Фазанът - убиец

[Jordan]

Споменах Карбовски просто така. Не че държа на него. Просто мисля, че е добре такива истории да се помнят. Забвението е най-добрият съюзник на престъпника. Той може да излезе на свобода скоро и смятам, че е добре да се даде най-после публичност на деянието му.
Морски, ако знаеш дори малко от историята за нарушителя с шипове,  ще се радвам да я разкажеш в "Разкази и истории."

[morski]

Jordan,снимката на мл.л-тАкманов е има в албума на ГВ от 1978г.,който някой колега е качил във форума.Той е до леглото на патрона им,струва ми се,че е Пирдопски.До колкото си спомням беше в Любимешкия отряд.Други подробности,освен,че нарушителя им предлагал много пари(пачки едри  банкноти)не се сещам.Аз също бих се радвал,ако някой е служил с тях, да разкаже.

[Jordan]

Знаете ли поне в коя година е публикувано? Дали 1990? Може да отскоча до Столична библиотека... Никога не съм го разглеждал това списание - "Общество и право". Не знам какво да търся...

[ayovtshev]

Знаете ли поне в коя година е публикувано? Дали 1990? Може да отскоча до Столична библиотека... Никога не съм го разглеждал това списание - "Общество и право". Не знам какво да търся...

Здравей Jordan
Мисля че беше от 1990, в библиотеките обикновено подвързват годишните издания в един том-търси от февруари до септември.(ако съм объркал месеците извинявай, но определено беше 1990 г-след септември отидох студент във Велико Търново и едва ли съм имал времето и възможността да си го купувам и чета).И да не забравиш да ни информираш за резултата- и други могат да потърсят.
Граничарски поздрав!

[morski]

Днес прегледах списанията"Общество и право" от 1990г.,но не можах да открия репортаж за "фазана" в нито едно от тях.Да не би да е от друга година?

[Jordan]

Бре, да му се не види... Мистерията се задълбочава... Да не се окаже, че и това е мит?

[Stefak]

Не е никакъв мит,мистерия се получава от това ,че случката е от преди близо двадесет години и всеки кара на спомени.Пак се повтарям но ще кажа,че това става на заставата в с.Шумнатица,тя по скоро е над селото.Имах приятел който си изкара службата от 1990/декември/-1992/март/ на съседната застава в с.Кремен и това е доста условно водеше че е към Кремен.Това лично за мен е най-странно разположената застава ,че е много далече от клона и КСП.Та три -четири пъти съм бил на свиждане на този мой приятел, което ставаше на един портал ,който е на 5-6 км от заставата това негово свиждане хем му се водеше някакъв наряд ,хем свиждане,винаги беше с автомата  пътя до този портал преминава през село Шумнатица продължава по един черен път на който има разклон за заставата на Шуматица,уф станах много обстоятелствен.Та на едно от свижданията слезнахме с него до селото/Шумнатица/ и на връщане той ми каза посочвайки пътя -Ето това е пътя за заставата където фазана изтрепа хората.Аз също се заинтригувах да намеря материали за случая но удрям на камък.Със сигурност преди 2 или 3 години във вестник Нов живот/Кърджали/ имаше репортаж за селата Шумнатица,Кремен и Чакаларово и там също се описваше накратко случая имаше публикувани снимки и на самата застава ,вече изоставена,но архива на вестника интернет изданието не се поддържа и не можах да го открия.Сега се сещам,раник56 може да помоли неговия приятел майор Маринов да каже нещо по случая все пак случката става в отряда,това като информация би трябвало отдавна да е декласифицирано ако някога е било класифицирана информация.

[morski]

Искам да помоля колегите от София,ако имат възможност да се позаинтересоват за съдбата на вестник Граничар.Редакцията беше на Московска 5.Там може да се намери най-точна информация за случая.

[Ивайло Христов]

Според мен най-добре е да се издири последният му главен редактор - о.з. полк. Киро Киров.
Аз някой път като имам време ще се опитам да вляза във връзка с директора на НВИМ (Военно-историческият музей) - полк. Петко Йоцов. Един ген. Ангел Ангелов (бил е 4-ти по ранг след Добри Джуров) може да ми осигури връзка с него. Той знаел различните сдружения на зап. офицери.

[Ивайло Христов]

Много голяма дискусия около този фазан... около един престъпник - убиец и дезертьор.

[Jordan]

Ако евреите бяха забравили Адолф Айхман, нямаше да го сполети възмездието.

