Зимата на 12 застава-Спартак 1980г

[velko]

Хари, твоя "разказ в 2 части" е най-реалистичното нещо от всичко, което успях да изчета във форума! Човече, описал си картини, които изплуват в спомените с детайлите! Предполагам на всеки от нас.  Направи от разказите си сериал - тук всички ще очакваме "сериите" му с голям интерес. Моля!

[киро]

Зимите на Конгуро бяха същите !!!
Айде къде е третата част Хари

[harian]

Ей сега я почвам

[chekur/Барбов/]

Какво време беше само приятели!!!

[harian]

Мъжки времена им се викат

[harian]

трета част

Седяхме в снега .Бяхме отпочинали,но не ни се тръгваше.
Вятъра беше утихнал и само снега продължаваше да трупа.
Христов бе в очакване .В очите му нямаше радост.Поглеждаше крадешком към мен.
Поглеждаше с онзи поглед който издаваше новобранеца.
Всичките новобранци бяха добри момчета,но бяха малко и това автоматично ги правеше уязвими
Нямаше как да се скатават.
Изправих се бавно .Взех автомата,нагласих колана  и изтърсих шинела от снега
Стана ми хладно,но само след двеста метра щяхме да плувнем в пот
Е такова стръмно няма!
Христов припряно се оправяше.Бързаше защото знаеше ,че след като се обърна нямаше да спра до трети (на високото).Там бе следващата почивка преди да потеглим към Бараката.
Оставих шинела разкопчан .Не ми се занимаваше с него.Трябваше да синхронизирам дишането с ходенето...Макар,че от пети нагоре към Исекя трудно можеш да кажеш,че ходиш!
Вече чувах учестеното и трудно дишане на новобранеца
Усещах неприятностите . Нямаше да мине гладко този наряд.
Усещах го по тежкото дишане на Христов....Само да не му гръмне моторчето
Дано докторите дето са го гледали не са го объркали нещо...
Ама пък и може ли да има такъв баир!!!
Нервирах се! Нервирах се на нечовешкия баир!Нервирах се на командването дето ни изпраща в такова време,като знае ,че няма кой да тръгне да бяга в тези преспи достигащи до над три метра.
Нервирах се на момичетата и техните непристигащи писма.
Нервирах се на пухтящия новобранец.....А...А защо ли нещо спрях да го чувам!?
Обърнах се внимателно .Нямаше и следа от него.
Държах се за перилото на стълбичките и се взирах надолу в стръмното докато очите ми се насълзиха
Чувах как снежинките шумолят в боровите иглички.Бяха едри.Можеше да се прави компот от тях.
Тъмницата бе разкъсана от бляскавия сняг.Виждаше се на почти двадесет метра
Е нямаше го...А ....ето на десетина метра се виждаше нещо тъмно.Тръгнах бързо надолу...Толкова бързо колкото позволяваше терена.Ако се изпуснех от перилото спирането щеше да е на пети на водостока
Стигнах до него.Ама каква гледка ти казвам!Две ръце вкопчени в дървото наречено стъпало.Тялото опънато като струна се опитваше да се върне обратно към заставата.Ръцете сигурно вече не го държаха защото само прихващаха все по на долу .Мешката и тя си вършеше работата.Яко го теглеше.
Представих си яйцата в буркана.Досмеша ме.Гледах ръцете как губеха спора с тялото и всеки момент очаквах мешката заедно с тялото като шейна от бобслей да отхвърчи към замръзналия поток
Стоях отгоре и все повече ми ставаше смешно
-Какво стана бе новобранец?!Гласът ми издаваше веселите нотки.
Чуваше се само съсредоточеното дишане.Явно днес нямаше да ми отговорят.Минах отдолу и подложих крак под неговия,подхванах мешката и вече имахме условия за сполучливо приключване на мисията.Взех мешката и го оставих да се оправя а аз продължих напред.
Повече нямаше да се връщам. След четиресет минути бяхме на трети на високото
Обадих се в Заставата.Илчо каза ,че всичко при тях е наред.Температурата била паднала на -25 гр.Аз го уверих че и при нас положението е също много добро . То какво да ни е Дали ще е минус 18 или минус 25 все нямам писмо и все два часа ще мръзнем тук.
Попитах дали да не взема решение и да дръпнем към Бараката,но както и очаквах Илчо ми каза че нещо не ме е чул Демек има нещо гнило около него.
Два часа! Нито е да палиш огън...Нито е да стоиш в снега.

