Спомени за времето когато бяхме бомбета

[uestli1]

Утре ще накарам дъщерята да качи някоя снимка от 78 година, Бая смех ще падне

Хайде де .Кво се услушваш като гърмян заек.

Ето ме и мен бомбара.

Адашко,това зад гърба ти фототапет ли е ?
Много екстри,много нещо

Новогодишно пано адаш.А за екстрите нали бяхме уж от ходжовите патки.

[майор ТЕНЕВ]

Утре ще накарам дъщерята да качи някоя снимка от 78 година, Бая смех ще падне

Хайде де .Кво се услушваш като гърмян заек.

Ще накара, ама друг път. Той в къщи няма думата, щот'си е бомбе!

[m_p_kolev]

 При мен с влизането във военното училище настъпи драстична промяна.В началото тежах 107,5 ,а на клетвата,която беше на 7 ноември тежах точно 78 кг с парадните дрехи.

[jivodar___66]

При мене обратното от 64 на 78 за три месеца.

[m_p_kolev]

При мене обратното от 64 на 78 за три месеца.

Това е нормалното.За цялта си служба знам само за още един такъв случай като моя,там свалените килограми бяха по-малко.

[dobrev621]

Майор Колев това за колко време е.

[Пенков55]

Ами то Парил си беше курорт спрямо другите застави.

[uestli1]

ето обещаните от мен снимки от далечната 1978
съжалявам но се оказа голям формата, довечера ще опитам с другия телефон

Карай Вальо.Ще почакаме. Гледай дотогава ЦСКА-то как мачка Левски-то.

[красимир_ванков]

Когато бях бомбе .... тъжна история с весел край ...Септември 1978-ма... Нашия випуск беше първия , който влезе направо в новия  район на ВНВУ-то -  горе на "Картала " , на Беляковско шосе . Огрпмен кампус , при това не беше завършен до край , имаше още обекти в строеж . Заедно с още един свищовец - мотострелкови - отиваме на КПП-Изток , доде някавъв от старите курсове и ни подкара дъм нашия нов дом..... Това били битовите корпуси...... Ама те едни такива еднакви .....     Заведе ни в нашето общежитие , дълги коридори ...... врати .... много ........ А'ре , вика в склада да се облечете с униформи .....цинти , гети ..... мале-леле ..... А'ре сега бягай на портала да върнеш цивилките ..... Отивам на портала... връщам цивилките на - бях без близките си , щото ходеха на работа и пътувах  с родителите на моя съученик . Тръгвам да се прибирам в корпуса и  О Небеса ..... м'чи аз не помня от къде съм излязъл ....Е*ба ти ташака ... Умирам от срам ..... Ик'во-к'во  набивам се в корпуса на Втори батальон .....А той диби-дюс същия като нашия ..... обаче - усещам че нещо не е у  ред , Па хем срам , хем шубе ... Наоколо всички с някакви нашивки , едни с шаяк , едни с особени сини дрехи .... гледам един ръфльо същия като мен прясноостриган ... Викам Ей , градски , ти коя рота си - бях запомнил само , че съм 5-та рота , нищо друго . Ми , вика -осма , к'во това бе ? А, политически ....Б*ах го , ам сега ? Идва един старши и пита ...... Че като ме взеха за мезе..... 15 минути ми се радват , умрях от срам    Упътиха ме , ама от там нататък си отварях очите у ушите не  на четири ,   ами направо  на 16...
'

[uestli1]

Че и ние си бяхме като патета  в кълчища отначало.Гледаш всичко лъснато гола глава и облечени кафяво.Никого не можеш  разпозна нито по физиономия нито по име.Докато се отшашява мина бая време.През това време бъркаш класни ,столова,спални,роти.А бе мама си джейс беше докато се усафериш .

[velko]

Приятели, юе разпознаете ли кой е младият левент, който се е взрял така в далечината, сякаш търси , за да съзре "УВО-то"?   

[красимир_ванков]

Е те' на това се вика  " Боец за образец "

[velko]

Тенев има набито око - да видим дали ще разпознае кой е бомбето
(когато се наспи - че той май вече е прегърнал възглавницата    )

[Stenli_63]

Е ти Вальо, не го ли стягаше като новобранец?    Младшията заставаше до някой новобранец с не достатъчно стегнат колан, откопчаваше го и му командваше, кръ-гом и дърпаше рязко колана. И докъдето се спре токата до там се бележеше и се пробиваше дупка. Тези които се усетиха си задържаха дъха и не се налагаше да ги стягат толкова, но другите после едвам дишаха. Толкова бяха пристегнати в талията. 

