През 1917 година Браунинг разработва картечница поставяща се на станок, правото за производство е закупено от фирма Colt. През 1919 година базата на картечницата от 1917 година Браунинг създава лека картечница.


През 1918 година Джон Браунинг разработва конструкция на автоматична винтовка с презареждане чрез отвод на част от барутните газове през канал в цевта. Тя получила названието "БАР (Браунинг Аутоматик Райфъл)" и се произвеждала в няколко страни.
През 1921 година от Браунинг е разработена голямо-калибрена картечница, получила названието "Браунинг М2". Нейната конструкция се оказала толкова удачна, че картечницата е приета на въоръжение в около 50 страни от света и се произвежда до момента.
Джон Моузес Браунинг умира на 26 ноември 1926 година в офиса фирмата Fabrique Nationale от сърдечен пристъп. Неговото тяло било пренесено в Америка погребано с военни почести.
През 1935 година компанията FN пуска в производство това, което конструкторът не успял да довърши - модела на самозарядния пистолет "Browning HP" (High Power). Над неговата доработка работил Диден Сев, разработил по късно щурмовата винтовка FN FAL.

Пенко Змийчаров "

[капитан Иван Йорданов]

А ето и схемата на пистолета "Колт М 1911А".
Разбира се и боеприпаси за него.

[капитан Иван Йорданов]

Още преди да тръгна, да правя тази тема, си бях нахвърлил плана за нея. Смятах да бъде нещо като подробна историческа ретроспекция на най - добрите образци българско оръжие, което се е използвало в ГС и ГВ и се използва в  ГП.
Но все пак реших да  попроменя замисъла, което видно от темата за "детето "на Джон Мозес Браунинг - "Колт М1911", вече е факт, още повече, че тази система не е била на въоръжение у нас. Затова ще продължа с темата за оръжието символ на българските победи, което е увковечено в картината на Ярослав Вешин - "На нож".

[капитан Иван Йорданов]

Може би ще се запитате защо точно "Манлихер" избрах да бъде – отговорът е даден от художника нарисувал горепосочената картина?
Просто това е пушката, която е спечелила всички сражения. Това е оръжието, с което нашите прадядовци са воювали през Балканската Война за обединение на България. Стискали са го в коравите си десници през Първата и Втората световни войни. Това е оръжието, което не е допуснало да падне в плен нито едно бойно знаме. Тази пушка е символ. Тя символизира България.
Няма българин, който да не е чувал за нея. В ученическите ни години, наред с другите предмети, задължително  имаше военно обучение. Първото оръжие, което изучавахме и се учехме да боравим с него, беше пушката Steyr Mannlicher M95. Трябва  да пазим гордостта от българските  военни победи. Сега във времето на непреодолима икономическа, политическа и нравствена криза, когато нямаме икономика, нямаме армия, се връщам към годините, когато сме се гордели, че сме българи. За кратко време, започвайки от нищото, България става значителна сила на Балканите. Създава се модерна армия, отлично въоръжена. Пушката Щаер Манлихер М95 се е смятала за една от най-добрите за своето време. Приета е на въоръжение в Австро-унгарската армия през 1895 година. Конструирана е от известния австрийски оръжейник Фердинанд Ритер фон Манлихер. Тогава  той работи  в австрийската държавна  оръжейна фабрика в  град Щаер. На произведените там пушки имат надпис Steyr. Проиэводството се пренася и в оръжейния завод в Будапеща. Това е магазинна пушка с праволинейно пълзящ затвор, заклюващ се с две симетрично разположени бойни главички. Ръкохватката е разположена в задната част на затвора. Самото праволинейно движение обуславя и високата  скорострелност от 20 изстрела в минута. Оръжието е  калибър 8х50R. Има два варианта. Пехотната пушка М95 е дълга  1272 мм, с цев  765 мм. Тежи  3,8 кг без патрони. Зарежда се с пачка  от 5 патрона. Началната скорост на куршума е 670 м/с.  Прицелната далекобойност  е 2600 м.  Карабината е скъсена на 1050 мм, с цев 545 мм, тежи 3,13 кг. Началната скорост на куршума е 610 м/с, а далекобойността  2000 м. Снабдени са с  щик-нож. За периода 1895-1918 година са произведени около три милиона пушки и карабини от тази система. През 1930 година в Австрия е приет на въоръжение по мощния  патрон 8х56R. Много от старите пушки се преработват за този патрон и с тях се воюва през Втората световна война. Българските военни специалисти оценяват достойнствата на пушката и тогавашните правителства отделят средства за закупуването. Още 1888 година се сключва договор с Австро-Унгария за  доставка на 60 000 броя пушки Манлихер обр. 1888г. През 1903 година са поръчани 48 000 броя пушки,  две хиляди карабини Манлихер М95 по 78 златни лева за бройка и над 15 000 000 патрона за около 1 100 000 златни лева. До началото на войните в България има  над 231 000 пушки и над 9 500 карабини Манлихер. Патроните са били от порядъка на 150 000 000 броя. Нашите прадеди са смразявали врага с победоносното "На нож" със своите Манлихери. Много от тях са оставили костите си по бойните полета, побеждавайки за България, но политиците отново са предавали страната. Моят прадядо също е загинал при завоя на Черна, стискайки вероятно Манлихера. След поражението в Първата световна война, въпреки репарациите, голяма част от оръжието е укрито. Пред съюзническите наблюдатели са унищожени стари негодни пушки. Така в началото на 1939 година в България има 225 276 пушки и 112 608 карабини Манлихер. Пушките Манлихер  са в историята, срещат се вече само в музеите и у колекционери. Това е било страхотно оръжие,  издигнало българската бойна слава. В наши дни  управниците  ни сами унищожиха армията и въоръжението. Сега говорят, че няма пари да функционира държавата ни. Въпреки несметните богатства на определени хора и разсипаната икономика, виновни няма. Нека погледнем назад  във времето, да се поучим как са успели нашите прадеди, да повярваме в себе си, а не да разчитаме на външни сили и чужди армии.