[harian]

Няма да мога.
Я пак пробвай да ми обясниш къде е това криво
Кажи им много здраве от Харата

[harian]

Всяка седмица ли се събираме?

[киро]

Да чакаме ли още части от разказа или...? 

[plovdivchanets]

Да чакаме ли още части от разказа или...? 

За сценарий на нов филм за граничарите ли става въпрос?

[harian]

Разбира се
Стига да ви е интересно

[harian]

Е ,това не е сценарий за филм

[harian]

Чевърта част

Два часа! Два часа на Исекя при минус 25 градуса!
-Христов...я кажи какво мислиш,че можем да правим два часа с теб? -Тук на края на света!?
Хич и не очаквах отговор.Стана ми жал за него.Погледа му бе все така разсеян и тази полуосмивка ме караше и то не без основание да си мисля ,че е включил на автопилот.
Ама тоя новобранец въобще не ме брои.Ама какво си мисли тоя бе!  Че аз съм майка му и ей сега ще го завия и ще му прочета приказка за лека нощ!
Подразни ме и взех бързо решение.Никакво тръгване.Два часа на стика без огън.
-Христов..хайде мойто момче...Тръгваме
Май ,че му беше все тая.Е тази безстегловност на новобранеца ме успокои
В крайна сметка за какво да се нервирам.Момчето си е отнесено,но един урок по вежливост не би бил излишен.
Вървяхме близо до кльона.Снега бе спрял и съоражението искреше огряно от лунната светлина
Виждаше се всичко ,цялата полоса до портала.Снега бе рехав и при докосване се вдигаше във вид на облачета и падаха като искрици от бенгалски огън.
Тази планина винаги ме изненадваше.Само за час бурята бе престанала .Няма сняг ..няма облаци.Само кристалчета. И тази пара ,която образуваше ледени висулки по мустаците.И звездите така са се облещили Всичко говореше ,че температурите ще се задържат поне няколко дена доста ниски.
На стика свърнах към бараката.На двадесетина метра спрях ;
-Тук ще стоим .Хайде, опаковай се и да си лягаме.
Гледаше ме неразбиращо
-Имаме два часа и ако ти искаш да стоиш прав аз нямам нищо против.Не се отделечавай на повече от десет метра и бъди внимателен.В един часа да ме събудиш.
Все още не разбираше .
-Ще стоим тук два часа! 
После изчистих внимателно снега от гетите,нахлупих ушанката и я вързах отдолу,закопчах шинела до горе,прибрах брадичката под теленото копче на шинела,омотах веещите части на шинела около краката така ,че да се получи продължение на клина,вкарах ръцете си в ръкавите и така ги стиснах ,че не оставих никаква пролука за ледения въздух.Е...не оставаше нищо друго освен да падна като талпа в пухкавия сняг.
Не знам какво си е мислил редника Христов,но аз имах намерение да си поспя.Майната им на всички новобранци.
След пет минути чух как се наглася на близо.Извадих брадичката от шинела
-Христов,нагласи се добре и се постарай да не мърдаш!
Сигурен бях че няма да издържи да не се върти.А това е много важно да издържиш дълго на едно място.
-Как може да се спи на този студ-го чух да си мърмори
А де!И аз това се чудя....И съм заспал...Обичах да сънувам...Да сънувам хубави сънища.
Не обичах сънища изпълнени със социалистически реализъм.Пагони...Заставата....Кучета..Телове
Харесваше ми да сънувам приятелката ми,но като новобранец сънувах кошмари ,а сега образа и все повече се изместваше от соц реализъма.Щом сънувах как командира ме праща на прикриващия..
То по добре да не се напъвам да сънувам.Кой знае каква ......

