Граничарите на България

Гранична стража

1887 г. - 1946 г.

През 1887 г. министър-председателят и министър на вътрешните дела на Княжество България Стефан Стамболов внася в Народното събрание законопроект за пограничната стража. Той, както сочи инициаторът му, е израз на осъзнатата “нужда от учредяването на особена стража, натоварена изключително с пазенето на границата.” След кратко обсъждане Народното събрание приема първия у нас Закон за пограничната стража (Държавен вестник, № 145, 22 декември 1887 г.). Законът предвижда охраната на границите да се “извършва от една погранична стража, която се състои от конни и пеши стражари, разделени на младши и старши.” На всеки стражар се пада за охрана отрязък от граничната линия, не по-къс от два и не по-дълъг от шест километра.

Със заповед на министъра на вътрешните работи № I-183/22.12.1992 г. официалният празник на Национална служба “Гранични войски” (”Гранична полиция”) се чества всяка година на 22 декември.

В края на 1894 г. е приет вторият Закон за пограничната стража. Според него тя е към военното министерство и се състои от шест пехотни роти, формирани по една от всяка дивизионна област - по това време България е разделена на следните дивизионни области: 1-ва Софийска, 2-ра Тракийска, 3-а Балканска, 4-а Преславска, 5-а Дунавска и 6-а Бдинска. Ротите носят номерата на дивизиите си и охраняват граничния участък на своята дивизионна област. Към тях са и 150 конни стражари от Министерство на вътрешните дела за полицейска служба и 200 конни стражари за митническа служба от Министерството на финансите.

Според издадения през август 1895 г. Правилник за пограничната стража тя се попълва с пехотни офицери и подофицери, като се дава предимство на доброволно изявилите желание за постъпване в граничната стража, както и на тия, които са се ползвали с добра атестация от началството си. Изисква се фелдфебелите да имат най-малко 2 години свръхсрочна строева служба, “да са добре грамотни и да се отличават по своята честност, акуратност и енергия”, а редниците се подбират от стария набор на пехотните части “по своята честност, акуратност, послушност и енергия.”

След 1895 г. на интервали, отговарящи на нуждите за охраната на границите при съществуващата организация на граничната стража, се строят така наречените учебни постови помещения - гранични кули.

С цел по-нататъшното укрепване на граничната стража на 16 май 1900 г. е одобрен първият Устав за пограничната служба. Уставът фиксира правомощията на граничната стража като “единствена компетентна власт във всеко отношение” върху “самата гранична линия и най-близката до нея местност”, включително и “ония погранични населени пунктове, в които няма никаква полицейска или административна власт.”

Под охраната на граничната стража се поставя гранична зона, простираща се на 5 километра навътре от сухопътната граница в територията на България. По дунавската и черноморската граница такава зона не се създава и “влиянието на пограничната стража се ограничава само върху брега”, като службата по водните граници се носи от пехотинци и от малобройна конница.

В паметната с Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. инцидентите по южната граница зачестяват. На 25 септември ефрейтор Сотир Цанев и подчинените му шестима редници (Божил Йовев, Михалко Христов, Кръстьо Зарев, Марко Паунов, Георги Котев и Иван Георгиев) водят неколкочасов ожесточен бой срещу близо 500 чужди войници. Същата година граничен патрул, командван от ефрейтор Атанас Божков (в състава на който са още трима редници - Георги Стоянов, Христо Тренов и Никола Златаров) арестува двама противникови войници, проникнали в наша територия, а след това води бой с още около петдесет. През този период редник Илия Иванов със служебното си куче спира шайка от 180 души.

През Балканската война (1912 г. - 1913 г.) граничната стража се сражава с висок дух и проявява в боевете истински героизъм. Генералът от пехотата Никола Иванов, който през март 1913 г. командва Втора българска армия при овладяването на Одринската крепост, пише: “Тези войски, ако и да не бяха много, но службата на границата беше създала от тях действителни пазители на неприкосновеността на земята ни. Честите инциденти… в които вземаха участие… войските от пограничните постове… бяха създали… във войските от границата… чудесен дух и увереност в нашето превъзходство…” От особена важност по време на войната са действията на Бургаския отряд, който успешно осигурява левия фланг на 3-та армия. При Бунархисар се изявяват бойците на 10-а гранична дружина - не се поколебават пред четворното превъзходство на противника. И побеждават. При атаката на Одринската крепост се отличават две роти от 7-а и 8-а гранични дружини, които през нощта преодоляват дълбоко до гърдите блато.

По време на Първата световна война (1914 г. - 1918 г.) отново граничарите са на предните позиции. Цели пет денонощия през август 1916 г. бойците от 15-а гранична дружина са подложени на обстрел, но не отстъпват. На 1 срещу 2 септември преминават в настъпление, завземат територия от 5 до 15 километра и я удържат до идването на регулярните въоръжени сили. С цената на свидни жертви. Техните бойни другари още през следващата 1917 г. поемат инициативата и с дарения построяват в памет на загиналите за обединението на Отечеството офицери и войници от 15-а гранична дружина Паметника на граничаря в Морската градина на Варна. Този паметник е единствен по рода си у нас. Десетилетия наред граничарите (действащи и от запаса), въпреки трудностите, полагат благородни грижи за поддържането му, а през 1998 г. при тържествена обстановка откриват възстановения след основен ремонт паметник.

Сериозни трудности в организацията на граничната стража настъпват в резултат на ограничителните клаузи на Ньойския мирен договор от 1919 г. Съгласно чл. 69 “България ще може да образува гранична стража, която ще се рекрутира чрез доброволно постъпване и не ще надминава 3000 души”, от тях не повече от 150 офицери и 200 подофицери. Като цяло развитието на граничната стража до средата на 30-те години протича в сковаващите рамки на Ньойския договор.

На 24 декември 1920 г. Министерският съвет взема решение за създаване на Морска и Речна полицейска служба.

Управлението на Морската полицейска служба се намира във Варна с подчинени група полицейски кораби, миночистачно отделение, водолазна команда и кораборемонтна работилница. Групата полицейски кораби решава широк кръг задачи: полицейски, митнически, аварийно-спасителни, хидрографски, пощенски, съдействие на пристанищните власти, контрол и съдействие на риболова.

Втората световна война (1939 г. - 1945 г.) оказва голямо влияние върху граничната стража. През 1940 г. на България се възвръща Южна Добруджа. Сред първите български войски, навлезли в областта, е 4-и граничен полк, който веднага поема района на границата. През периода 1941 г. - 1944 г. граничните части постоянно се засилват. След създаването на Прикриващия фронт три гранични бригади влизат в състава му и получават задача да се подготвят за упорита отбрана, за да прикрият мобилизацията. В същия период се отделя особено внимание за засилване на охраната и отбраната на черноморската граница - формират се подвижна и неподвижна отбрана, които обхващат цялото крайбрежие.

