Среща след години - водач и неговият четириног приятел

[georginankov]

От снощи чета разказа няколко пъти. Сега го прочетох на мама и дядо. И не спираме да плачем. Има много моменти в живота на човек, който преживява. Но такъв момент като този - рядко. BMinchev, благодаря ти, че ни направи част от тази история - твоята и на С/К Верни. Сега освен ти, още много хора ще помнят тази история и няма да се забрави никога!

[Jordan]

Аз също съм чувал разказ от стар войник, който е бил пряк свидетел на идентичен случай, някъде през 1995-1997 г. на "Хала - Ново село".

[ilia2003]

И аз съм слушал историята за срещата след години, на един водач и СК  МАН. Ако иска, може да ви я разкаже в първо лице.

[valdesidva63]

И аз съм слушал историята за срещата след години, на един водач и СК  МАН. Ако иска, може да ви я разкаже в първо лице.

Ако не ме лъже паметта беше в края на лятото на 1985 .Някак си през цялото време  очите ми гледаха все на юг и се чудех кой ли приятел ще се навие да ме закара до с.Пловдивци.Разбира се намери се такъв.Един от най добрите ми приятели Петьо.Качихме се на руския спец автомобил ЗАЗ-968и  и след 3 часа видях табелата" Пловдивци"Чуствах как сърцето ми изпреварва по удари чукането на двигателя на ЗАЗ-а Когато пред очите ми се появи портала някаква странна топлина ме обзе и имах чувството че съм в безтегловност.Излезнах от колата и поздравих приближаващия се срещу мен ЧП.Обясних му че съм служил тук и че искам да се видя със старшината и да видя заставата. След кратка справка с ДЗ часовия ми каза че старшината бил РГ на " Ляска" и точно тръгвали да го изчакам.Заприказвахме се с ЧП и както си говорим на около 150-200м по стълбите на 10десен виждам че слиза куче с водача си който го води на повод.Още като видях стойката на кучето разбах че това е МОЕТО МОМЧЕ с/к МАН.С разтреперан от вълнение глас попитах часовия -Ако свирна на това куче дали ще дойде? Отговора беше че- няма как да стане понеже мното слушало водача си.Вече бях сложил разтрепераните ми от вълнение пръсти в устата си и изсвирих /нашия сигнал/.Кучето застина на място.Второ изсвирване и вече летеше надолу скъсваики повода и събаряйки водача си в КСП.За секунди стигна портала и лаейки и скимтейки от радост заскача по портала като дори и не усещаше болката от бодливата тел.Извиках на часовия/новобранец/да отвори портала за да не се наранява кучето но той беше изпаднал в ужас и успя да промълви че го е страх да мръдне защото ще го ухапе.През това време дойде задъхан водача му и го хвана.Часовия чак тогава се окопити и отвори портала.Помолих водача да пусне кучето но той ми каза че може да ме ухапе.Аз му казах че няма страшно И се почна едно лаене, скачане и търкаляне  с него.лицето ми цяло в сълзи и лиги Реших да пробвам дали ще ме слуша .Дадох му команда"На място" и накарах водача му да го извика.Почна момчето да го вика-Ман към мен ,Ман ела тука ама както казва Петко Бочаров-" Да ама Не"Тогава го хванах за нагръдника и попитах водача му дали ако насъскам кучето с/у него ще скочи.Той ми отговори че това не може да стане.Тогава аз само погледнах Ман и казах "Убий го"Силно изненадан от случилото се водача му ме попита само:-Абе ти случайно да не си "Голям Петко" и протегна ръка да ме поздрави.Тогава се чу заплашително ръмжене и той си прибра ръката и ме погледна.Тогава му обясних че по мое време не даваше никой да ме докосва.Попита ме какво се е случило че така се държи а аз му казах че това ОБИЧ каквато има само между водач и куче.После водача му много се учуди когато го попитах- Ти спал ли си с кучето си,а той-В какъв смисъл.Ами в истинския казах.Лягате гръб в гръб и се топлите.Естественно не го беше правил.Та така приказвахме с момчетата с старшината който беше вече дошъл играх си с Ман като с дете.Когато дойде време да тръгвам буци застанаха в гърлото сълзите ми течаха и го бях прегърнал и сякаш бяхме сраснали.Изправих се вързах го и си тръгнах без да се обръщам, чувайки жалния му вой и лай.Не знам как съм изглеждал но приятеля ми които ме докара ми вика" Щирльо "галено от" Щирлиц"/така ми викаха като дете/ от деца се знаем ма толкоз тъжен и разплакан не съм те виждал никога даже и бой като сме яли.Това беше последния път който видях МОЕТО МОМЧЕ жив.Гадост станал съм ревлив, значи съм остарял А това е той МОЕТО друго АЗ

