Големи граничарски бели

[Dimitar]

Пролетта на 86 г.  Прострелян войник на моста на река Тунджа при стрелби на 3-та застава . Инцидент с добър край ( ако може да се каже така за инцидент ) .

[razved4ik]

"Добър край", т.е. боеца е оцелял?!

[chekur/Барбов/]

Колеги,
никъде не видях да споменавате и да описвате за нещастни случаи и инциденти по границите на НРБ до преди 1989 г.
Мисля, че такава тема ще е интересна на всички!
Очаквам всеки да сподели, каквото си спомня!

Ами ние веднъж изпуснахме кучето и то удави три кокошки на старшината! При друг инцидент трима румънци пък са оказаха убити, друг пък-германец го гръмнали и взели, че го заровили там

Веднъж на мойто куче му се заби една игла в лапата-извадих я с клещите

[Stenli_63]

Като прочетох какво е написал Видол и се сетих за един случай, който не е точно с граничар, но видях потърпевшия. Два дена преди това единия от ВСК р-к Петров го нахапа кучето му. Както му е слагал храната в канчето и кучето скача и го захапва в областта на корема. Причината е, че минава стария му водач и му подвиква и щраква с пръсти. И кучето в атака. Закараха Петров в болницата във Видин. След два дена аз отивам до поделението да взема резервни части за линейните блокове, предпазители, калай и киселина. Преди това обаче минах през болницата за да занеса на Петров бельо. Него го бяха настанили обаче в травматологията, защото там имало свободно легло. И като отидох при него, той ми показа съседа си по легло, целия бинтован и нищо от него на се вижда. Каза ми, че е някакъв трудовак, който работел на някакъв обект и както си носел две кофи с материал по дъските на скелето, някакъв стар войник му набил една мастика с лопатата.    И той полетял от 4 етаж с двете кофи и паднал долу във варницата.    Това му е спасило живота. Потрошен но жив.  А Петров стоя близо 10 дена в болницата и го скъсаха от инжекции против бяс.

[майор ТЕНЕВ]

Тъй е, който пие мастика направо от голямата бутилка на екс, пада в несвяст.

[Таньо Видев]

То простотии,дето сме правили мога да напиша,цял роман.Наряд сме 24часа и трябва да проверяваме долното КСП на левия фланг,който не беше оперативен.Наваля един хубав сняг в петък и голям зор искаме не щем трябва да направим обхода,че като отидат в събота на лов шефовете и видят няма следи-лошо.Пердаши ние като глухи петли и псуваме има няма 12-13км а един вятър брули,направи ни на шушулки,пристигаме в заставата замръзнали и нашия началник организирал обучение хвърляне на граната. Наредили се всички и хвърлят,като се крият зад дръвника.Видя и айде идвайте,няма за вас да организирам ново обучение.Казвам му аз на шушулка съм,ръцете не си чувствам,ама оня настоява,не се прави на девица идвай.Та като взех тази граната аз,замятам и какво мислите?Пръстите замръзнали,метнах я ама право в дървото пред дръвника,падна на 2м отпред.Всички шаш и паника и най вече аз легнаха на земята,гледам останал съм сам няма де да легна,всичко заето от тела.Няма време вече бухнах се долу и то върху 125.Гръмна,поражения никакви по нас,аз бял като платно,влача се като пребит. Чакам бойния разчет как ще ме кастрят,дето направих тази глупост,че и върху 125 легнах.Строихме се,дадоха заповед кой къде и аз тръпна сърцето ми ще изскочи.Чувам команда-Таньо три крачки пред строя и си залагам колко дни ще ми даде пак.Чудо,чете заповедта гарнизон с преспиване,че вижте ли съм предпазил старшия,само туй чух ни разни членове т.н.От мисълта за отново в ареста-гарнизонка умрях от кеф!

[Кирил Анадолиев]

