Спомени от границата на ГЕОРГИ НАНКОВ

[georginankov]

И така...
Годината е същата 1952. От София го изпращат в 13 ГО - Любимец като командир на взвод на маневрена група, след което отива за заместник командир на ГЗ "Орех" в  с. Ново село - Свиленградско. Заставата е била под земята. Пак същата година го изпращат за командир на ГЗ в с. Дръбишна - Ивайловградско. Зам. командир по политическата част му е бил мл.серж. Николов от Благоевград.
" Там дойде и моето семейство, дъщеря ми на 4 г. и синът ми само на няколко месеца. В един прекрасен ден бях на проверка на граничен наряд във скрит наблюдателен пункт, от където се наблюдаваше целият район на заставата. В този момент един от граничарите излезна от пункта и ми докладва, че в района на овразите в който беше минно поле вижда дете да върви през полето. Това се оказа моята дъщеря! Качих се на коня, тъй като тя вече беше преминала на няколко метра в Гърция, спуснах се по наклона, изпреварих я за да не навлезе по навътре в гръцка територия, слезнах, качих я на коня при мен и по обратния път се върнахме на заставата. Започнах разследване с малкото човече, къде е тръгнало и то ми каза " Тати, аз тръгнах по теб с коня, но се обърках". Канцеларията ми се намираше в читалището на с. Дръбишна, където всъщност беше и самата застава. Войниците спяха в салона на читалището. Един den към 17.30 ч. когато се вземаше решението за денонощната охрана при мен взлезна непознат, който се установи, че е преминал покрай часовия без да го забележи. С отварянето на вратата, видях, че е непознат човек, бръкнах в бюрото за да извадя оръжието, в същия момент той ми извика "Не пипай оръжието " и ми даде парола. Аз му казах, че никаква парола не знам, след което той си разтвори дрехата и от там се показаха 2 пистолета и четири гранати. От които две нападателни  и две отбранителни. След което ме попита " Другарю мл. лейтенант, не ви ли е дадена паролата от комендатурата в Ивайловград, че при вас в 17.30 ще пристигне човек?" Аз му отговорих, че никой не ми е давал никаква парола и той ме накара да звънна на комендатурата на номер 101. След обаждането ми от там веднага пристигнаха с джип командира на комендатурата и един разузнавач. С влизането в канцеларията какво беше учудването ми, когато вместо да се нахвърлят върху него, те му козируваха. За което той ги скастри и ги попита, защо не съм бил предупреден. Тъй като аз е трябвало да го чакам под минното поле за да го преведа и влезе в България. Това беше целия разговор пред мен, от там същия ми се извини и ми каза "Такъв трябва да бъде командира на ГЗ" Да запазва спокойствие при такива ситуации". В това време работехме и много добре със групата за съдействие със кмета, със председателя на ТКЗС-то и партийния секретар. Една вечер във малката кръчмичка на селото със същите партийни другари чух разговор, в който се оплакваха, че не могат да си ожънат нивите защото гърците претиндират, че е тяхна територия, а те се намираха на десния фланг в близост до границата в наша територия. Попитаха ме какво мога да направя аз, за да могат да си ожънат нивите и аз им казах, че ще се свържа с комендатурата и отряда да им окажем съдействие. Но на следващия ден при провеждане на едно занятие по преследване и обезоръжаване на нарушители в почивката аз споделих с личния състав и моите заместници разговора който съм водил. Един от войниците ми, който и сега ми е пред очите от едно врачанско село поиска разрешение да даде предложение. Той предлагаше от ТКЗС-то да се вземат 6 колесари от плугове на които да се монтират спо един кюнец и да се намажат с зелена боя, за да имитират тежки картечници. Идеята ми се стори удачна и  събрах ръководството на селото и ги запознах с идеята. Те останаха очаровани! Оставаше ми да поискам разрешение от комендатурата, което естествено ми беше дадено. Само за три дни всичко беше направено, заедно с ръководството отидохме на нивите и направихме разчет на обстановката на жътвата. Закарахме "изобретението" в района на нивите, на места които да могат да се наблюдават от гръцка територия. Зад всеки колесар сутринта в 5.00 ч. беше застанал по един член от групата за съдействие с граничарско кепе и граничарска рубашка в поза на колене зад "картечниците". Цялото село след това пристигна и така успяха да си ожънат и приберат реколтата. А гърците само наблюдаваха и не посмяха да вземат каквото и да е отношение Вечерта на площада на селото се виха кръшни хора и се пееха песни, а в очите хората виждахме тяхната благодарност и признателност. За награда граничаря, който измисли изобретението беше награден със 7 дена отпуск, за да може да види семейството си и малкото му дете.