[майор ТЕНЕВ]

Това между кола и шофьор не може да стане!
Колкото и да си обичаш колата, не знаеш кога ще ти изневери!
Кучето-никога.

[майор ТЕНЕВ]

Г-н Майор.... ако разрешите...това между жена и мъж също не може да стане.......

Ми то...кола..жена..все от женски род!
А щом е женско, склонно е към изневяра.
Айде, че Станилов ще ни забърше със Стийн мопа

[valdesidva63]

Г-н Майор.... ако разрешите...това между жена и мъж също не може да стане.......

Много е лесно.Наритай жена си и кучето си и сутринта като ги извикаш по име познай кой ще се радва

[Barko]

Една истинска неразрушима връзка м/у Валдес и Ман.
Наистина след това е много тъжно и болно,особено след като го загубиш
Валдес, приятелю останал е единствен незабравимия спомен и снимките.
Благодаря ти за хубавия разказ.
Спирам,че и на мен ми заседна буцата на гърлото и очите ми се напълниха със сълзи.
Бъди здрав.

[майор ТЕНЕВ]

Niki -това не всеки може да го разбере, трябва да е от нашето тесто замесен.
Трябва да го е брулил вятъра, да го е къпал дъжда, да е падал и ставал нощем в кал и сняг, да е палил огън с премръзнали пръсти от шепичка суха трева и няколко сухи клонки с последните 3-4 клечки кибрит, да се е топлил с другия до него-човек или куче, да е вървял в студ и зной-да оцени за какво става дума.

[майор ТЕНЕВ]

Така е. човек винаги се стреми към това, което е далеч от него

[lavroni]