[velko]

Понеже темата е за запалени любители на оръжието, имам следите въпроси:
Замисляли ли сте се каква е стъпката на нарезите в цевта на АК ( и на другите оръжия, които сте ползвали)? ("Стъпка" е разстоянието от дължината на цевта, за което каналът прави един цял оборот (360^о). И каква е ролята на тази стъпка? Преди време някъде бях попаднал на публикация, в която се дискутираше кое е по-добре - стъпката да е къса или дълга. По-късата стъпка придава въртеливо движение на проектила (куршума) с по-висока скорост - това има отнишение към неговата стабилност (респ. точност), но от друга страна, влияе на преразпределението на енергията (за "линейно" и "въртеливо" движение). Имаше някаква закономерност, че по-дългите куршуми се стабилизират по-трудно (т.е., необходимо е въртеливо движение с по-висока скорост- следователно, цевта трябва да е с по-къса стъпка и обратно - по-късите проектили се нуждаят от цеви с по-дълга стъпка. Например СВД (Драгунов) първоначално е имала стъпка 350 мм, която в последствие е била намалена до 270 мм, с което е постигната по-голяма прицелна далекобойност, без това да се отрази на стабилността (т.е. на точността) на стрелбата със същия боеприпас - т.е. постигнато е оптимизиране, на базата на един и същ патрон.

В действителност нещата не са толкова прости и на оръжейниците им се налага да отчитат няколко параметъра, за да намерят оптимума между: дулната енергия (скоростта и теглото на проектила), дължината на куршума, дължината на цевта, материята, с която е облечен куршумът, целевата прицелна далекобойност (с един и същ патрон може да се постигне различна ПД), а когато се добави и нуждата част от енергията да се задели и за автоматиката при самозареждането и постигането на определена скорострелност- нещата опират и до не малка доза гениалност.
Извинявам се на професионалните оръжейници, ако боравя нетоточно с терминологията!

[ranik56]

Хайде  да  покажеме    и  малко   "джепане "  , че  пушка  без  патрони   е 
,като  жена  без ... ц*ци  .

[капитан Иван Йорданов]

velko не смятам, че оръжейниците могат да имат особени претенции към написаното от теб. 
Те биха го казали по този начин: "Дължината на хода на нарезите/дължината на канала на цевта, на която нарезите правят пълен оборот/ оказва съществено влияние върху групираността на изстрелите при стрелба."
На АКМ тя е 240 мм, на 12, 7 мм картечница ДШКМ – 381 мм и на 14, 5 мм картечница КПВ е 420 мм. За СВД вече си дал данните;)

[velko]

А на "АК-Класик"    - АК-47 каква му е стъпката?

[ranik56]

Да ....патрона  ,  калибър 11,43  е  впечатляващ  . Нямам  такова "патронче "  в   колекцийката  си  .