Гранични подразделения и части активно участват в първия период на Отечествената война (септември-ноември 1944 г.). В решителните боеве за овладяването на Прищина се открояват бойците и командирите от 6-и граничен полк. Санитарният редник Станчо Пешев в разразилата се буря, под куршумите и снарядите на неприятеля изнася, превързва и спасява своите ранени бойни другари. Проявявайки себеотрицание подофицерът Пенко Цеков многократно влиза в сградата, наречена “Бункера”, и с карабината си унищожава всеки появил се противник.

През Отечествената война и непосредствено след нейното завършване организационната структура и дислокацията на граничната стража се запазват, както са през предишния период. Тогава границите на България се охраняват от 6 гранични сектора към съответните дивизионни области, 25 участъка, 75 подучастъка и 463 поста, от които 33 морски и 12 контролно-пропускателни.

Основното въоръжение на граничната стража през първите години от съществуването й се състои от пушки “Кринка”, както и “Бердана”   № 1 и № 2. От края на ХIХ век на въоръжение постъпват пушки “Манлихер”, а в навечерието на балканските войни - ръчни гранати и картечници. Граничните постове по крайбрежието на Дунав и Черно море са снабдени с гребни лодки, а взводовете - с моторни лодки за усилване. Непосредствено след Отечествената война всеки войник е въоръжен с пушка “Манлихер” или с карабина “Маузер” и с по две гранати ДВФ (бухалки), а всеки пост - с по един автомат “Шмайзер” и с една картечница “Брен” или МГ-34.

Гранични войски

1946 г. - 1997 г.

На 10 август 1946 г. е утвърден от Народното събрание Закон за създаването на Граничната милиция. Законът се публикува на 27 август същата година. Съгласно него Министерството на войната се освобождава от грижите по охраната на границата и “При Министерството на вътрешните работи се учредява управление на Граничната милиция, на която се възлага пазенето на границата… Служителите на Граничната милиция имат права на служителите на сегашната войска.” На 8 октомври 1946 г. с постановление на Министерския съвет Граничната милиция се преименува в Гранични войски.

В процеса на изграждането на Гранични войски се утвърждават и военните ритуали, които допринасят за войнското, естетическото и нравственото възпитание не само на граничарите, но и на техните близки, на граничното население.

Полагането на военната клетва е един от най-силно въздействащите дни за граничните райони. В нейното съдържание се включва най-хубавото от клетвите на дедите ни.

Граничната застава е основно войсково подразделение, което в системата на Гранични войски съществува от 1948 г. и се счита като център за охрана на държавната граница. Тя има различен числен състав и въоръжение. Разполага се на известно разстояние от линията на държавната граница, близо до населено място и в район, свързан с пътна мрежа. Охранява непрекъснато определен участък от държавната граница, като изпраща различни по вид и състав гранични наряди.

Граничният отряд е войскова част в Гранични войски. Тя се създава като военно формирование на базата на граничните сектори в 1950 г. В състава на всеки граничен отряд в зависимост от характера и от големината на охранявания участък влизат съответен брой гранични комендатури, гранични застави, щабни, обслужващи и осигуряващи подразделения, щаб, тил и различни по название отделения и служби. В отряда са съсредоточени цялата служебно-оперативна дейност, обучението на личния състав, а така също и административно-домакинската работа.

В средата на миналия век обстановката на държавната граница е усложнена. Само за периода 1947 г. - 1950 г. броят на въоръжените стълкновения е 1446. А през следващите две години граничните наряди “се срещат” с още 218 въоръжени нарушители.

През втората половина на миналия век най-популярен в страната ни граничар е младши сержант Вергил Ваклинов, станали заедно със служебното си куче Вихър емблематични фигури в историята на Гранични войски от това време (и двамата останали верни един на друг до смъртта си при Римския мост на Доспат дере при ликвидирането на бандитска група през 1953 г.).

Десетки са тези, които отдадоха живота си в защита на родните граници - лейтенантите Младен Калеев и Иван Батов, младши сержантите Асен Илиев и Иван Миладинов, ефрейтор Илия Русев, редниците Георги Пирдопски, Георги Стоименов, Стоил Косовски, Дончо Ганев…

Стотици са проявилите себеотрицание и героизъм по време на граничарската си служба - при изпълнение на бойни задачи се изявяват младши сержант Боньо Бонев, редниците Иван Цонков, Петър Диреков, Любен Ванчев…

На 6 януари 1996 г. (Богоявление), край Елхово се скъсва въжен мост над Тунджа и в ледените й води падат десетки беззащитни хора. Тогава войниците граничари първи повеждат самоотвержената битка за живота на изпадналите в беда. Те, рискувайки себе си във водната стихия на придошлата река, спасяват над 30 човешки живота. Пръв във водния ад се хвърля младши сержант Бойко Георгиев.

Граничният наряд се счита за най-малката бойна единица в състава на Гранични войски. Той се състои от един, двама и повече въоръжени граничари, които са длъжни да изпълняват бойната заповед по охраната на държавната граница на България мъжествено, умело, с достойнство и чест, без да щадят силите си, дори и живота си. Видовете гранични наряди за един продължителен период от време са часови на границата, пост за наблюдение, оглеждач, секрет, засада, патрул, заслон, ловна група.

От 1948 г. до 1957 г. функционира гранична школа за подготовка на кандидат-подофицери (сержанти), а от 1950 г. до 1955 г. - Народно военно гранично училище, което подготвя млади офицери за нуждите на Гранични и Вътрешни войски. През 1948 г. се създава Централен развъдно-дресировъчен пункт, в който се подготвят и квалифицирани водачи на служебни кучета. По-късно пунктът се реорганизира в школа.

Дългогодишния опит в Гранични войски показва, че колкото по-добре се организира и провежда учебният процес, толкова по-значими са успехите в охраната на държавната граница. Стремежът е - отлична учебно-материална база, отлично подготвени кадри, непрекъснато и на високо ниво обучение - за сигурна и ефективна охрана.

През периода голямо внимание се отделя на инженерно-техническото оборудване на границата. От 1959 г. в експлоатация са електронните съоръжения, които през следващите няколко десети-летия се налагат като основно средство в охранителната дейност. Ефикасно контролиращо средство е контролноследовата полоса (КСП).

Важен дял от силите и средствата на Гранични войски са и военноинженерните, сигнализиращите, контролиращите и възпрепятстващите съоръжения, сигналните средства, автомобилната техника... Чрез тях се охраняват значително по-големи участъци от границата.

През периода се полагат грижи, за да се подобрят отглеждането и дресировката на служебните кучета и да се осигури тяхното по-широко използване в борбата с престъпността и в защитата на родните граници. Като съставна част от силите и средствата на Гранични войски те се използват в граничните наряди. Добре подготвените служебни кучета със своето поведение своевременно предупреждават нарядите за приближаването на нарушителите и оказват голяма помощ при претърсване на местността за издирването и задържането им. Както и по времето на граничната стража, служебното куче си остава верен помощник на граничаря.

Преди снабдяването на Гранични войски с моторни превозни средства ездитните коне са единственото средство за бързо придвижване между подразделенията и населените места. По-късно те се използват за патрулиране на граничните наряди и за бързо изнасяне на резервите.

