Цървули, ботуши, цинтари, кубинки, галоши, кецове, джапанки, ... навуща, партенки, чорапи, шушони ..

[капитан Иван Йорданов]

Реших да направя тази анкета, тъй като съм дълбоко убеден, че ботушите са били и си остават най - удобната обувка за всеки боец, независимо дали е от офицерския, сержантския или редовия състав. Това е видно и от прикачените снимки. Освен това, всеки като гласува, да си спомни какво е имал на краката си когато е бил наряд в дъждовно и кишаво време,  при чистене на решетки по съоръжението и при наличие на придошли води по деретата и реките, в районите , в които сте служили.
Накрая слагам и една снимка на гумените ботуши/в случая са високи/, за които много добро обяснение дава по - надолу Румен.

[chekur/Барбов/]

А за да е още по-изчерпателна темата бих добавил и следното-Партенки или чорапи-за и против!

[капитан Иван Йорданов]

определено партенките са по - добри от чорапите, но както едните, така и другите изискват периодична смяна.

[Румен]

                                  Ние имахме ботуши, но не такива каквито са показани на  снимките. Те бяха гумени, високи  или ниски, не бяха лично зачислени, а бяха общи. Когато трябваше да се ходи наряд в дъждовно време се вземаха гумени ботуши. Преди да ги обуеш се проверяваха за годност като се навиваха и щом започваха да изпускат въздух търсиш други. Здравите бяха малко. Ботушите се късаха защото вървиш по камъни и корени. Иначе по удобните бяха ниските защото не претриват отзад  мускулите на краката.   
                                   А за партенки или чорапи ще кажа, всички бяхме с  партенки. Аз лично имах и вълнени чорапи и ги  ползвах по време на тревога, защото са по бързи от партенките.
                                   Не съм гласувал защото незнам какво е "ГС"
                                   Изложих се. Затворих компютъра и казах на сина ми, не съм гласувал защото незнам какво е ГС, а той на 21 години ми отговори това е "ГОРСКА СТРАЖА"  и аз се сетих. Сега ще гласувам.

[капитан Иван Йорданов]

Става дума за Граничната стража, която е пазила границите на Отечството ни през периода 1887 - 1946 г., до създаването на Граничната милиция.

[krasimir_vankov]

 Чуйте какво казва кашика в мен : твърдо съм " за " ботуша , а дилемата чорап или партенка - просто няма такава . Партенката е класика в жанра . Като ученик срещнах един руснак , много по-голям от мен на години , който ни се върза на акъла, та няколко пъти ни е разказвал свои патила от войнишките си фронтови години . Всеки взвод си е имал старшина - не разбрах нещо като ЗКВ ли , нещо като тиловашко лице ли - нямам спомен.  Та той постоянно им втълпявал преди бой " Напред с главата , пази краката" . А от гледна точка на практичност я си представете в екстрена ситуация колко време трябва за да забримчиш едни кубинки и колко секунди трябват за да забучиш спешно ногите у ботуша ? После все ще намериш начин да позавъртиш партанката . Вярвам занете в крайна сметка от къде е дошло и прозвището на пехотинеца - кашик  - от думата лъжица на турски  -  " кашък " - щото някой имали навика да подгъват края на сечивото и за по-сигурно са си го носили в ботуша. Ако не са имали ботуши нашите пехотинци и до днес нямаше да се зоват " кашици " . Благодарен съм на нашите стари във военното училище , дето са ни натискали да ходим само с партенки . Понеже времената бяха малко по- демократични , макар и формално имахме право на избор - чорап или партенка . Някой от нас а-ха да се плъзнат  по мързеливия вариант - чорап , ама стария кокал проведе масова конфискация и и проведе показно как се навива партенка . До там беше с чорапите . Само кога имаше отпуска - там нема как . Че и като млад лейтенант по заставите . че и в школата навивах партенки . Убеден съм в тахната полза за съхраняване на краката . Все пак ако някой иска чорап  , нека да е от естествени материали - памук и вълна и никакви икуственяци . А прането им да става толкова често , колкото често се мият и ръцете .

[velko]

Може ли някой да ми обясни смисъла на тази тема и нейната налудничева анкета ?
За какво се гласува и какво би трябвало да последва след вота ?

Това е свободен форум- ако някой пожелае, може да открие и тема за дезинтерията или срамните въшки, с които по правило се сдобиваха (по-точно) си донасяха бомбетата в учебния пункт в Чорбаджийско.

[капитан Иван Йорданов]

Още малко и ще слея темата с Хумор-а 

Много ми е интересно Модератора  , с цървули ли е служил, с чорапи ли и е бил обут или с партенки, а може би е ходил с налъми.

За да се просвети, защо им  се е налагало да носят по - често цървули, а дори и налъми вместо по - удобните ботуши нашите дядовци и прадядовци, които са  служили в Граничнита стража, особено от създаването й през 1887 г. и до края на Първата световна война, може да прочете в книгата ,,Кратък обзор на бойния състав, организацията, попълването и мобилизацията на Българската армия от 1878 до 1944 г." на Държавно военно издателство, издание  1961 г.,  в която широко са използвани архивни материали от ЦВА.

