Колективът в отряда, комендатурата и на заставата

[цапар]

"Колектив" през последните десетилетия май се превърна в мръсна дума, употребата й намаля почти до забрава.
Членове на форума напоследък все по-често с тъга и със смесени чувства споделят спомени от първите години след регистрацията си ....
Забележителни са събитията от тогава: от цялата страна, че и от странство служили на различни места, по различно време, с различни длъжности, звания и отговорности се търсят, намират, запознават и слагат началото на едно ново общуване. Обединяващото е границата и службата за нея. Като чета из темите постоянно откривам и се натъквам на прояви на другарство и взаимопомощ. Да, на заставите, в комендатурите, в отрядите го е имало това нещо... колектив.
Как се е постигало това? Какъв е бил, какво е било. Тогава. А сега?

[гринго]

Сам човек понякога и за тоалетнатА нее .Се си е друго когато можеш да разчиташ на някого, пък било и дасе похвалиш с  нещо
Обаче не знам защо някой все  свързват  колектива с колективизация което май Нее едно и също.
Странни хора

[Ивайло Христов]

Колектив=екип=тийм (сега така е модерно)
Колектив може да носи отрицателен заряд от колективизация, знам ли...

започвам се измести от стартирам
завършвам се измести от финиширам
накрая се измести от финално
добре и съгласен се изместиха от ОК

Не искам да продължавам, че яд ме хваща...

Как беше:
Родна реч, омайна, сладка,
що звучи навред край мен;
реч на мама и на татка,
реч, що мълвим всеки ден.

Ама тя отива по дяволите постепенно...

Извинявам се за лекото отклонение от идеята на цапар...

[uestli1]

"Колектив" през последните десетилетия май се превърна в мръсна дума, употребата й намаля почти до забрава.
Членове на форума напоследък все по-често с тъга и със смесени чувства споделят спомени от първите години след регистрацията си ....
Забележителни са събитията от тогава: от цялата страна, че и от странство служили на различни места, по различно време, с различни длъжности, звания и отговорности се търсят, намират, запознават и слагат началото на едно ново общуване. Обединяващото е границата и службата за нея. Като чета из темите постоянно откривам и се натъквам на прояви на другарство и взаимопомощ. Да, на заставите, в комендатурите, в отрядите го е имало това нещо... колектив.
Как се е постигало това? Какъв е бил, какво е било. Тогава. А сега?

Има една модерна чуждица  вече в езика ни и тя е тиймбилдинг-изграждане ,работа в екип.Точно това правихме 2год и косур и се получи сплотен колектив.Сега срещите ни на дърти години е един тиймбилдинг.Работата ми в Каменица беше свързана с безброй такива.Има страхотен ефект върху работоспособноста и сплотяване на колектива!

[цапар]

Езикознанието е голяма работа
В една друга тема преди няколко дни писах:

Да прав си тук, наистина бях пръв по наредени простотии и издънки, даже имаше един период когато 125 винаги ме питаше. " И кво ще правим сега ефрейторе " . На Илян ще кажа че всичко беше мижи да те лажим.Всеки търсеше място под слънцето

Аааа, не всичко
Са, доде си пия млякото с кафе на терасата и цапам свежия софийски въздух с тютюнев пушек си припомням житие битието на заставата - с мен бяхме общо 11 човека от нашия набор: мл. джантите КСО Пепи Банчев и Драганов, санинструктор Славов, кльонистите Тошко Балджийски и Пепи Петров, ВСК Кравенов и Пенко Русев, готвач Тошко Тодоров, шофера Стоянчо Мафията и домакинец  плямпалото Иванов. Комсект ни бе Пепи Петров, той също мл. сержант. Обиграна и стегната команда. Обаче след Нова година додоха младите... Едни от тях се върнаха в Смолян за серж. школа, един замина за готвач, друг за санитар.. и пак се поразредихме. Ама новите как ги приобщихме към колектива - спомен нямам Пък и после нали се върнаха и другите от школите?
Едно е да ги запознаеш с терена и въведеш в службата, друго е да се пригодят към учебния процес и да са готови на изпитите за "отлична ГЗ", а съвсем трето - да станат част от колектива. И те тука негде ми се губи дирята - как ставаше таз работа Сто на сто аз кат ЗКПЧ и комсекта си имахме некви задължения и ни бе грижата за това...,  ама а де - губи ми се конкретиката в монотонното инак ежедневие - ТГ, ПГ, РГ, аху-иху.
А помагайте де, стига сте плямпали празни приказки

За мен първи спомен за оформяне на нашия, на наборите ми, колектив бе моментът, когато след като старите се уволниха, наборите ме поканиха в сушилнята и ми рекоха -  школник, решихме, като дойдат младите да не се държим с тях така, както нашите стари правеха с нас - приемаме ги, ще ги учим, ще иц се караме, и някой друг шамар може да изядат, ама гаври и подигравки - не. С нас ли си?" - отговорих ДА, те - Разбрахме се... и това ни бе нещо като клетва, съзаклятие на местна почва. Когато се уволнявах, първи бях, щото трябваше да се явя в университета, наборите и нашите млади ме изпратиха с прегръдки... Около две години след това с някои от тях чат пат с писма поддържахме връзка, после нещата замряха, писмата с адресите и имената кой знае къде се попиляха, от паметта постепенно избледняха и се загубиха сума ти спомени.
Чак тук, благодарение на форума, отново изпълзяха къде бавно и мъчително, къде скоростно кат светкавици и спомени, и имена, и случки.