През 1947 г. на Гранични войски се предават първите морски единици -  два катера тип МО-4, а през 1949 г. граничното морско подразделение се попълва с корабна техника. На 9 и 10 октомври 1950 г. моряците граничари старши лейтенантите Стефан Славков и Никола Димитров -  командири на стражеви катери № 301 и 304, задържат седем души с моторна лодка, извършили тежки престъпления.

От 1 януари 1948 г. паспортните бюра се преименуват в гранични контролно-пропускателни пунктове (ГКПП - сухоземни, пристанищни и на аерогарите) и организационно се подчиняват на Управление Гранични войски. През 1962 г., когато Гранични войски преминават към Министерството на народната отбрана, ГКПП остават към Министерството на вътрешните работи. От 1997 г. органите за граничен паспортен контрол на ГКПП са към Национална служба “Гранични войски” (впоследствие -  “Гранична полиция”). В борбата с контрабандата, като едно от задълженията на бойците и командирите от ГКПП, през различните години се проявяват майор Никола Тошев, капитан Кольо Колев, ефрейтор Иван Спасов, редник Илия Мутафов…

Взаимоотношенията с граничните органи на съседните страни през периода се влияят от политическата конюнктура на Балканите. Първите подписани документи са: с Румъния - конвенция за възстановяване, опазване и поддържане на граничните пирамиди, както и на други гранични знаци (1950 г.); с Югославия - споразумение за начина на проучване и разрешаване на граничните нарушения (1955 г.); с Гърция - спогодба за предотвратяване и уреждане на граничните инциденти и нарушения и спогодба за контрол, поддържане и възстановяване на граничната линия по българо-гръцката граница (1955 г.); с Турция - спогодба за предотвратяване на граничните инциденти и за тяхното решаване, както и за поддържане на държавните гранични знаци (1967 г.).

Международното гранично сътрудничество е насочено към създаване на доверие и добросъседство със съседните държави. Смесените гранични комисии решават възникналите въпроси, организират и провеждат прочистването на границите и поддържането на държавните гранични знаци между нашата и съответната съседна държава, съставят описания на границите и други документи, които посочват къде преминава граничната линия на местността.

Взаимоотношенията между граничарите и местните държавни органи и обикновените хора са залогът за сигурността и неприкосновеността на границите на нашата родина. Много са примерите на съобразителност и смелост - израз на патриотизма на деца, младежи и възрастни, на мъже и жени от граничното население.

Осъществява се организирано включване на местните жители в помощ на Гранични войски. През 1947 г. се създават групи за съдействие, които се попълват от граничното население. През 1960 г. те се преобразуват в доброволни отряди на трудещите се (ДОТ). От по-късен етап са специализираните отряди “Млад граничар”.

Благотворно влияние върху граничарската душа оказва съществуващият по това време “Културен поход към границата” - едно високоблагородно движение на дейците на българската наука, култура и изкуство. На граничарите гостуват стотици творци - художници, композитори, режисьори, артисти, самодейци...

За времето от 1962 г. до 1972 г. Гранични войски са към Министерството на народната отбрана, а през останалия период от съществуването си - в системата на Министерството на вътрешните работи.

От 1989 г. до 1991 г. Гранични вой-ски са обединени с Вътрешни войски под общо командване и общо наименование - Войски на МВР.

От 1950 г. до 1997 г. излиза вестник “Граничар”, като седмичен печатен орган на Гранични войски. В сложно и динамично време той изпълни професионално целите си и спомогна за успешното решаване на задачите по охраната на държавната граница на България. Всяка седмица пристига при граничарите, информира ги за успехите и проблемите на граничарската служба и другите области от живота. За близо пет десетилетия изданието се утвърди като летописец на героични и славни граничарски дела, добър съветник на поколенията бойци и командири, служили край браздата - все така любим и очакван. Вестник - барометър за времето си, достоен рицар на перото. Отечеството е негово верую!

Гранична полиция

От 1997 г.

В контекста на подготовката си за членство в ЕС България води активна и последователна политика за подобряване на граничния контрол с оглед постигане на европейските/ шенгенските стандарти в тази област. Ключов приоритет за страната е подготовката й за бъдеща външна граница на Европейския съюз и произтичащите от това ангажименти.

В рамките на преговорите по глава 24 “Правосъдие и вътрешни работи” България приема и в бъдеще ще изпълнява законодателството на ЕС в областта на правосъдието и вътрешните работи, включително и Шенгенското acquis. В тази връзка България работи за осигуряване условията и процедурите, необходими за прилагане на Шенгенското споразумение, преди да бъде премахнат контрола по вътрешните граници.

През последните години е отбелязан значителен напредък във всяка една от областите, включени в Шенгенското acquis в институционален и административен план и по отношение на модернизиране на техниката. От ноември 2001 г. България изпълнява Национален шенгенски план за действие, реализирането на който ще доведе до действително присъединяване към Шенгенското споразумение. Комплексният подход при този процес изисква продължаване на усилията за по-нататъшно възприемане на шенгенските разпоредби и институционално изграждане, за усъвършенстване на практиките за граничен контрол и управление, за модернизиране на оборудването и обучение на състава.

Първата крачка беше направена през декември 1997 г. с приемането на действащия и в момента Закон за Министерството на вътрешните работи, с който бившата военизирана структура беше заменена от нова гранична полиция. Този закон постави началото на няколко нови елементи, които образуваха първоначалната база за въвеждане на интегриран граничен контрол:

Новосъздадената Национална служба “Гранична полиция” (НСГП) беше изведена от състава на Въоръжените сили и беше обособена като специализирана полицейска служба за охрана на държавната граница и контрол за спазването на граничния режим;

За първи път бяха детайлно и изчерпателно дефинирани функциите и задачите на Гранична полиция и правомощията на органите;

Наблюдението на зелена и синя граница и граничния контрол на ГКПП бяха обединени в рамките на една структура;

Конкретно се дефинира сътрудничеството и взаимодействието с другите държавни ведомства, имащи отношение към граничния контрол.

На базата на „Националната стратегия за присъединяване на Република България към Европейския съюз“, през 1998 г. ръководството на службата разработва „Концепция“ и „План-програма за преструктуриране на Национална служба “Гранична полиция”. В началото на 2001 г. те са актуализирани с “Концепция за развитието на Национална служба „Гранична полиция“ за периода 2001-2004 г.”. В тези документи подробно са разработени етапите на преструктуриране, приоритетите в дейността на службата и основните мероприятия за усилване управлението и оптимизиране на структурата й.

Организацията на работа за охрана на държавната граница и привеждането й към стандартите на Европейския съюз за охрана и контрол се извърши с помощта на експерти на Федералната гранична охрана (ФГО) на Германия при реализацията на туининг проекти по Програма ФАР. Проучва се и опита на водещите европейски страни в областта на граничното управление. Въз основа на поредица от направени анализи на положението в Р България се разработи план за модернизиране на управлението на българската държавна граница. Същият е насочен към оптимизиране структурата и организацията на Национална служба “Гранична полиция”. В началото на 2003 г. приключи изграждането на тристепенна структура за управление на НСГП (Дирекция, Регионален граничен сектор, Граничен участък). Въведен е на практика принципът “една граница - едно звено за охрана”. По този начин един регионален граничен сектор охранява и контролира част от държавната граница, съответно прилежаща към съседна държава - Румъния, Сърбия и Черна гора, Македония, Гърция, Турция, както и Черно море.