Има и вариант, направо да се запознае с архивните материали по темата на място в Държавен военен архив /бивш ЦВА/във Велико Търново, ако приеме, че тази книга е обслужвала конюнктурни интереси/на БКП в случая/и е изопачила истината.

Ако все пак има алергия към четенето на нещо друго, освен това, което той е написал, може да се понапъне и да прочете отговора на krasimir_vankov по настоящата тема.

P.S. За да не останете с грешно впечатление, че се заяждам с някого, в т.ч. горепосочения модератор, ще публикувам какво съм носил като униформа,  обувки и аксесоари към тях, в т.ч. и какви ботуши съм имал. Явно за мое съжаление, не са ми се полагали емблематичните за ГС и ГВ цървули.

"Когато фактите говорят и боговете мълчат!"
Край на цитата 

[капитан Иван Йорданов]

Чуйте какво казва кашика в мен : твърдо съм " за " ботуша , а дилемата чорап или партенка - просто няма такава . Партенката е класика в жанра .... Вярвам занете в крайна сметка от къде е дошло и прозвището на пехотинеца - кашик  - от думата лъжица на турски  -  " кашък " - щото някой имали навика да подгъват края на сечивото и за по-сигурно са си го носили в ботуша. Ако не са имали ботуши нашите пехотинци и до днес нямаше да се зоват " кашици " ....

Ех krasimir_vankov, защо избърза толкова, тъкмо мислех да открия анкета на тема "Кога бойците от Граничната стража са носили кашици ?", за да не дразня с ботушите си/щях дори да напиша, че не е актуална тази тема/ повече Модератора Смешник  , като дори щях да обещая и предметна награда по 1 л ивайловградско мерло от избата на моя приятел Иван Моралиев, с наложен от мен платеж до поискване, а ти взе, че каза на всеослушание за какво става въпрос и развали тотално замисъла ми.

[Ивайло Христов]

Да-а-а, и аз първата една седмица пробвах с чорапи (памучни) и... провал... Ами краката ми ставаха компот от пот...
Само че аз си правех партенки от памучни тениски... и си ги перях естествено. Не са ми били за еднократна употреба, че то иначе цялото бивше ДСО "Руен" трябваше да работи за мен...
Американът от чаршафите нещо ми беше остър, та не съм го ползвал много...

[доктора]

Опитах и аз няколко пъти да навивам партенки мисля,че ги носих месец месец и половина,така и не можах да се науча да ги навивам  като хората,като се уцелеше хубаво да я навия няма спор много,подчертавам много удобно ама като се развиеше и като се събере отпред на пръстите мъка голяма.Имаше и друга причина,топла вода в отряда нямаше,както и да е прах ги няколко пъти и какъв беше резултата?След като изсъхнеха партенките ми ставаха на парцалчета за чистене на оръжието и така трайно минах на чорапи.Имаше момчета които си ги носеха например кечаджийте на отряда ама и те не ги переха,как изписваше старшината толкова чаршафи и до сега не ми е ясно,тия пичове си ги правеха от чаршафи и даже избираха едни с тънка синя линия по края.Всички легла в ротата на които не спеше човек бяха само с един чаршаф за ивица.

[anton]

Да партенките бяха велики. Братми ме беше научил кад да ги навивам още преди да отида в казармата. Ползвах бархетни, от американа нищо не ставаше прекалено твърди и лесно се развиваха. Някой ги мързеше да навиват и само ги замотаваха, но се изхитриха и върху тях слагаха чорапи.

[kunev]

Категорияно съм ЗА партенката. Който е сърбал попарата на чорапите ще ме разбере.
Няма да забравя на едно занятие на полигон "корен" като млад войник /бил съм и артилерист/ ми бяха "гепили" партенките от мешката в обозната кола. И ща не ща надянах "хубавите" вълнени гети които мама ми прати въпреки че я предупреждавах да не ми ги праща. След това през цялата седмица и половина не можахме да се събуем и стоплим /февруари 88г./ Към края на занятието усещах че като че ли краката ми се плъзгат в някаква лига. Когато се прибрахме в полка и си събух гетите не можах да си позная краката. Кожата отдолу и между пръстите се беше протрила и направо изчезнала. За вонята на леш няма да казам ... За кървенето и болката няма да ви описвам. Така бяхме само тези които бяхме с чорапи /после препълнихме стационара/ Момчетата с партенки обаче имаха проблем единственно с аромата. Краката им си бяха напълно наред. Оттогава никави чорапи.
Партенките от стари чаршафи са №1. Ако са правилно навити не се разгъват, и не убиват въобще. Ако на някой му убиват, значи не ги е навил както се полага.
Поздрави

[капитан Иван Йорданов]

Тъй като надделява мнението, че памучните партенки са най - доброто допълнение към войнишката обувка - кубинка, ботуш и други, ще публикувам две картинки, на които подбробно е указано, макар и на руски език, как правилно се навиват на краката.

[velko]

Не знам откога са ползвани ботуши в ГС/ГВ, но ние ползвахме ботуши - редовно, през зимата, когато имаше сняг (а сняг имаше доста). Спомням си също така, че във вещевия склад старшината къташе няколко чифта (може и да са били повече) брезентови ботуши, ръчна изработка, чиито подметки бяха от стари автомобилни гуми. Тези ботуши бяха във впечатляващо добро състояние, въпреки че изглежда си стояха в този склад от десетилетия.