Ще ми се да разкажа за една нелепа история,която се разигра през ранната пролет на 1970г.Бях на едва два месеца служба на заставата.Иде реч за това как убих кучето Картал с водач Цанко Цанев.Кучето не беше едро на ръст,но се славеше с необуздана злоба и безупречна работа по следа.Всички се страхувахме от него,особено младите.Не беше дружелюбно към никого,освен към водача си.Една привечер с-на Тюскелев ни събра и обяви,че стадото овце не се е прибрало и докато не го намерим,няма да спим.Взехме си автоматите с по един пълнител и той ни разпрати в различни посоки.На мен се падна да вървя по пътеката за Пикета.Тръгнах, а вече почти се беше стъмнило.Много добре си спомням,че духаше изключително силен вятър.Вървях в ,,тунела'' между буките,те се огъваха от вятъра и скърцаха силно и зловещо,точно както е описано в увлекателните романи. Помня много добре това скърцане.Чувах го за пръв път и остана трайно в съзнанието ми.Задачата ми бе като стигна началото на ДЪЛГАТА ПОЛЯНА,да се огледам и да почна бавно да слизам на долу, малко по в ляво.Вървях,ослушвах се и се озъртах,но не за овцете,а от превъзбуда. Беше вече почти тъмно и пътеката едва се белееше в здрача.Стигнах до където ми бе заръчано.Там пътя е много стръмен.Без да се бавя и без въобще да мисля за овцете тръгнах да слизам.Вървях и си мислех какво ще наговоря на старшината.Точно тогава върху лявото ми рамо се стовари нещо меко и със скорост,която едва не ме събори.Претърколи се няколко метра,изправи се и тръгна срещу мен.(Тогава сто процента бях сигурен,че е вълк). Не помня кога и как съм заредил. Прицелих се и стрелях. Чуха се три изстрела. Кучето (после разбрах, че е куче) изквича, преметна се няколко пъти и притихна. Хукнах да бягам. После се сетих, че бях чел някъде, че при вълци не се бяга. Огледах се и видях дебел дъб на няколко метра в страни. Опрях се и зачаках. Автомата подскачаше в ръцете ми. Сърцето ми биеше не в гърдите, а в гърлото и напираше да изскочи. Колко време съм стоял така, не помня. В един момент видях силует на човек - вдигнал автомат пред гърдите си, насочен на пред. Бавно престъпваше и се озърташе. С глас, който едва се чу, попитах :
- Кой си ти ?
Той се стресна, обърна се към мен с насочено оръжие и след една мъчителна пауза проговори :
- Тодоров, ти ли си ?
( Ще вметна само, че, по не знам какви причини още от обучението в Ивайловград бяха решили, че се казвам Тодоров и после всички ми викаха ,,Тодоре'' ).
Разпознах Иванов, мой набор, фурнаджия на заставата, когото Тюскелев бе изпратил след мен.
- Тука някой стреля! - каза той. - Чу ли ?
Казах му, че аз съм стрелял и съм убил нещо, но какво е не знам. Помолих го да отиде и да види, защото целия треперя. Той се дръпна назад и уплашено каза :
- Ааа, нищо не гледам!
В това време се чу глас от горния край :
- Ей. новобранци, какво правите тука ? Кой стреля ?
Бяха мл. с-т Цветан Цветанов и ВСК Цанко Цанев. Иванов, без да се бави, каза :
- Тодоров. Даже е убил нещо. Ей там в храсталака е.
Цанев замръзна.После бавно се доближи до мястото.След това седна на земята и се хвана за главата с две ръце.После изхлипа.Аз бях на ръба на припадъка.Не усетих кога съм тръгнал към заставата.После почти тичах.Стигнах долу и видях Тюскелев,който крачеше около осветената застава.Когато ме видя,провикна се отдалеч и попита дали сме намерили овцете.Приближих се безмълвно.Той се втренчи в мен-не знаеше какво да ме пита.Едва му обясних с пресъхналото си гърло.Без да пита повече,той се изгуби по пътя нагоре.А аз оставих автомата си на масата в сушилнята и отидох до леглото си.Седнах и зачаках.Най-лошото.Не след дълго всички слезнаха от горе.Носеха убитото куче на прът,с вързани предни и задни крака на него...
На другия ден от Ивайловград дойде ,, 9-ката'' к-н Митрев. Разказах му случая. После писах. После пак разказах. Капитана мълчеше. Не ми каза нищо. Отиде си. Не знам какво са обсъждали заедно с цялото командване на заставата. Настана едно безвремие. Исках да кажа колко много съжалявам, колко е глупаво всичко това което стана. Но не знаех на кого. Чувството за вина и срам ме изгаряше. Бойните разчети минаваха тягостно, в неловко мълчание, със стаено чувство за всеобща вина и ясното съзнание, че не поправимото се бе случило. На нашата застава. Вечер дежурните по застава идваха до леглото ми да проверяват какво правя. Настана мъчително и дълго ,, нищо ''. Не ми възлагаха нищо. Нито наряд, нито работа. Това ,,нищо'' ме плашеше много. Със свито сърце чаках присъдата. Реших в себе си - каквото и наказание да ми наложат ще го понеса достойно. Имах решимостта.
Една вечер на боен разчет чух името си. Вярно ли е ? Щях да давам наряд. Часови на застава. Наистина ли е вярно ? Едва дочаках смяната си. Застъпих с треперещи колене. Да можеше в тъмното да ме види някой само. Колко смешно наперен бях. Имах чувството, че само с една ръка мога да помета и гърци, и нарушители, и всякакви други врагове. Не усетих кога са минали четирите часа. Когато дойдоха да ме сменят попитах дежурния не може ли да изкарам всички смени. Той ме погледна смълчано и промълви :
- Не може. Отивай да почиваш.
Прибрах се в спалното. Всички бяха притихнали в по детски невинен сън. Шмугнах се набързо в леглото. Завих се през глава и кротко заплаках. От радост. Бях най-щастливия човек на планетата. Никой не пострада, никой не беше наказан.
П.П. После стана ясно, че наряда ( Цветанов и Цанев) са се прибирали от Пикета към заставата. Кучето е било без повод, надушило е следите ми. Наряда го е последвал. Когато са чули изстрелите, заредили автоматите и залегнали, готови да стрелят по всичко, което шавне. Иванов, който е идвал от долу, също е заредил и залегнал. И той готов за крайности.
Сега все още се питам дали тогава най-страшното се е разминало на косъм. Не знам. Знам само, че обичам живота и му се наслаждавам. Такъв какъвто е. Втори на тази земя нямам. Както е казал великия Чарли Чаплин ,, Хора не се отчайвайте. Живота е едно приятно приключение.''