Безспорен приоритет в процеса на преструктуриране на службата е кадровото обезпечаване на граничната охрана като акцентът следва да се постави върху специализираното обучение на състав. В изпълнение на проект по Програма ФАР между МВР и Федералното МВР на Германия в гр. Пазарджик е изграден и функционира модерен Център за квалификация и преподготовка на служители от Гранична полиция по стандартите на ЕС.

Законодателната и институционалната реформи в областта на граничното управление и последователните мерки за подобряване на техническата обезпеченост на дейностите по контрол и наблюдение на държавната граница биха били невъзможни без сериозна финансова подкрепа по линия на предприсъединителните фондове и особено Програма ФАР на Европейската комисия с адекватно съфинансиране от държавния бюджет.

Въвеждането в охраната на държавната граница на съвременна техника в голяма степен компенсира намаляването на личния състав на службата - процес, настъпил вследствие освобождаването на последните военнослужещи на наборна военна служба през декември 2002 г. Основните области на техническо осъвременяване са:

- Техника за наблюдение на зелена и синя граница - мобилни системи за нощно виждане, радиолокационни станции и др.;

- Плавателни съдове за контрол на морските пространства и българската част на река Дунав - специализирани гранично-полицейски кораби и катери;

- Комуникационни системи, сред които особено важно място заема съвременната телекомуникационна система ТЕТРА;

- Автоматизирани информационни системи, позволяващи непрекъснат и сигурен достъп и обмен на информация между правоохранителните органи в Р България;

- Техника за първичен и вторичен контрол на документи за задгранично пътуване и самоличност; откриване на укрити лица, радиоактивни материали и др.;

- Съвременни геоинформационни системи за максимално прецизно фиксиране на линията на държавната граница.

НСГП осигурява гранична сигурност благодарение на ефективното сътрудничество с другите национални органи, работещи в областта на контрола по границите - митнически (Агенция “Митници”), ветеринарномедицински (Национална ветеринарно-медицинска служба), фитосанитарен и санитарен (Национална служба растителна защита), контрол по транспортните средства (Управление пътни такси и разрешителни) и Министерство на здравеопазването (Дирекция профилактика и държавен санитарен контрол). Важна стъпка за повишаване капацитета на Р България за практическо прилагане на този интегриран подход е предстоящото разработване и приемане на национална Стратегия за интегрирано гранично управление.

Законът за МВР възлага на Национална служба “Гранична полиция” следните задачи:

- Охранява държавната граница и контролира спазването на граничния режим;

- Открива и задържа нарушители на държавната граница, издирвани лица и транспортни средства и ги предава на компетентните органи, не допуска преминаването през граничните контролно-пропускателни пунктове на лица със забрана за влизане и излизане от страната;

- Осъществява граничния режим и контрол на преминаващите през границата на страната лица и транспортни средства;

- Осъществява контрол по спазването от българските и чуждестранните кораби и плавателни средства на установения ред за плаване и пребиваване в териториалното море, вътрешните морски води и българската част на река Дунав;

- Извършва проверка за оръжие, взривни вещества и други общоопасни средства на лица и транспортни средства при преминаване на държавната граница и при полети на гражданската авиация.

Приоритетите в дейността на “Гранична полиция” са насочени към противодействие на:

- нелегалната миграция през държавната граница във всичките й проявни форми;

- контрабандата на хора;

- трафика на хора с цел сексуална експлоатация;

- използването на неистински, преправени или документи с невярно съдържание за преминаване на държавната граница;

- трансграничната престъпност.

Възложените от Закона функции на НСГП се изпълняват успешно след допълнително хармонизиране на правно-нормативната уредба като Закона за чужденците в Р България, Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Р България, Закона за българските документи за само-личност, Закона за борба с трафика на хора, Наказателния кодекс и др.

При своето създаване като полицейска структура Национална служба “Гранична полиция” използваше за охраната на държавната граница наличните към 1998 г. технически средства от войскови тип, технически остарели и физически амортизирани.

На сегашния етап, периметровите сигнално-охранителни системи и възпрепятстващите съоръжения изпълняват както охранителни и контролни, така и противоепидемични функции, предотвратявайки навлизането на наша територията на заразени селскостопански и диви животни. През 2001 г. в охраната на границата бяха внедрени преносими периметровите сигнално-охранителни системи, които позволяват използване на различни по принцип на действие детектори (инфрачервени, микровълнови, механични, сеизмични и други). Системите са компактни, с автономно захранване и позволяват бързо разставяне и маскиране на местността от граничните екипи. За осъществяване на радиолокационното наблюдение на отделни направления на сухоземната граница в Национална служба “Гранична полиция” се използват и наземни радари за откриване на подвижни цели. Тенденцията е поетапна подмяна на наличните радари с такива от ново поколение, притежаващи значително по-добри характеристики.

През 1997 г. службата разполагаше само с войскови прибори за нощно виждане със сравнително малък обхват, силно амортизирани, с ниска ефективност, непригодни за използване в новите условия.

През 1999 г. в охраната на границата бяха въведени мобилни наблюдателни системи “МУСОН-01”, изработени по проект на специалисти от Национална служба “Гранична полиция”. Системите разполагат със CCD камери за дневно и нощно наблюдение, осигуряващи откриване на подвижна човешка фигура на значително по-голямо разстояние през деня и в условията на естествена нощна осветеност.

През 2000 г. в охраната на държавната граница бяха въведени и мобилни наблюдателни ТV системи “СНОГ”, разполагащи с камери за дневно и нощно наблюдение. Дневната камера на системата позволява откриване на подвижна човешка фигура на разстояние до 4.5 км, а нощната камера до 2 км при естествена нощ-на осветеност.

С реализирането на проекти по програмата PHARE през 2001г. и 2002 г. на Национална служба “Гранична полиция” бяха доставени очила за нощно виждане “ЛУНОС”. От федералната гранична охрана на Германия бяха подарени и бинокли за нощно виждане “LEIKA”  BIG 35. Въвеждането на новите съвременни технически средства за нощно виждане доведе до възможност за промяна тактиката на граничната охрана и съществено увеличаване на ефективността от дейността на служителите.

Най-съществен е приносът в това отношение на въведените в охраната на границата термовизионни наблюдателни системи на фирмата FLIR SISTEMS. Първата такава система - модел Thermovision 1000 ECS, беше доставена по реализиран проект на програмата PHARE през 2001 г. През 2003 г. бяха получени, монтирани на автомобили с висока проходимост и въведени в охрана на границата 10 нови термовизионни системи, модел Thermovision 2000 ECQ. Мобилните термовизионни системи “ТЕРМА” са автономни системи за наблюдение и охрана на участък от сухоземната, речната и морската граница. Има възможност да бъдат използвани за водене на наблюдение от автомобил или от изнесен пост на разстояние до 60 м. Откриват нарушители на държавната граница на разстояния до 7-8 км, документират воденото наблюдение чрез запис на видеокасетофон; осигуряват оперативно ръководство на ГПН при провеждане на мероприятия по откриване и задържане на нарушители на граничния режим.