To be continue....

[georginankov]

Във военната книжка на дядото на Цвети видях нещо, което ме накара да си задам някои въпроси.
Става въпрос за периода 6.06.1952 г. - 6.06.1954 г., през който той е бил КГЗ на застава от 17 ГО. Нали нямаше такъв отряд? Или все пак е имало и това е ивайловградският отряд. Значи по това време заставата до с. Вълче поле "Круша" / "Косовски" се е водела към Ивайловград, а не към Любимец. Цвети, питай дядо си по тези въпроси.

Ивчо, попитах го. В Ивайловград е била комендатурата, а в Любимец е бил Граничния отряд ,към който се е водила ГЗ "Круша/ Косовски"

[georginankov]

Аз дните ги броя отдавна  Кажете ми нещо повече за Голям Петко, за да питам дядо за него.

Здравей много се радвам че се намери човек който да е служил на Салаш като баща ми.Ето нещо за него http://picasaweb.google.com/valdesidva63/19461954#

Моите огромни почитания към твоя баща Валка! Определено е бил голям перфекционист, личи си и по стойка и по униформа и по поглед. Да са ни живи и здрави, за да се видят с дядо, ще е вълнуващо наистина! Моя само че погледна снимките ти и се разплака, но пък трябва да ти кажа, че му дойде още повече кураж за срещата. Още когато му показах баща ти на Сарабурун и той каза "Оооо ето набора е отишъл и не го е страх, а аз се излагам" На Салаш вероятно не са били заедно, защото по времето когато моя е бил на "Косовски", твоя е бил в гр. Кърджали, но това не пречи. И двамата са служили на едно място  - БЪЛГАРСКАТА ГРАНИЦА.

[valdesidva63]

Аз дните ги броя отдавна  Кажете ми нещо повече за Голям Петко, за да питам дядо за него.

Здравей много се радвам че се намери човек който да е служил на Салаш като баща ми.Ето нещо за него http://picasaweb.google.com/valdesidva63/19461954#

Моите огромни почитания към твоя баща Валка! Определено е бил голям перфекционист, личи си и по стойка и по униформа и по поглед. Да са ни живи и здрави, за да се видят с дядо, ще е вълнуващо наистина! Моя само че погледна снимките ти и се разплака, но пък трябва да ти кажа, че му дойде още повече кураж за срещата. Още когато му показах баща ти на Сарабурун и той каза "Оооо ето набора е отишъл и не го е страх, а аз се излагам" На Салаш вероятно не са били заедно, защото по времето когато моя е бил на "Косовски", твоя е бил в гр. Кърджали, но това не пречи. И двамата са служили на едно място  - БЪЛГАРСКАТА ГРАНИЦА.

Ако не се лъжа дядо ти е 28 набор а моя е 26 набор.Така че когато той е бил през 1947година млад войник няма как дядо ти да е бил на "Косовски".Баща ми април 1947г е влезнал като млад войник в школата за мл.с-ти в Кърджали и е била 6 месеца.После го пращат в Петрич и е служил на пост "Китка" на село Габрене.След 2 месеца го изпращат във В.Търново в  6 гранична дружина да обучава млади войници..После го пращат в школата в София да обучава стари войници за млад-сержанти за 3 месеца от там го пращат на заставата на с.Салаш където през април 1949 г се уволнява.Ком. на заставата му е бил подпоручик Стойне Павлов Васев.От края на 1949г почва като свързочник в под. в Хасково до края на 1950 после го пращат в така нареченото"руско"поделение което се е намирало до граничното в Любимец.Към края на 1952г съкращават поделението и той се мести в граничното.Края на 1952г започва като с-на на заставата в с.Капитан Андреево до началото на 1955г и понеже е безпартиен съкращават длъжноста и той си идва в Хасково и почва да служи в танковото поделение и през 1972г се пенсионира.Така че има вероятност на Салаш да са се засекли или по Свиленград.Само да са живи и здрави и на Доспат да се видят и разприказват.   Поздрави на теб и дядо ти

[georginankov]

