Среща след години - водач и неговият четириног приятел

[BMinchev]

Здравейте на всички бивши и настоящи граничари!
най-напред искам да благодаря на създателите на форума за чудесната инициатива която дава възможност да се срещнат приятели и другари преминали през нелекият път на граничаря, пазителите на първият рубеж на Родината!
25 години от живота ми премина в охрана на границите на България и каквото и да говорят за нас, за мен истината е една - тук служиха едни от НАЙ-ДОСТОЙНИТЕ МЪЖЕ  НА БЪЛГАРИЯ! Но това е друга тема на която ще се спра в друго заглавие.
Сега искам да ви разкажа за един спомен от далечната 1987 година който завинаги ще остане във съзнанието ми!
Тогава бях зам. командир на 6 ГЗ в 16 ГО.  Беше някъде в средата на лятото.
Седях на пейката пред заставата когато при мен дойде дежурният по застава - ако не се лъжа мл.с-т Владимиров от с. Блатино, близо до тогавашният гр. Станке Димитров.
Мл.с-т Владимиров ми обясни, че на портала на Домуз дере - 5 ГЗ откъдето се влизаше за с. Теплен е дошъл със семейството си бивш войник които е служил на заставата през 1982год. и иска разрешение да влезе в района и да покаже на съпругата и децата си къде е служил.
Въпреки, че не беше разрешено тогава такива посещения без необходимите документи - открит лист, казах на Владимиров да ги пропуснат да влязат.
След около 20 мин. пред ГЗ спря лек автомобил Лада и от него слезе висок мъж, съпругата му и двете им деца. За съжаление не мога да си спомня техните имена.
Още със слизането видях някакво  особено напрежение в мъжа. Отдадох го на спомените които го бяха налегнали. Първите думи след като се представи бяха: др. Лейтенант мога ли да видя моят брат- с треперещ глас промълви мъжа. Учудих се кое той и защо не са ми казали, че идва брата на някой от войниците, но мъжа отговори - той не може да чете, защото това е С/К Верни. След тези думи извика "Верни тук съм"
В Този момент от питомника се нададе страхотен вой , лаене и блъскане по една от вратите на клетките. Разпоредих на мл.ст Любомиров тогава водач на Верни да го доведе. Какво довеждане - след излизането от клетката, кучето прескочи оградата на питомника - около 1,5 метра мрежа и като стрела се отзова при бившият си водач и двамата се хвърлиха в прегръдка, която продължи най малко 5 мин. Тогава видях куче да плаче както плака и водача му. Гледката беше неописуема, повече от сърцераздирателна. След шока на семейството му, Верни нацелува и децата и съпругата на бившият водач /макар и с много страх от тяхна страна/. Два часа водач и куче си говориха-  единият с думи другия по свой си начин - със скимтене и лек лай.
Когато дойде времето на раздялата стана страшно - Верни не приемаше никакви команди от сегашният си водач. Наложи се бившият му такъв да го прибере в клетката.
Три дни след раздялата Верни непрекъснато виеше и искаше да разруши питомника и не допускаше никои до себе си. Той беше огромно куче - около 45 - 50 кг и никой не смееше да е учебен нарушител за задържане.
След една година Верни внезапно почина. Погребахме го близко до границата  която заедно със своите водачи охраняваше 10 години.
Като пиша тези редове имам чувството че ще заплача и аз.
Това е една история която както вече писах, ще помня до край на дните си - историята на едно повече от истинско Приятелство между куче и човек, между бойни другари които се срещнаха отново след 4 години.

Ред. модератор: закачих отдолу снимката на автора с Верни. Ако BMinchev има по-голям размер на снимката, нека го закачи.

[ilia2003]

 

[Ивайло Христов]

Наистина много трогателна история...
За такива неща трябва да се правят филми!

[Румен]

                    Като каза филм, се сетих за филма "СЪДБАТА НА ЧОВЕКА" по М.Шолохов. За кучето разбрах, а за водача?

[сппом]

гадна история  жалко за кучето 

[майор ТЕНЕВ]

гадна история  жалко за кучето 

Напротив приятелю, това показва силната привързаност и връзка между човек и животно.
Този случай съвсем не е изолиран, такива има доста.И аз съм бил свидетел на среща между ИСК мл.с-т Петко Илев и с/к Навой след двегодишна раздяла.Кучето беше проклето и злобно, но се увърташе и скимтеше като пале около Илев.

[velko]

Това е трогателна история. Никак не ми бе трудно да си я представя - в живи образи. Признавам, че се просълзих. Колко много такива "сродни души" е срещнала границата......
Няма водач, който да не си спомня за кучето си до края на дните си. И да не се пита какво е станало с него.
Валдес, знам, че и ти ревеш, приятелю...

[ilia2003]

Валдес, знам, че и ти ревеш, приятелю...

След като прочетох историята,в мислите ми е само Валдес

[valdesidva63]

Валдес, знам, че и ти ревеш, приятелю...

След като прочетох историята,в мислите ми е само Валдес

Стига момчета стана час буцата още ми е на гърлото а сълзите в очите.Накарах и жената да прочете и нейните очи се напълниха със сълзи.Направо имах чуство че пред мен е моя най добър и верен другар           с/к МАН. Наистина един чудесен и истински разказ.

[Barko]

Наистина трогателна история
Връзката между човек и куче е нещо което сам трябва да изживееш,за са разбереш изцяло.
Поздрави за хубавия разказ.Снощи като го показах на моята другарка,плака няколко часа.

[alex0610]

      Да приятели така е .Аз близо 2 месеца след като се уволних го сънувах  всяка вечер  моя приятел  С/К "Вегур" .И сега понякога се случва не толкова често но....

[Ивайло Христов]

Действай Ники!

[BMinchev]

Колеги, аз също подкрепям идеята на Ники, но колкото и да се опитвам, не мога да си спомня името на бившият водач! Опитвам се да се свържа с някои от бившите войници от зазтавата, с надеждата, че някой ще се сети за името, но силно се съмнявам в това! все пак от тогава са минали 24 години!

[Ивайло Христов]

BMinchev, добре дошъл във форума и от мен!

Нали виждаш какво пише под черта във всеки коментар на Ники. Той Александър Александров издири миналата година и го докара на Римския мост, та този водач няма да намери.

[velko]

Момчета а какво ще кажете за идеята да открия водача на С/К Верни?Предполагам,че ще е изненадан но ще се зарадва на нашата задружна общност.Със сигурност тук той ще е сред свой!

Ники, както винаги - СТРАХОТНА ИДЕЯ! И възможности.
Поздравления!
BMinchev, добре дошъл и от мен!
Що се отнася до Ники - той е човек на действието - не ми е известно нещо да му се е опряло досега. А и обикновено, когато каже "ще скоча", вече го е направил