Географското разположение на Черно море определя ключовата му позиция като център на основни морски транспортни комуникации. През този регион преминават основни пътища, свързващи Европа с Азия, Близкия и Средния Изток. Те се характеризират с висока интензивност на пътнико и товаро-потока и се явяват едно от направленията на трансграничната престъпност.

Морските пространства на Р България (вътрешни морски води, териториално море, прилежаща зона и изключителна икономическа зона) са разположени в западната и югозападната част на Черно море. Активността на корабния трафик е около 30 000 кораба на година и се осъществява в следните основни линии:

от и към пристанища Бургас и Варна;

крайбрежно плаване в близост до брега между пристанищата на страната и мирно преминаване през териториалното море;

корабоплаване в териториалното море и част от прилежащата зона за риболов, спорт, туризъм и развлечения;

транзитно преминаващи кораби.

Черно море има особено значение и в реализиране на ключовите позиции на Р България като център на основни транспортни комуникации в икономически, политически и стратегически план. Охраната на черноморската граница и защитата на икономическите интереси на Р България са елементи на Концепцията за национална сигурност на страната и са нормативно уредени с редица закони и актове, съобразени с международните конвенции, договори и спогодби, по които Р България е страна.

Дейността и правомощията на Национална служба “Гранична полиция” по охраната на морската държавна граница и контрол на граничния режим в морските пространства, бреговата ивица и пристанищата са регламентирани в Закона за Министерство на вътрешните работи и Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Р България (ЗМПВВППРБ). Те могат да се обобщят в следните задачи:

охрана на морската държавна граница;

контрол на граничния режим във вътрешните морски води и териториалното море, акваторията на пристанищата и в граничната зона на бреговата ивица;

осъществяване на пропускателен режим и паспортен граничен контрол в пристанищата за обществен транспорт на Р България;

по режима на плаване, риболов и промишлено стопанска дейност в морските пространства;

контрол по опазване на околната и водната среда, флората и фауната, защитените видове и местности;

откриване и задържане на нарушителите на морската държавна граница;

разкриване, предотвратяване и разследване на незаконни дейности в морските пространства - нелегална миграция, контрабанда на стоки, наркотици и оръжие,

незаконен риболов и други.

Управлението на охраната на морската държавна граница и контрола по спазването на граничния режим се осъществява от Дирекция “Гранична полиция” чрез Регионален граничен сектор Бургас посредством:

морски сили, включващи база гранично-полицейски кораби за изпълнение на гранично-полицейските задачи на море.

В изпълнение на Концепцията за развитието на корабния състав на Национална служба “Гранична полиция” до 2007 г. поетапно се въвеждат нови гранично-полицейски кораби с по-високи мореходни качества и автономност. Обновяването на корабния състав включва въвеждането както на нови кораби, така и на съвременни технически средства за навигация, радиотехническо наблюдение и опознаване, комуникация и корабно оборудване.

брегови сили, включващи: гранични участъци, постове за техническо и визуално наблюдение, гранични контролно-пропускателни пунктове и оперативен център за събиране и анализ на информацията и координиране дейността на отделните звена.

През последните години по бреговата ивица на Черно море бяха изградени нови постове за техническо и визуално наблюдение, оборудвани със съвременни радиолокационни станции, осигуряващи ефективно радиолокационно наблюдение. Оборудвани със съвременни модули, те позволяват следене и запис на радиолокационната информация за голям брой цели. Съобразно възлаганите задачи, свързани с осигуряване охраната на бъдещата външна граница на ЕС по Черно море, от 2002 г. Национална служба “Гранична полиция” участва съвместно с ИА “Морска администрация” в реализирането на ФАР проект за изграждане на “Система за управление и информационно обслужване на корабоплаването” (VTMIS).

· мобилна група за бордови контрол на плавателни средства - специализирано подразделение за бързо реагиране при извънредни ситуации и форсмажорни обстоятелства.

Разработен е план за съвместно обучение и взаимодействие на групата за бордови контрол и СОБТ-МВР. Регулярно се провеждат практически занятия за съвместни действия по разкриване и предотвратяване на терористични актове на море. Задачите по спазване на граничния контрол в морските пространства на Национална служба “Гранична полиция” изпълнява самостоятелно и във взаимодействие с:

Военноморските сили от Министерството на отбраната - в интерес на отбраната и националната сигурност на Р България;

Изпълнителна агенция “Морска администрация” от Министерството на транспорта и съобщенията - за контрол на влезли/излезли кораби от пристанищата, опознаване на кораби на рейд и котвени местостоянки, съвместни проверки и санкциониране нарушители на режима на плаване, за търсене и спасяване на бедстващи кораби и екипажи;

Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури към Министерството на земеделието и горите - за контрол на режима на риболов за опазване на рибните ресурси и запазване на биологичното равновесие;

Агенция “Митници” от Министерството на финансите - за защита на икономическите интереси на държавата;

Министерството на околната среда и водите - за опазване на околната и водната среда, флората и фауната, защитените видове и местности.

Бъдещата външна морска граница на Р България е необходимо да осигурява единен стандарт за контрол и охрана в съответствие с изискванията на ЕС за успешно противодействие на нелегалния трафик на хора, оръжие и наркотици и недопускане на терористични действия на море.

Гранично-полицейското пространство на Р България по р. Дунав се простира от речен километър (р.км.) 845,650 до р.км. 374,100 и включва:

линията на речната държавна граница;

вътрешните водни пътища от демаркационната линия на границата до българския речен бряг;

граничната зона - до 15 км в дълбочина по суша от речната брегова ивица.

Този участък от държавната граница се характеризира с:

активен корабен (по реката) и автомобилен трафик (по суша) в направленията на основните преходи (Видин, Оряхово, Русе и Силистра);

нарастващ корабен трафик - около 20 000 кораба с 31 000 съда годишно;

сезонно нарастване на атракционното корабоплаване, риболова, включително ловен туризъм по островите и бреговата ивица;

директни връзки на морските пътища с вътрешните водни пътища към средното и горното течение на Дунав.

Функциите и задачите на Национална служба “Гранична полиция” в българския участък от р. Дунав са регламентирани в националното законодателство и включват:

охрана на речната държавна граница;

контрол по спазване на граничния режим във вътрешните водни пътища и граничната зона по речната брегова ивица;

контрол по спазване на режима за влизане и пребиваване на невоенни кораби във вътрешните водни пътища и пристанищата;

контрол за спазване на режима за плаване и за риболов, опазване на околната и водна среда, оказване помощ и спасяване на бедстващи кораби и хора;

граничен паспортно-визов контрол на лица и транспортни средства (кораби и автомобили);

охрана и контрол на подстъпите към обекти от особена важност;

наблюдение и контрол на удобните за контрабандна дейност места;

предотвратяване, разследване и активно противодействие на всички видове незаконни дейности.