[сппом]

пичове и аз ще ви разкажа за една случка от казармата която офицерите ни в кашишкият полк в харманли под 24160 са ни  разказвали.  през 1967 -68 год на караул в погреба звездата намиращ се в гориста местност около 30-40 км извън харманли  били стари воиници само с 1 новобранец карула се давал по 1 седмица на погреба и старите пермалетно се напивали заедно с началник караула фазан та тиа същите тормозели воиничето всеки божи ден и жестоко го пребивалили. една нощ когато старите се напили и легнали в караулното и заспали войничето взел калашника и от упор им метал мозаците па тавана изтрепал ги до крак и трагнал да бяга и бил заловен на границата.аз също сам давал на този погреб и като се заглеждах по тавана още си личаха май петната  независимо 4е аз служих през 1990 абе покартителна история

[efr_stanilov]

пичове и аз ще ви разкажа за една случка от казармата която офицерите ни в кашишкият полк в харманли под 24160 са ни  разказвали.  през 1967 -68 год на караул в погреба звездата ....

Трагедията, защото си е истинска трагедия случилото се, се развива в ноща на 19.12.1967г. По тогавашния църковен календар тове е Никулден(през 68-а Синода "врътва" календара).
Зима, от ония, дето не изненадваха никого, ама и си бяха зими. Караулно, с началник на караула старшина-школник и около 20 войника. На един от постовете, като часови е войник на име Николай - софиянец. Има и други часови, на различни точки от охраняемия обект. Идва разводач, с подчасовия, от караулното помещение и нов часови. Сменят Николай и другите и се прибират в караулното. Вътре останалите от наряда се черпят и празнуват. Николай напсувал, че са го оставили на именният му ден да мръзне и пуска един ред в гърба на подчасовия и разводача. Фазана е на леглото, посяга към кобура си, но оня го заковава на място. Стрелеца взема друг автомат от пирамидата и пуска един ред и към масата на която са повечето от войниците, после се обръща и в другата стая. Лампите са счупени, хора се въргалят, викат, разбиват джамовете ... всеки да си направи картината сам. Часовите остават на пост, и не знаят какво точно става. Излизат войници, тъмно е, нищо не се вижда и хукват към околните села.  Първият стига или до Българска поляна или до Черепово. Казват на хората в кръчмата, викат милиционера, звънят в Тополовград, в Марица(Симеоновград сега) - полка носи охраната на погребите, звънят в Харманли и на заставите към Вишеград. Не знаят точно какво е станало - войника е в шок, казва само, че стрелят и трепят. Мислят, че има вражеско нападение ... Следват куп перипетии - маричани не дават на милицията, на тополовградските лекари  и на селските фелдшери да приближават погребите. Тополовградската линейка, нова уазка, мете пърхавия сняг и стига до портала. Часовите на бариерата изпълняват заповед, не ги пускат, и чакат началството да дойде ... губят се около три часа и от Марица казват - закъсахме в снега, отивайте вие. Местните къндардисват войника да ги пусне да приближат караулното и чуват стонове отвътре. Прескачат прозореца, без да знаят какво става. Войник от тъмното дава наставления - къде има кибрит, газена лампа, свещ ... святват най-после и виждат ужаса ...
Равносметката - 14 (четиринадесет) войника са надупчени. 7 (седем) са мъртви. Фалзана на леглото, подчасовия без половин глава ... войника, който е давал указания за лампата е с два счупени крака, други с дупки в гърдите, строшени рамене ...
Войника Николай е взел два други автомата и е офейкал от задната страна на караулното, към баира. Призори стига каталясал до краварник край Младиново. Казал на краварите, че преследват избягал войник и иска да се стопли. Влиза, дават му мляко, хляб, стопля се и заспива ... Единият от краварите отскочил до селкоопа, да вземе хляб от фурната. Там му казват за случая от същата нощ и да си отварят очите. Той не казва на никого, връща се и заедно с авера си скачат върху войника и го връзват. Войника само псува - мамка ви, трябваше да ви изтрепя и вас! Идват военните и го прибират - краварите са похвалени, лекарите и фелдшерите, местните доброволци - получават благодарност. Няколко военни са смъмрени, че не са действали адекватно и са възпрели цивилните лекари и местните да окажат помощ - пропуснати са часове и част от момчетата са умрели от кръвозагуба, а не от директни попадения на куршумите.

Това е историята със стрелбата по Никулден 67-ма.
Минали са 42 години, ама местните са живи и помнят като да е било вчера. Живи и здрави са шофьора на линейката, медицинската сестра, лекар, селския кмет.
Това е мой преразказ на голяма статия в днешен местен вестник. Със снимки на караулното и на трима от участниците, които и сега казват, ча е можело да се спасят още от войниците, ако военните не са им наредили да не се приближават.

[сппом]

е братле stanilov незнаех случея толкова подробно тиявно си служил по този район

[istivanov]

Стрелбата на Шумнатица е на нова година (1989/1990г.) Командир на заставата беше Керчелиев. Наистина причината беше накаква мадама от Хасково, а за школника и да ден днешен не знам нищо. Колкото до Кирчо Киров, той продължава още да служи в главна дирекция "Гранична полиция"