[красимир_ванков]

Най ми е драго да се шегувам със себе си . Виж сега още едно измерение на темата " Спомени за времето , когато бяхме Бомбета " Щото напуснах системата като полковник / комисар , ама не съм се родил такъв .                          С малко думи – не мога , с много думи – не става . Няма кой да чете повече от страница ..Така , че ...напред . В ранната есен на 1982-ра по разпределние попаднах на своето първо работно място , моята първа  паметна гранична застава . Кал и мизерия – както на всички  застави , но и моя първи следдипломен университет . Щото имало глава да пати ... Та  - така . Имахме на заставата два  джипа -  ,,войнишкия ,, и ,,командирския ,, .... Разликата е почти неуловима и се изразява в това   кой изглежда по-раздрънкан  Обаче . Бензин – няма  . И за двата . Всъщност  бензин имаше   , но свършваше мнооооого бързо  и до следващата доставка я карахме на просия . Командира ми  обясни кратко и ясно още в първите дни : Лейтенант , намираш си бензин – караш , не си намираш – ходиш пеш .....Хубаво , ама ..... Участъка приблизително беше 12 км.по фронта, на 7 км в дълбочина . Няма как пеш . Гледам аз – щъкат по двора  - коне , таман единайсе бройки ... Пасат кротко тревица , току някой граничар подкара един или два ... Гледам – питам , навлизам в делника  един вид . А то – шест девойки и петима  младежи .  , оказа се , че след толкова години още им помня имената : Цеца , Мая ,  Милица , Звездана ( баба Звезда ) Дарина и Желка ( Жана Дарк ) Дарина и Мая бяха дъщерки на баба Звезда . Жребците бяха Герб , Боян , Господар ( Дарко ), Перун ( Перко ) и Барон ( Баро или Барко ) Мая роди жребче , което нарекохме Гай ( Май ) Цезар . Герб го докараха по мое време . Бил е в конния полицейски ескадрон в София и преди да попадне в Берковица в кучкарника за храна на чеириногите , дали му малко време да се порадва на ,,свободата ,, Много мога да разказвам за Герб . Имаше голямо бяло петно на челото – като герб , та от там  и името му . Бели бяха и долните части на краката му , все едно ,че имаше бели чорапки. Веднага войниците му лепнаха прякр – Софиянеца , отнасяха се към него някак пренебрежително , като към ,, столичанин ,, един вид . Интуитивно тяхното отношение се предаде и на останалите коне . Не го приемаха за свой , ритаха го , хапеха го , гонеха го и не му даваха да яде , наложи се първиначално да го отделим от тях , докато взаимно привикнат един към друг .
                      Хубаво , ама аз не мога да яздя ....Хич.  Гледам  граничарите -  всичките  като джигити  . Брях , викам си  - ето ти беля ....Уж  лейтенанта много знае и много може , а пък с конете хептен го няма . Почнах да се увъртам около конете , подкупвах ги с дребни лакомства – хляб , захар , моркови , зелеви листа , ябълки ..... Коня е ..... голяма работа , нямам точните думи , вселена.... Мълчи и те гледа ......  Надниквал ли си  в очите на един кон ? Колко много неща може да се видят там .... Спокйствие , величие , благородство ,  гордост , увереност , лек присмех , мъдрост , там можеш да видиш  и собствения си страх или невъзможноста си да общуваш с него самия или с неговите братя и сестри ...Наблюдавах и войниците – кой-как се отнася към  конете . Преди излизане в наряд , поне половин час , започваше подготовката , лека закуска , малко вода  , почистване с четка и чесало , проверка на копитата , подкови ....стари рани . Обаче нямахме седла и стремена . Индианска езда – една юздечка и една агнешка кожа . Това хич не е хубаво – и за коня и за ездача . Макар и на външен вид да изглежда здравеняк , коня е раним  и фин господин    Направи ми впечатление един дребничък ефрейтор – Георги Тодоров Нанков от Троян . Викаха му Руснака . С родителите си беше изкарал в Коми доста години . Специално се върнал в България за да си изслужи казармата и след това – свят широк , не беше решил какво ще прави  Искаше да учи , но имаше някакви проблеми с дипломата си от руското училище , в смисъл не му се признаваше средното образование .  