За изпълнението на тези задачи се използват:

речни сили - патрулни катери и бързоходни плавателни средства;

брегови сили - гранични участъци, постове за техническо и визуално наблюдение, групи за извършване на бордови контрол и ръководен и комуникационен център.

Успешното привеждане на граничната охрана в българо-румънския участък на р. Дунав в съответствие с изискванията на европейските стандарти и превръщането й във вътрешна Шенгенска граница може да се осъществи чрез конкретно, ясно регламентирано сътрудничество между граничните органи на Р България и Румъния и в по-общ план с тези на другите държави от региона на р. Дунав.

Една от основните задачи от дейността на Национална служба “Гранична полиция”, съгласно закона за Министерство на вътрешните работи е контрола за спазване на граничния режим в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове, международните летища и пристанища и извършване проверка за оръжие, взривни вещества и други общоопасни средства на лица и транспортни средства при преминаване на държавната граница и при полети на гражданската авиация.

По границите на страната функционират 28 гранични пунктове. Предстои влизането в експлоатация на ГКПП Лесово и ГКПП Илинден.

ГКПП Лесово ще облекчи товарния трафик преминаващ в двете посоки с Турция.

ГКПП Илинден е разположен на границата с Гърция. Той е уникален по своя характер, тъй като за първи път ще се осъществи преминаване на граница с тунелно съоръжение.

Пунктовете са проектирани от Националния център по териториално развитие към МРРБ.

Изградена е нова мрежа за предаване на данни до регионалните гранични сектори, както и осъществяване на електронен обмен и справочна дейност в автоматизираните информационни фондове на МВР.

На граничните контролно-пропускателни пунктове са оборудвани 300 автоматизирани работни места. Чрез тях се извършва проверка в реално време, регистрация и контрол на всички преминаващи лица и превозни средства. Системата дава възможност за регистриране на български и чужди граждани, обявени за национално и международно издирване, както и регистриране на противозаконно отнети превозни средства. Осъществява извършването на справки за проследяване влизанията и излизанията на пътуващите.Национална служба “Гранична полиция” работи по съвместяване на информационната си система с тази на страните от Шенгенското споразумение. На граничните контролно-пропускателни пунктове работи автоматизирана  дактилоскопна информационна система АФИС, позволяваща снемане на отпечатъци “на живо” и идентификация в реално време. С пускането в експлоатация на АФИС са създадени условия за рязко намаляване на повторяемостта на административните нарушения и извършваните престъпления в зоните на ГКПП, като се подобрява работата по установяване самоличността на лица с неистински и подправени документи.

Охраната и граничния контрол на северната граница се осъществява от РГС Видин и РГС Русе. По своята географска среда границата е планинска, равнинна и речна, което изисква по-специфична организация за осъществяване на граничния контрол.

ГКПП Видин е разположен на коридор номер 8, който свързва Северна Европа с Балканите. По протежението му е изградена първата фериботна връзка между България и Румъния и първия РО РО терминал на р.Дунав. През граничните контролно-пропускателни пунктове на РГС Видин годишно преминават над 830 хиляди пътници, над 270 хиляди моторни превозни средства и се обработват над 730 плавателни съдове. Очертава се тенденция за увеличаване на пътникопотока на граничните пунктове с фериботна връзка Видин и Оряхово, който представлява 37% от преминалия през територията пътникопоток в зоната за отговорност на РГС-Видин.

В своето развитие ГКПП Брегово прераства от пункт с регионално значение в пункт с национално значение в бъдеще. Предпочитан от българските граждани граничен пункт за Европа.

Регионален граничен сектор Русе е второто структурно звено, което осъществява охраната и граничния контрол на речна и сухоземна граница. Обособени са 6 ГКПП, през които годишно преминават 1 800 хиляди пътници, 440 хиляди транспортни средства, 11 хиляди речни плавателни съдове и 6 хиляди влакови композиции. ГКПП Русе - Дунав мост е най-голямото в структурата на РГС, което осъществява шосеен, железопътен и речен граничен паспортно-визов контрол. Функционира от 1954 година и е разположен на единствения мост на р.Дунав свързващ двете съпределни държави - международен шосеен път Е 70.

Регионален граничен сектор Бургас обхваща граничния контрол на морската граница на Р България. В структурата му са обособени граничните-полицейски участъци  Бургас, Варна, Балчик и Царево. Около 60 % от вноса на суровини в страната се осъществяват през ГКПП Бургас, Варна и Балчик. В начален стадий са преговорите за откриване на морска фериботна линия с Пристанище Иниада - Турция, с което ще започне да функционира ГКПП Царево. Предстои разкриването на нови подпунктове на ГКПП Варна и ГКПП Бургас, с цел осъществяване на пълен контрол на акостиралите кораби в Нефтопристанище Росенец и Фиш порт Бургас, както и на пристанище Лес порт Варна. Със своето цялостно развитие Пристанище Варна ще се превърне в основен логистичен и дистрибуторен център за връзка между европейски транспортни коридори VII VIII и ТРАСЕКА. Създават се условия граничния паспортно-визов контрол да отговори на тези мащаби. Бургас е най-близо до Босфора и след разширението ще стане най-голямото пристанище на черноморския регион. ГКПП Пристанище Бургас обслужва и военно-морска база Атия.

Контрола на границата на Р България с Р Турция се осъществява от ГКПП Капитан Андреево и ГКПП Малко Търново към РГС Елхово. Граничен контролно-пропускателен пункт Капитан Андреево е един от най-големите гранични пунктове. След приемането на България в ЕС през 2007 година ще бъде и външна граница на Европейския съюз. Разположен е на два трансгранични коридора 4 и 9, които са основните пътища свързващи Западна Европа със средния Изток. Граничен паспортно-визов контрол се осъществява и на железопътния преход на международните влакове по линиите Букурещ - Истанбул, Будапеща  Истанбул, София  Истанбул и Виена Истанбул. ГКПП Малко Търново е вторият граничен пропускателен пункт на турската граница, със съпределен пункт Дере Кьой. През него ежемесечно преминават над 50 хиляди пътника и над 8 хиляди МПС. Разположен на 600 метра над морското равнище и в непосредствена близост до големите индустриални центрове Варна и Бургас, пунктът осигурява най-късия път за страните от Източна Европа. Функционира от 16 май 1970 г. и работи с непрекъснат режим на работа. С Указ №. 327/15.10.2004г. единствения граничен контролно-пропускателен пункт в РГС Смолян е преименуван от Ново село на “Капитан Петко Войвода”. Пунктът функционира от 05.11.1988 година с основна задача да осигури пропускателния режим с Р Гърция на един от основните коридори свързващ Хелзинки и Александропулис.

Граничен контролно-пропускателен пункт Кулата е в състава на РГС Петрич и е основната директна връзка с Европейската общност. Този преход е предпочитан коридор, както от пътниците, така и за превоз на товари. Извършената реконструкция и съвременната техническа модернизация, спомагат за по-бързото осъществяване на граничния контрол.