Ето го и продължението: Странното тук е, че снимката, която любезно ми предостави ivailo_hr с "История на ГЗ Косовски" е малко объркана. Не съответстват назначаването на КГЗ, а дядо ми пък изобщо го няма. Но това е без значение. И така:
  " Докато бях в с. Дръбишна, получих заповед, че ме назначават за командир на оперативна застава "Косовски" и заминах за там.  В заставата  не заварих бившия командир л-н Гицов, а само заместниците му ст.л-т. Баренков - ЗКПЧ / има го в книгата / и л-т. Георгиев ЗКСЧ. Заварих и един изплашен личен състав, след цялата трагедия която беше станала със Косовски, Стоименое и  Илиев. Информацията, която получих от моите заместници, е че при изпращане на нарядите, не са ходили на местоназначението, защото ги е било страх, а са носили службата около заставата. Започнахме упорита работа със личния състав по преодоляване на психическия стрес. От ден на ден работата на заставата се подобряваше, като почти всеки ден във граничните наряди се включвах аз и заместниците ми. Правех  дневни и нощни контролни проверки на нарядите, включително и на стика м/у "Косовски" и "Орел" където беше разбита бандитската група и бяха убити момчетата, докато не се убедиха всички, че обстановката е нормална. Дори след това всички искаха да дават там наряд, може би заради чувство на гордост и безстрашие, спрямо загиналите им другари. От моите заместници знам предисторията, която се е случила на Сарабурун. На 24.03 граничен наряд по проверка на контролно следовата полоса в близост до пирамида 371 на КСП намират найлонов плик, който вземат и донасят на заставата. Командира на заставата л-т Гицов уведомява командира на отряда за намерения плик с писмо. От командването на отряда пристига командира на отряда и разузнавачите. При отварянето на плика съдържанието на писмото е било следното, по спомен го казвам : На 25.03 сутринта във 5.00 ч. ще преминат границата на пирамида 371 и ще се върнат на 31.03 на същото място.
Бандитската група от трима човека преминават границата незабелязано и отиват в Хасково. Какво са правили там, не знаеме. На 30.03 се вдига обстановката, на която са присъствали групи за съдействие, маневрената група на Любимец и др. ЗКЗ ст.л-т Баренков обеждава КГЗ л-т Гицов след като се е вдигнала обстановката от другите подразделения, личния състав на заставата да остане по местата си и да не се връща на заставата и през това денонощие. В  5.30 сутринта на 31.03 бандитите се връщат обратно и се натъкват на граничният наряд във състав младши сержант Асен Илиев, ефрейтор Георги Стоименов и редник Стоил Косовски и неговото служебно куче. При предупреждение  "Стой, горе ръцете", бандитите откриват огън, като убиват служебното куче на редник Косовски. Започва ожесточена стрелба, която се чува от часовия на заставата, но нямайки никаква връзка с наряда, те получават изтрелни сигнали "Бързайте на помощ". Заставата се вдига в оръжие от командира л-т Гицов и неговите заместници, но поради силно пресечения терен, не могат да окажат първа помощ на наряда. В резултат на това пръв пада убит редник Косовски, а Стоименов е тежко ранен,(Илиев по късно е намерен убит до Кралимарков камък близо до пирамида 372). При пристигането на заставата започва преследване на нарушителите, в резултат на което ликвидират двама от бандитите, а единият е хванат близо до границата ранен.  Връзват го и го завеждат в заставата, след което оперативната група на отряда, намира в подметката му на лявата обувка микроскопичен списък на който е видно, че задачата им е била да вдигнат завод "Нефтохим" Бургас във въздуха. В последния момент задачата им пропада и отиват в Хасково, където са имали тяхна агентура. Видно в списъка са били имената на хората, които са работели със бандитите. В резултат на тези сведения, за шеснадесет часа е създадена оперативна група от органите на МВР-Хасково и органите на гранични войски, за държат цялата агентура и след признанията им отриват цял арсенал от оръжие в църквата на Хасково.
     В годините ми прекарани на тази застава, повече нямаше нарушения на границата. Работех с един прекрасен екип с инициативни и всеотдайни момчета, които почти всеки ден даваха предложения различни начини и средства за охраната на границата ( препъни, колове, телени заграждения, сигнални устройства и др.)
По инициатива на ЗКПЧ ст.л-т Баренков и комсомола започна усилена подготовка във културно-масовата работа. Създадохме танцова и театрална трупа за разнообразяване на живота в заставата. С разрешение на командира на отряда бяха пуснати момчетата, които имат музикални инструменти за по 3 дена отпуска, за да могат да си ги вземат и да бъдат полезни. По късно взех и семейството си, което през това време беше в с. Дръбишна. Живеехме в северната част на селото. Хазяина ми имаше двама сина, които бяха състезатели по борба. Имам един спомен от там. Моята покойна съпруга переше дрешките на децата в едно дървено коритце и понеже беше много топло децата тичаха голи из двора. Имаше много кошерища. От един от кошерите излезе рояка, който обхвана малкия ми син Антон. От виковете излезе хазаина, който веднага сграбчи стрък маточина изапочна да вика " Мат, мат, мат" и така прибрахме обратно пчелите.