Та виждах колко последователен и грижлив беше към добитъка , не беше млад войник , но помагаше и на новобранците в грижите , поучаваше ги , показваше им , имаше момчета страхливи , притесняваха се да се завират близо покрай конете , а той ги окуражаваше  и с дума и показваше . Реших един ден – той ще ми бъде инструктор . Събрах  кураж и ...... ела да видиш как ефрейтор учи лейтенант на конен спорт . Понеже нямахме  седла и стремена малко трудно ставаше качването бърху гърба на коня . За целта конете се прекарваха до една градинска пейка , един друг помощник държеше юздите докато ездача се " метне "  върху  добичето . Най-напред Нанков ми обясни  разните жестове , команди и други хватки с които се управлява коня . После уточнихме ,че за моя първи урок ще използваме кобилата Цеца – стара , улегнала спокойна и ......сляпа  с едното око , та по тая причина уж  не бяга особено бързо и не прави номера на аджамии – ездачи . Всички в заставата почвали с нея , като пощръпулник в конния занаят . Давай , викам , каквото ще е - това е . И ефрейтра води Цеца , тя ме подуши  и ме бута  с муцуна , сякаш ме подканя ... а аз.... питаш ли ме . Сърцето ми бие като за изпит . Неколцина свободни войници пушат цигари наблизо и се готвят да гледат сеир . Метнах се върху гърба на кобилата ...... всичко наред , смушках я с колене и ... тръгна се . Обаче ходи  бавно , пристъпя  едва едва ... а аз искам да я подгоня да препусне . Не ще , та не ще . Пробах всичко което ми дойде на ум .... Като излязохме от райна на заставата побегна в ,,тръс" – леко бяга , но много друса . При положение ,че ездача няма седло и стремена  това друсане се поема от ..опашния прешлен . И  коня се подбива при това . Но тава е неговото ,, отмъщение".  Сякаш ти казва : ,, Като не можеш – къде си тръгнал ,,....  На около километър от заставата  имаше една крайпътна чешма – каптиран извор , защото водата там беше кът и много се ценеше всяка капка – Миленова чешма и  казваха . Викам си -  това е то , няма да се получи онова , което исках .... Няма галоп , няма вихрено препускане ... Тръс – тръс – задника ме заболя ... ама поне пазя равновесие и не падам , постепенно се успокоих , увереността ми се възвръщаше лека- полека ....Достигайки до чешмата проверих как се спира кон , оказа се , че хватката работи  , пак напред ,  малко наляво   малко надясно – всичко точно , и реших да се връщам у дома . И . Тук се случи ....случка  . Кобилата все пак си е била наумила да ми даде урока си ... Като усети , че ще се прибираме обратно , в тоз  миг препусна стремително... Бях изненадан , оказа се , че не се подчинява на командите ми да спре ... Викам си – това е , край , ако оцелея , на тая дата -  курбан ще раздавам ... А Цеца се носи на  "max" и хич не и пука , че аз там горе броя миговете си до края ...Галоп , като за уестърн ... Пуснах юздите , наведох се силно напред и я обхванах с две ръце през шията , буквално я ,, прегърнах " ....Така , в това положение връхлитаме в двора на заставата , кобилата се носи към стопанския двор , влиза в конюшната и забива крака пред яслите , дето е нейното място . В резултат от което аз ....през главата и се ,,изсипвам ,, в яслата , в сеното ..... Миг-два  размисъл – жив съм , мамка му , викам си , значи всичко значи е ОК ! Излязох от яслата , поочистих се от треволяка , запалих цигара , седнах на една пейка и ... преживявам . Усетих страшна умора , сякаш не аз съм яздил коня , а обратното ...Отивайки към заставата чувам  зад гърба си : - А , другарю лейтенант , що ме будалкате ,че не можеш да яздиш , мислех си докато ви нямаше ... притеснявах се  ... че ...  Не го погледнах в очите ,  отминах  мълчешком ....Аз разбрах , но дали той и другите бяха разбрали ?  На следващия ден – пак , после отново и отново .....Всяко излизане с коня си беше нов урок . Това беше началото . Помня го , я как го помня . С Цеца останахме приятелчета , но като се поочупих взех първо Боян , после Герб..Спомням си ги с умиление и известен сантимент . Много още има за разказване , но някой друг път . Коне ,  коне  , де гиди луди млади години  ... Гърба на Герб  беше по-висок от мен  с десетина сантиметра , с него се учехме да коленичи , за да мога да се покатеря върху му . .........