Охраната и граничния контрол на държавната граница с Македония се осъществява от ГКПП Гюешево, ГКПП Станке Лисичково и ГКПП Олтоманци. ГКПП Гюешево е най-големият граничен пункт на Македонската граница и обслужва трафика на мисиите на ООН - KFOR и SFOR. През последните две години значително се увеличи пътникопотокът на ГКПП Златарево и ГКПП Станке Лисичково. Съпределният пункт на ГКПП Златарево е ГКПП Ново село, през които преминават годишно над 100 хиляди МПС с повече от 700 хиляди пътници.

Основният пътникопоток по западната граница на България със Сърбия и Черна гора се обслужва от ГКПП-Калотина. На тази граница функционират ГКПП Стрезимировци и ГКПП Олтоманци. Граничният пункт е разположен на международен път Е 80, като основна пътна артерия от европейски коридор 10, свързващ Близкия изток и Западна Европа. Местонахождението на пункта датира от 1919 година по силата на Ньойския договор и обхваща територия от 284 дка. В северната част на пункта се намира ж.п.гара Калотина-запад, с устроени два коловоза за обработка и контрол на международни пътнически и товарни влакове по линиите Будапеща - Истанбул и Виена - Истанбул. През пункта преминават почти 2 милиона пътника и над 350 хиляди транспортни средства годишно.

Обособени са като самостоятелни гранични контролно-пропускателни пунктове международните аерогари: София, Пловдив, Бургас, Варна и Горна Оряховица.

Характерна особеност за граничните контролно-пропускателни пунктове е, че имат в състава си всички разновидности на гранични преходи: аерогари; пристанища за

пасажерски, товарни, и нефтопревозващи кораби и малки плавателни съдове; фериботни комплекси за превоз на ж.п. вагони, товарни и леки автомобили; РO-РO превози; шосеен транспорт за всички видове МПС. Това многообразие изисква прецизна организация, гъвкаво  ръководство. Високи са изискванията към личните, професионалните и моралните качества на служителите, осъществяващи паспортно-визовия контрол по отношение на прилагане на нормативната база и законите на Република България при осъществяване на граничния контрол.

Национална служба “Гранична полиция” осъществява гранична контролно-пропускателна дейност на всички международни летища в Р България - София, Варна, Бургас, Пловдив и Горна Оряховица. Най-многообразна и сложна е дейността на граничните служители на Аерогара София където регистрираните пътници са от почти всички държави в света. Служителите от ГКПП Аерогара София ежедневно извършват граничен контрол на представителни и бизнес полети.

Охраната на въздушните граници през последните години се свързва в международен аспект с нарастващата опасност от терористични актове. В редица страни от европейския регион, включително и Р България, беше потвърдена констатацията, че тероризмът е глобална заплаха за мира и сигурността в целия свят. Актуалните проблеми на съвремието логично доведоха до повишаване на изискванията към личния състав във връзка със засилване сигурността на полетите на гражданската авиация.

Национална служба “Гранична полиция” охранява въздушните граници на Р България в сложна международна обстановка, наложила се през последните години. Съвместно с другите служби от задължителния граничен контрол, авиокомпаниите и туроператорските фирми  се осигурява комфортно и безпрепятствено обслужване на пътниците. На бъдещия нов терминал на летище София ще функционира цялостна система за граничен контрол.

През последните години Р България предприе последователни действия на международно двустранно и многостранно гранично-полицейско сътрудничество. Активните контакти и обмен на информация с граничните служби на съседните държави, черноморския регион и голяма част от европейските страни подобряват възможностите на Национална служба “Гранична полиция”. Чрез международното сътрудничество с гранични служби от други държави НСГП усвоява и въвежда в дейността си най-добрите практики на охрана и контрол на границите. На база спогодбите и споразуменията за сътрудничество на правителствено ниво или на ниво МВР и на база протоколи и годишни програми за сътрудничество и взаимодействие се обменя опит и информация главно в областта на нелегалната миграция, подправените документи, контра-бандата на наркотици, общоопасните средства и противозаконно отнетите МПС. На регулярни срещи на регионално и централно ниво между представители на НСГП и граничните служби на съседните държави се обсъждат възникнали нарушения и проблеми по общата граница и се набелязват съвместни мерки за решаването и предотвратяването им в бъдеще.

Потенциалните терористични заплахи, свързани с членството на Р България в НАТО и подкрепата на международните коалиционни антитерористични сили, изискват обединяване усилията на всички страни от региона в борбата с тероризма и трансграничната престъпност. Активна е ролята на Национална служба “Гранична полиция” има активна роля в международното сътрудничество между граничните органи/бреговите охрани на Черноморските държави. То се реализира на принципите на доброволност, равнопоставеност, законосъобразност на провежданите мероприятия в светлината на националните законодателства, международните споразумения и конвенции. В процеса на черноморското сътрудничество участват Р България, Руската федерация, Украйна, Грузия, Румъния и Р Турция. От 2000 г., на ротационен принцип, ежегодно се провеждат “Срещи на ръководителите на граничните органи/бреговите охрани на черноморските държави”. Като висш форум на сътрудничеството, те определят основните насоки и тенденции за утвърждаване на взаимодействието в охраната на морските граници и граничния контрол в Черно море. За постигане на по-ефективно взаимодействие между граничните органи/брегови охрани на Черноморските държави през 2003 г. в регионален граничен сектор Бургас започна да функционира, като постоянно действащ орган “Черно-морски граничен координационен и информационен център”. С това се постави началото на една мащабна програма за интегриране на усилията на всички структури на морските гранични органи/брегови охрани за цялостен контрол на надводната обстановка, единно ръководство на силите на море и противодействие на трансграничната организирана престъпност, проявите на тероризъм и пиратство. Основна проява на практическото сътрудничество между граничните органи/бреговите охрани на страните от Черноморския регион са редовно провежданите двустранни и многостранни съвместни учения с гранични кораби. Успешно си взаимодействат по предотвратяването на незаконни дейности, борбата с тероризма и търсене и спасяване на бедстващи плавателни съдове в Черно море. При тези учения се съгласуват методите, подходите и критериите при решаване на поставените задачи,  а екипажите придобиват практически опит.

През м. декември 2002 г. стартира дейността на експериментално “Контактно бюро” в района на Дунав мост на територията на ГКПП Гюргево, Румъния, въз основа на подписани Меморандум и Протокол за гранично-полицейско сътрудничество между Национална служба “Гранична полиция” - МВР и Главния инспекторат на Гранична полиция при МВР на Румъния. Чрез него се осъществява обмен на оперативна информация в реално време и се оказва съдействие при решаване на конкретни гранично-полицейски задачи. В началото на 2004 г. беше парафиран текстът на проект на Споразумение между правителството на Р България и правителството на Румъния за сътрудничество между органите за охрана на границата (съгласно критериите и изискванията на чл. 7 от Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение). Споразумението ще регламентира както разнообразните форми на обмен на информация, също и дейността на Контактното бюро в Гюргево и съвместния контрол по река Дунав и Черно море.