Цвети: Ще спра за малко, защото старшито огладня и каза, че мислите му бягат

П.С. Валка, дядо каза, че с Стойне Павлов Васев са били по едно и също време. Дядо е бил в заставата в Стакевци, а Васев е бил в комендатурата в Салаш Бил е началник на дядо.

[AranJoro]

леле!!!страхотно е написано...браво Цвети,немам думи  да опиша това което прочетох...невероятно е:)


а,как е попаднал този плик на пътеката на наряда?
и защо е трябвало да се сменя КЗ л-т Гицов.какво е станало с този човек в последствие?

[georginankov]

АрanJoro плика е намерен на контролно следовата полоса от нарадя, който оведояма КГС по трупката. Дядо каза, че е поставен нарочно за да предизвикат бдителността на отряда и да видят какви мерки ще се вземат. Определено този маршрут са го минавали много пъти. Някъде той прочете, че е имало овчарска кошара и били вербували овчаря, но той каза, че там е нямало кошари. Самият връх Сарабурун е едно голо било, обрасло със хвойна и няма как там да е имало кошари. Кошарите са били на километър, километър и половина между селото и заставата. Л-т Гицов е сменен поради влошаване на дисциплината и неовладяване контрола върху граничарите, които не са ходили на определените места за наряд, а са спали около заставата. За това три месеца след случая назначават дядо,който е бил с името на строг и справедлив командир.

[AranJoro]

благодаря за отговора,явно са били вече до толкова самоуверени
и им е било скучно,та са решили да се позабавляват...

обаче, защо от отряда  са вдигнали обстановката, след като е имало информация ,че нарушителите ще се преминат на същото място, на 31.03...?
ако не е бил ЗКПЧ-то...може би следващият път са ще ли да успеят,да изпълнят коварната си мисия.

[georginankov]

благодаря за отговора,явно са били вече до толкова самоуверени
и им е било скучно,та са решили да се позабавляват...

обаче, защо от отряда  са вдигнали обстановката, след като е имало информация ,че нарушителите ще се преминат на същото място, на 31.03...?
ако не е бил ЗКПЧ-то...може би следващият път са ще ли да успеят,да изпълнят коварната си мисия.

Лично той не знае, защото не е бил жив свидетел на ситуацията, но според него е имало т.н. "мулета" с които са работели и са били сигурни, че ще влезат и излезат безнаказано. Друг е въпроса и че пак според него е било взето неправилно решение от командването за вдигане на обстановксата и останалото го знаете...лош завършек за момчетата.

[AranJoro]

извинявай за питанката, "мулета" как да го разбирам това,за внедрени хора във войската ли става дума...

[georginankov]

извинявай за питанката, "мулета" как да го разбирам това,за внедрени хора във войската ли става дума...

Няма проблем, нали за това е темата   За местни хора от селото. Знаеш, че и до ден днешен така наричаме контрабандистите и посредниците - мулета.  Аз си мислех, че е някаква съвременна дума, а то още тогава са ги наричали така

[Румен]

                      Виждам, че сте на линия и искам да запитам: какво е било оръжието на бандитите и на граничарите.     

[georginankov]

                      Виждам, че сте на линия и искам да запитам: какво е било оръжието на бандитите и на граничарите.   

Не си спомня с точност, но  нашите момчета са били с автоматично оръжие и гранати, един от тях е имал и лека картечница. А  иначе дядо е бил с "ТТ".

[velko]

...............Странното тук е, че снимката, която любезно ми предостави ivailo_hr с "История на ГЗ Косовски" е малко объркана. Не съответстват назначаването на КГЗ, а дядо ми пък изобщо го няма.

От снимката ясно личи, че списъкът е писан по-късно - с един почерк, т.е., не се знае онзи, който го е преписвал колко старателно си е свършил работата.

[velko]

И така...
.................един от граничарите излезна от пункта и ми докладва, че в района на овразите в който беше минно поле вижда дете да върви през полето.

Можеш ли да попиташ дядо си, тези минни полета (били са от нашата страна на браздата, нали?) от кого са били направени? Аз съм виждал такова само в прохода Маказа, но то е било направено от германците, през преме на Вт.св.война. След това, минни полета са правени в някои ГО през 1984-85 та год. Т.е., за мен е новост, че е имало и други полета през 50-те години.