Нещо ме накара да се сепна.Не мърдах .Чувах само как тежки стъпки се отдалечаваха и после бързо идваха като стадо диви прасета към мен ,а и звука от движещото се нещо беше на преследвани от ловджии прасета.Изчаках звука да се отделечи и бързо се надигнах .Студа веднага нахлу през всички възможни дупки и запълни и малкото останало топло пространство.Е...толкова със съня!
-Христов!!! Какво правиш бе новобранец!?
-Краката ми! Краката ми!!
Гласът му бе писклив и уплашен. Вярно...тичаше някак смешно .Сякаш краката не бяха негови
-Спри се бе!
Закова се и започна да повтаря хриптейки-Краката...не чувствам краката-Краката....не ги усещам!
Нещата бяха сериозни.Представих си да го сваляме до Барутин!
Абе знаех си че няма да мине леко тоя наряд...Носилка...бойни другари
Абе я стига бе. Това да не е Вергил Ваклинов!
-Христов! Отивам да се обадя до заставата че тръгваме към бараката,а ти през това време тичай!
-Не спирай!
Включих трупката и чаках.Вече мислех да дам задействие ,но гласът на сънения Илчо ме разубеди
Казах му каква е ситуацията и ,че се налага да тръгнем по рано към бараката .Попита ме какво мисля да правя и да ли да не събуди командира. Е и като го събудиш да ли ще стопли краченцата на новобранеца!?
Сега –викам-ще го излекувам.И без това досега дума не каза и само ме нервира.
Пожела ми успех и каза да му звънна от бараката.
Новобранеца подтичваше,но явно не бяха добре нещата.Каза ,че нищо не усеща от колената надолу.
Брей... май ше изпуснем инициативата
-Христов взимай оръжието слагай мешката и след мен бегом марш!
Тръгнах напред в лек бегом .След стотина метра усетих ледения въздух в дробовете.
-Сложи си нещо на устата му извиках през рамо
Дишай през ръкавицата!
Не спирах...Тичах ....и когато падна за втори път взех мешката и го бутнах напред Вече не можеше да тича.Наложи се да го бутам.Ритах го отзад щом понечеше да спира.Падаше ...аз му помагах да стане и с крясъци му налагах да продължи.
-Не спирай!   
Не спирай ама и на мен нещо ми се прииска да поседна...А и гласчето ми едва се чуваше.само някакво хриптене излизаше и най вероятно съм мислел ,че това е говор!
Христов спря и се обърна Не можехме да се видим от парата.Аз упорито се опитвах да го обърна за да продължим но той упорито мучеше нещо и сочеше надолу.
Ей ,че тъп новобранец си казвам и продължавам да го ръчкам и вече съм готов да му забърша една с опакото,когато една догатка блесна в бедния ми на кислород мозък!
Посочих му краката викайки-ъхъ,ъхъ...То друго не излизаше
А той смеейки се и сочейки краката си викаше-аха,аха
Бутнах го в снега и аз до него
Пет минути и вече леко по пътеката.Бараката бе съвсем наблизо.

Край на четвърта част

[velko]

Благодаря за "Четвърта". Сега очакваме с нетърпение "Пета"

[velko]

Още колко части ще има до бараката ще му измръзнат краката на момчето

Той както увлекателно разказва, се надявам да напише по 5 части за всеки един наряд, който е дал  .
Авторството му е гарантирано. Тук във форума има поне двама шефове на печатници - ще му спонсорираме отпечатването на "Граничарски спомени от застава "Спартак"" - така, заедно с тениските, които anton подготвя, ще има и още една придобивка за граничарите.