[дятката]

Като новобранец бях един от най-тормозените.Но после като стар съм се отнасял напълно равноправно с младите.Никога не съм карал новобранец да ходи сам до стика никога не съм карал новобранец да ме пази докато спя по време на наряд и т.н.Скатаваме се равноправно.

[цапар]

Стояне, те това ми е интересно - всеки един от нас е имал какво ли не преживявания - кога сам, кога с някого другиго, кога с повече - първите месеци при обучението, после като млад на заставата, после сато стара пушка.  Всеки от нас е имал тоз и онзи за приятел, други са били просто някой от старите, от наборите, от младите. Обаче как се стига до онези, общите неща, в които всички участваме като един -  говоря не само когато трябва да отработим задействие, да сме РГ или да си вземем всички изпити за отлична застава, да се изрине сняг или пробие партина, да се нацепят дърва или... Ами има и някои случаи, когато всите участваме в неща, които не са по инструкцията за вътрешния ред, примерно.
Ама а де?
Давам си сметка, че на повечето останали във форума някои неща им са втръснали щот от години споделят и често даже се повтарят. Пък и не е лесно да се мисли и отсева ко е туй нещо колектив, мамка му.

[chekur/Барбов/]

Значи това което ни сплотяваше най-силно беше вярата и надеждата, че един ден службата ще свърши и ще си отидем у дома! Това беше изразено по-силно при стария набор и доста мъгляво при младия

Давам пример в стила на Швейк

Хее, есенеска вървим с новобранеца в наряд и му пълня главата-Новобранка, страшно много служба те чака, ако ме върнат на твоята служба веднага се самоубивам Киртакът се смее и не вярва.

Казвам му-Слушай сега-75-та съм влязъл, 76-та е минала-вече две години ..сега сме 77-ма септември-три години съм вътре.......кога ще се уволним не зная а след два, три месеца идва четвъртата година

На новобранеца му смешно.......щото не знае колко служба го чака

[цапар]

  Я ?!!! - верно, че от четири години закачаме

[chekur/Барбов/]

Я ?!!! - верно, че от четири години закачаме

[pavlovski]

Никакви извращения или чанч от старите. Ама и никаква дружба и колектив. Не само при нас, а и по заставите.
Преди време съм срещал случайно някои от тези с които служехме. Освен здравей-здрасти, как си-добре съм нищо друго. А с едно леке даже се правим, че не се познаваме като се срещнем във Видин.
Преди години случайно един дойде да донесе апарата на дядо си за ремонт. С него служихме само 3-4 месеца. Едва се познахме, разменихме си две думи и айде кой от къде е.

[йордан димитров]

Щом не сте видял и чанч, какво ще ви сплоти? Чанча и всички незгоди на службата сплотява. Аз от школата имам повече приятели от цялата служба... А и колегите със служба и   за дръжка имат за 3 служби от тези дето служи ха по една бременност

[pavlovski]

Щом не сте видял и чанч, какво ще ви сплоти? Чанча и всички незгоди на службата сплотява. Аз от школата имам повече приятели от цялата служба... А и колегите със служба и   за дръжка имат за 3 служби от тези дето служи ха по една бременност

Чанч от старите имах в предвид. Иначе от оня глупак старшината чанч имаше доста. И като човек не беше читав. като прост и мръсник го знаеха и местните.

[валентин60]

Не се оплаквам, като бомбе бях чанчен от КСО докато не намерих дружки от МГ то стари бойци.Проблема беше там че се скатавах по тяхни думи като ходех на тренировки и вечер четях записки и сутрин по някой път ме препитваха.Когато се озовах на заставата се намери един ИСК с две златни лентички който ме научи как да печеля точки пред старите.Е понеже всеки разказва за службата си като стар боец ще кажа и аз.Бях пълен непокис, никой не можеше да ме изкара извън релсите.Рядко противоречях да бъда по точен ама хич на командване и набори, Имахме доста случки стар млад войник но никога не съм заставал на нечия страна.Как се правеше колектив ли, с мъжката приказка и достойнството което имахме.На всички ни беше ясно че трябва да избутаме времето което ни беше определила съдбата.Не бягам от издънките които сътворявахме.Просто балкана и незгодите ни правеха едини, така и до днес!

[dobrev621]

Не се оплаквам, като бомбе бях чанчен от КСО докато не намерих дружки от МГ то стари бойци.Проблема беше там че се скатавах по тяхни думи като ходех на тренировки и вечер четях записки и сутрин по някой път ме препитваха.Когато се озовах на заставата се намери един ИСК с две златни лентички който ме научи как да печеля точки пред старите.Е понеже всеки разказва за службата си като стар боец ще кажа и аз.Бях пълен непокис, никой не можеше да ме изкара извън релсите.Рядко противоречях да бъда по точен ама хич на командване и набори, Имахме доста случки стар млад войник но никога не съм заставал на нечия страна.Как се правеше колектив ли, с мъжката приказка и достойнството което имахме.На всички ни беше ясно че трябва да избутаме времето което ни беше определила съдбата.Не бягам от издънките които сътворявахме.Просто балкана и незгодите ни правеха едини, така и до днес!

Много правилно си се ориентирал-ИСК!А и втората година тоже-комсект.На това му се вика нюх...