През 2003 г. България стана пълноправен член на Международния център за развитие на миграционната политика (МЦРМП). Членството в МЦРМП дава възможност за достъп до бърза и точна информация за миграционните процеси в Европа, както и за внасяне на предложения при формулирането на важни решения за дейността на МЦРМП и Будапещенския процес. Това е и своеобразна оценка за постигнатия от България напредък в борбата с нелегалната миграция.

За повишаване ефективността от работата и покриване изискванията на европейските стандарти за охрана и контрол на държавната граница най-голяма подкрепа в институционалното укрепване на службата Р България получава от Федералната гранична охрана на ФР Германия.

Продължава процесът на техническо осъвременяване и осигуряване на граничния контрол, като приоритет са бъдещите външни граници на ЕС. С помощта на проекти по Програма PHARE, двустранни програми за техническа помощ със страните от Европейския съюз и по-специално с ФР Германия и съфинансиране от държавния бюджет на Република България за нуждите на граничния контрол е доставено специализирано техническо оборудване за ефективна охрана на държавната граница.

Обучението и квалификацията на служителите от Национална служба “Гранична полиция” се извършва в учебните заведения на МВР - Академията на МВР и центровете за специализация и професионална подготовка. В съответствие с Концепцията за развитие на Национална служба “Гранична полиция” през 2000 г. е създаден “Център за специализация и професионална подготовка” - Пазарджик, съгласно изискванията на съвременното гранично обучение. В изпълнение на ФАР Туининг Проект BG 02 за институционалното изграждане на Национална служба “Гранична полиция” през 2001 г. се пристъпи към модернизиране на учебния център.

От началото на 2002 г. се утвърждава модулна система за обучение като основна част от подготовката на новоназначените сержанти. Разработен е учебен план за 12-месечно обучение на новоназначените сержанти, осигуряващ достатъчно продължителен период от време за изграждане и формиране на компетентни гранично-полицейски служители. Обучението в центъра има практическа насоченост, ориентирано е към създаване на умения за работа в екип и стремеж за формиране на социална, професионална и методическа компетентност на граничните полицаи. В подготовката на новоназначените сержанти са включени  професионално насочени теми, включително и такива, които са свързани с Европейското международно право, Международната система за защита правата на човека и др. В занятията се осъществява междупредметна връзка и преподаване в екип  обучение, предполагащо възприемането на определена материя от множество точки: правна, процесуална, тактическа и психологическа. В програмата на курсовете за първоначална професионална подготовка е включено чуждоезиково обучение по английски, немски и френски език. В Академията на МВР новоназначените сержанти получат чуждоезикова подготовка по турски, гръцки, сърбохърватски и румънски език. Важно място в обучението на служителите заемат краткосрочните курсове за професионална специализация и професионална преквалификация. Тяхната тематика е пряко свързана с работата на граничния полицай. В тези курсове като нов момент се откроява провеждането на ситуативни тренинги, които се посрещат с интерес от обучаемите. Тази форма на обучение включва създаване на ситуации с непрекъснато усложняване и нарастваща трудност. Целта е служителите да се поставят в обстановка, която е максимално близка до реалната. Професионалната квалификация на служителите се поддържа и чрез професионално обучение без откъсване от работа, което включва: специална, практическа, физическа, бойно-приложна и стрелкова подготовка. В структурата на центъра функционира Школа за подготовка на водачи на служебни кучета - гр. Берковица, която има завидни традиции, опит и успехи .

В перспектива, обучението в Национална служба “Гранична полиция” ще бъде насочено към засилване ролята на децентрализираната квалификация на служителите. За нейното ефективно провеждане се подготвят обучители, които след придобиване на необходимите педагогически и методически познания и опит ще организират и осъществяват този вид обучение. Обсъждат се възможностите за разработването и въвеждането на дистанционно обучение.

Ръководствата на МВР, респективно на Национална служба “Гранична полиция”, полагат системни усилия за създаване на комплексни условия, подобряващи специалната и професионалната полицейска подготовка чрез:

Изграждане на съобразен със стандартите на Европейския съюз модерен център за обучение и квалификация;

Ново структуриране на досегашната организация на обучението съобразно стандартите за съвременно обучение и квалификация;

Разработване на нови, в съдържателно отношение насочени към acquis communautaire учебни материали;

Осигуряване на качествена педагогическа и полицейско-  специализирана подготовка на преподавателския състав необходима за прилагане на новите учебни програми;

Преподаване на практически и теоретични знания за стандартите и практиките на Шенгенската система за граничен контрол, предназначени за служители на ръководно и изпълнителско ниво в българската гранична полиция;

Подобряване на комуникационните способности на служителите с поставяне на акцент върху специализираната терминология при изпълнението на гранично-полицейските задачи, както и на комуникацията с гражданите;

Разработване на цялостно планиране на обучението и квалификацията;

Периодично актуализиране на изискванията относно преподавателския състав на Учебния център и разработване на програми за обучение на преподаватели;

Обучение на мултипликатори за квалификация на вече действащи полицейски служители;

Повишаване квалификацията на ръководните служители на различни нива.

През годините, заедно с охраната на държавната граница поколения служители са развивали и развиват активна спортна дейност. На футболните терени, стрелбищата, плувните басейни, в спортните зали и игрища те активно спортуват водени от девиза:

“Победата е призвание на силните по дух мъже и жени!”

Национална служба “Гранична полиция” има представителни отбори по футбол, бойно-приложни техники, тенис на корт, шах, плуване, ски и биатлон, ориентиране, стрелба, тенис на маса, волейбол и дресировка на кучета. Волята за победа, красотата от спорта, борческия дух, с който се защитава името на Националната служба са най-силното оръжие на нашите състезатели. Залог за успехите и победите е развитието на спорта на всяко едно от нивата на Националната служба. Състезанията започват в граничните полицейските участъци, преминават през регионалните гранични сектори, за да се стигне до представителния отбор по съответния вид спорт и от там, до участие в републикански и международни състезания. Представителите на Национална служба “Гранична полиция” се представят отлично и са завоювали много призови места в републикански и международни турнири. Радостта от победата и култа към здравето са отличителните черти на спортуващите служители. Спортен клуб “Граничар - 1887” на Национална служба “Гранична полиция” е отворен за всички, които имат желание да сътворяват спортни празници.

В чест на 115 годишнината от подписването на указа от Стефан Стамболов за създаването на специализирана гранична стража, в сградата на Национална служба “Гранична полиция е открит мемориален кът на падналите на бойния си пост граничари. През тези години стражари, войни, полицаи и служители от много поколения са служили храбро и всеотдайно на първите метри родна земя, а някои от тях с живота си защитиха най-висшата нравствена добродетелност  верността към родината. Мемориалната композиция символизира границите на България с петте гранични пирамиди обозначаващи съседните ни държави Румъния, Турция, Гърция, Македония и Сърбия - Черна гора. За професионалният празник на Министерство на вътрешните работи 5 юли 2004г. в знак на добросъседски отношения и взаимодействие, Гръцката смесена комисия подари параклис, който е осветен от негово преосвещенство Епископ Николай.

Източник: Главна дирекция "Гранична полиция"