Здравейте на всички бивши и настоящи граничари!
най-напред искам да благодаря на създателите на форума за чудесната инициатива която дава възможност да се срещнат приятели и другари преминали през нелекият път на граничаря, пазителите на първият рубеж на Родината!
25 години от живота ми премина в охрана на границите на България и каквото и да говорят за нас, за мен истината е една - тук служиха едни от НАЙ-ДОСТОЙНИТЕ МЪЖЕ  НА БЪЛГАРИЯ! Но това е друга тема на която ще се спра в друго заглавие.
Сега искам да ви разкажа за един спомен от далечната 1987 година който завинаги ще остане във съзнанието ми!
Тогава бях зам. командир на 6 ГЗ в 16 ГО.  Беше някъде в средата на лятото.
Седях на пейката пред заставата когато при мен дойде дежурният по застава - ако не се лъжа мл.с-т Владимиров от с. Блатино, близо до тогавашният гр. Станке Димитров.
Мл.с-т Владимиров ми обясни, че на портала на Домуз дере - 5 ГЗ откъдето се влизаше за с. Теплен е дошъл със семейството си бивш войник които е служил на заставата през 1982год. и иска разрешение да влезе в района и да покаже на съпругата и децата си къде е служил.
Въпреки, че не беше разрешено тогава такива посещения без необходимите документи - открит лист, казах на Владимиров да ги пропуснат да влязат.
След около 20 мин. пред ГЗ спря лек автомобил Лада и от него слезе висок мъж, съпругата му и двете им деца. За съжаление не мога да си спомня техните имена.
Още със слизането видях някакво  особено напрежение в мъжа. Отдадох го на спомените които го бяха налегнали. Първите думи след като се представи бяха: др. Лейтенант мога ли да видя моят брат- с треперещ глас промълви мъжа. Учудих се кое той и защо не са ми казали, че идва брата на някой от войниците, но мъжа отговори - той не може да чете, защото това е С/К Верни. След тези думи извика "Верни тук съм"
В Този момент от питомника се нададе страхотен вой , лаене и блъскане по една от вратите на клетките. Разпоредих на мл.ст Любомиров тогава водач на Верни да го доведе. Какво довеждане - след излизането от клетката, кучето прескочи оградата на питомника - около 1,5 метра мрежа и като стрела се отзова при бившият си водач и двамата се хвърлиха в прегръдка, която продължи най малко 5 мин. Тогава видях куче да плаче както плака и водача му. Гледката беше неописуема, повече от сърцераздирателна. След шока на семейството му, Верни нацелува и децата и съпругата на бившият водач /макар и с много страх от тяхна страна/. Два часа водач и куче си говориха-  единият с думи другия по свой си начин - със скимтене и лек лай.
Когато дойде времето на раздялата стана страшно - Верни не приемаше никакви команди от сегашният си водач. Наложи се бившият му такъв да го прибере в клетката.
Три дни след раздялата Верни непрекъснато виеше и искаше да разруши питомника и не допускаше никои до себе си. Той беше огромно куче - около 45 - 50 кг и никой не смееше да е учебен нарушител за задържане.
След една година Верни внезапно почина. Погребахме го близко до границата  която заедно със своите водачи охраняваше 10 години.
Като пиша тези редове имам чувството че ще заплача и аз.
Това е една история която както вече писах, ще помня до край на дните си - историята на едно повече от истинско Приятелство между куче и човек, между бойни другари които се срещнаха отново след 4 години.

Съжалявам,че чак сега видях тая тема :oВерни (по документи се водеше Ган)беше едно от най-добрите кучета в отряда,а по описанието което даваш това трябва да е бил бившият му ИСК мл.серж.Крумов.Изключително куче!По негово време беше стигнало близо 80-90 кила.Имам в къщи някъде снимка с него от този период,ако я намеря ще я побликувам.Спомням си ,че Крумов го наказаха тогава ,че кучето било много дебело.Зимата го обличаше с плетени жилетки...въобще беше голям галеник,но и много добър следотърсач.Основно на изпити следи,задържане , и т.н аз редовно му бях "нарушител".ВЕднъж ме ухапа през плаща за ръката.Въобще когато имаше изпити за кучета или някакви показни аз винаги бях "нарушителя".ЕЕЕЕ,добри спомени

[майор ТЕНЕВ]

Може малко да бъркаш-този посетител е служил 1982г, а ти си бил 1984-86г,  посещението пък е било през 1987г.Но може и колегата, описал този случай да е допуснал малко разминаване в годините.
Все пак следотърсача на форума-Ники от Видин е по следите му/а той открива рибешка следа в морето /, може би някога ще разплетем случая.

[lavroni]

Да може и да греша,но по описанието "висок мъж" и с тази изключителна любновилност към Верни...първо се сетих за него .Крумов ми беше стар на мене.

[velko]

...........Верни (по документи се водеше Ган)беше едно от най-добрите кучета в отряда,а по описанието което даваш това трябва да е бил бившият му ИСК мл.серж.Крумов.Изключително куче!................

Вярна или не- тази следа трябва да се провери. Спомняш ли си първото име на този мл.серж. Крумов?

[lavroni]

За съжаление не си го спомням.А иначе бяхме гъсти с него.Това куче ни е топлело по секретите зимата,като лежеше м/у нас.Мисля ,че беше от Перник.