[dobrev621]

Щяло да се случи, вина има както старшината, така и наряда с кучето-то трябва винаги на повод да се води не,че и ние не сме го правили но е грешно.И на последно място не се праща сам човек в граничната ивица особено новобранец още неокопитен-непритъпнал.Сигурен съм, че кучето е усетило войнишкото и още първият път не е захапало-тя миризмата се оприличаваше донякъде между войниците-кучето знае това.

[Стоян Дамянов]

Истинско, силно и вярно!

[chekur/Барбов/]

Случвало ми се е да се прибирам сам от наряд няколко пъти през нощта, кучето вървеше в тоя случай без повод. При обстановки и ТГ-та с късия, на следа без повод.

[Тяната]

Има ли нещо по случая,понеже не открих друга тема във Форума:
boni: Обаче знам и един друг случай - 5 деца между 12 и 16г, повечето съученици на баща ми, дето решили да бягат към Гърция в края на 50-те години. - E ти ме утрепа мен с това, баси... много гротескна е цялата история - деца между 12 и 16 - те какво, не са ли имали родители, как са си я представяли тая работа, дори и да бяха прескочили...
http://photo-forum.net/forum/read.php?f=48&t=1071181&i=1071584&offset=50

[Тяната]

Тази случка ми я разказа бай Стоян Минков моя бръснар в Русе .Служил е като бръснар в Любимишкия отряд в Кап
итан Андреево и е ходил по заставите само да подстригва.Мисля че е родом от с.Сандрово.

[майор ТЕНЕВ]

Тяна, не им обръщай внимание, че не са в час. Писали сме го, нашия градски vaskoni хич даже не знае какво плямпа, художник чиляк. Като прочетеш едно-две разсъждения и......

Автор: vaskoni
Дата:   10-01-09 01:04

Точно така, по точно е бил офицер от така наречения политотдел. И понеже ние с колегата бяхме и художници в отряда, се числяхме към този политотдел. Спомням си една случка когато се връщах от командировка в една застава "Веслец" и стопирах по пътя за момчилград една волга [smile] Нямах кепе, загубил съм го някъде по деретата на слизане. Шинела като ямурлук, мешката с боите... И като ми отвориха вратата вече беше късно [smilie10] генерал Петрунов от УГВ, на път за отряда, на проверка. За малко не му седнах на шапката отзад на седалката.

Никога в ГВ не е имало генерал Петрунов.
Полк. Кирил Петрунов по ония години/1984-86/ беше командир на 5ГрО.

Автор: tractorista
Дата:   10-01-09 15:05

vaskoni ааа ясно, очевидно заставите са имали еднакви или поне дублиращи се имена. В нашия отряд - Любимец / Панама беше -15-а/ Просто различни отряди

В кой отряд Панама е 15-та?

[dobrev621]

Панама винаги е десета застава.

[петков]

В кой отряд Панама е 15-та?

В отряд - не !В някоя слънчасала глава , както личи - да!