Зимата на 12 застава-Спартак 1980г

[velko]

Най-напред Хари трябва да се съгласи.

[velko]

Или ако на Хари му "идва множко", може да спонсорираме "Сборник с граничарски  спомени", в който всеки желаещ, да разкаже по някой спомен - така ще има една книга, която с годините ще става все по-интересно четиво - за децата, внуците и т.н.

[harian]

Хари ще се радва ако харесвате това което той пише.
Хари няма амбицията да издава сборник с разкази,но ако хората които четат разказите решат че си заслужава ,Хари ще се спонсорира
Но това може да се случи не по рано от 100ят разказ
Да му пожелаем дълъг и плодотворен творчески живот!

С уважение: Хари

[velko]

Хари ще се радва ако харесвате това което той пише.
Хари няма амбицията да издава сборник с разкази,но ако хората които четат разказите решат че си заслужава ,Хари ще се спонсорира
Но това може да се случи не по рано от 100ят разказ
Да му пожелаем дълъг и плодотворен творчески живот!

С уважение: Хари

Хари, предай на Хари, че му пожелаваме живот, здраве, вдъхновение и бистра памет - за да може да си спомни и разкаже тук 100, че и повече разкази! Ние с удоволствие ще ги четем. А ако са като публикуваните досега - няма съмнение - струва си и да се отпечатат.

С уважение,
велко

[harian]

Велко благодаря ти и понеже усещам сърбежи в ръцете сядам пред "белия лист"

[plovdivchanets]

Време е да зацвърчи "Русенско варено" в тигана...

[НакатаGSM]

Давай Хари,чакаме с нетърпение продължението!

[harian]

Както казва Стефчев време е да прибираме момчето че ще му измръзнат крачетата

[Niki_vd]

Хари ,ако сега ги пишеш евала за бистрият ум и голямият талант на разказвач...ако пък си ги написал някога и си ги крил досега мисли му като те видя някога:))))Ако затворя очи и някой друг ми чете разказите имам усещането,че ще ми замирише на зима,на консерва,на партенки,и на оръжейна смазка.И няма да ми се иска да отварям очи защото може да ми се наложи да изляза ,,Наряд" и да пропусна момента,толккоз е реално всичко.

[velko]

.......Ако затворя очи и някой друг ми чете разказите имам усещането,че ще ми замирише на зима,на консерва,на партенки,и на оръжейна смазка.......

Ники, имах чувството, че Хари е описал декемврийски наряд до 1-ви ляв на "Калеев". Толкова е реалистично.

[PATRON]

Здравей harian,
Зимата на 12 грз е действително тежка за нарядите и за живот там на високото. През 80-та година съм виждал участъка на кльона  пред фронта на заставата целият засипан и не се вижда  дори  козирката. И този сняг трябва да се почисти защото когато вземе  да омеква и да се  сляга ще смъкне и всички проводници. Неописуем труд и добре, че е младостта,  силата и онова което прави граничарите отличими от другите воини, та работата се свършваше .  Хари като чета това което пишеш, така хубаво, реалистично, се връщам в тези години  за което МНОГО ТИ БЛАГОДАРЯ. Бъди жив и здрав с любопитство чакам продълженията.

[dobrev621]

Велко наляво на Калеев се ядваше,трудното беше надясно,но това ти го знаеш.През 81 год два пьти чистихме кльона,снегьт стигаше почти до козирката-чистеше се и от двете страни,с почистиният сняг ставаше повече от 2.50м.,вьрвяхме като между две стени.Работеше се без прекьсване ден или нощ-не ни бьркаше,но системата трябваше да е почистена.Другите войски си нямаха хал хабер за каква служба става на вьпрос,чистим надясно,5-6 вечер-ясно време,една луна и вой на вьлци,Наруса насрьхна като таралеж,едвам го одьржах-голям побойник беше-ще кажиш,че беше вчера.

[velko]

Добрев, така беше - десният беше по-проблемният фланг и при нас. И през зимата и през лятото (костенурките на 2-ри).  Но левият беше доста по-дълъг и имаше няколко участъка, където вятърът навяваше големи преспи. Хубавото на левия фланг беше, че когато се наложеше, можехме да достигнем до почти всеки участък по пътя за Юруците, да минем през кльона и да продължим накъдето трябва по долно КСП. Въпреки това, едни от най-кошмарните ми наряди бяха по този фланг. Зимата 83/84 беше доста снежна - през декември наваля за няколко дни, почти непрекъснато, голям сняг. И докато на дясно просто трупаше, на ляво (след портала на горското) имаше огромни навявания като снегът бе образувал и 2-3 кори (поради кратките затопляния през някои дни). Пътя за Хамбара и Юруците бе затворен- те бяха откъснати доста време. А ходенето пеш в сняг до гърдите, който има и 2-3 ледени кори си беше кошмар. Спомням си един "късметлийски" наряд от онова време: някъде през дек.83-та или ян.84-та, няколко дни нарядите дори не опитваха да стигнат по-далече от портала на горското (май беше 6-ти ляв). - на мен се падна "удоволствието" да съм старши на наряда, който трябваше да стигне до стика. От 6-ти  до стика и обратно до заставата ни отне 13-14 часа. Беше наряд "на инат". И досега не мога да си обясня какво сме правили толкова време - леда (корите) на снега ги чупехме буквално с гърди и след първите 1-2 участъка трябваше да се сменяме на всеки 2-3 крачки. Не можеше да спрем за почивка дори за няколко минути, понеже бяхме плувнали в пот и чувствахме как ще се "обледим". Май и връзка със заставата нямаше - и линията бе нещо прецакана. Когато тръгнахме на обратно, вече беше нощ  и въпреки, че междувременно бе завалял много силен сняг и бе затрупал партината, връщането бе много по-лесно и бързо- не се налагаше да чупим кората на снега. Спомням си, че когато видяхме светлините на заставата, все едно, че видяхме Спасителя. Заедно с това, обаче , няма как да забравя и топлия чай, с който ни посрещнаха в заставата. А ти със сигурност помниш "удоволствието "чистене на водостоци след топене на сняг" , нали?

[velko]

Е момчета тоя Хари си нямаше друга работа та ни разчуства точно преди коледа  сега се връщаме с по 30 години назад и ни се иска да сме пак на по 18 год но за съжеление не се получава час от живота ни е преминал в спомени . но си задавам въпроса защо сме го правили всичко това дали от задължение дали от юношески желания за доказване.

Сугурно имаше и от двете - в достатъчни "количества", Вальо - и задължението и желанието за доказване ( а и голяма доза инат )

Сега когато разказвам всички тези подвизи млади те ме гледат с не доверие и си мислят този не е добре но само ние си знаем какво ни е било

Съвсем добре си бяхме и сме. Тези, които мислят обратното .... да ду.ат супата - някои от тях през целия си живот няма да попаднат и в половината екстремни ситуации, в които е попадал един средно статистически граничар:)

[chekur/Барбов/]

Ей,това със замръзналия сняг си беше много гадно наистина-тъкмо извадя единия крак и айде с другия до кръста.Голям зор майка му стара,как сме издържали-не знам,но сега като си спомням ми става хубаво че съм имал такива моменти.