УГВ/НСГВ/НСГП и батальона за обслужване в София

[chekur/Барбов/]

Имаше ли п-к Ласков по твое време колега?

[geryv]

Не обичам много да се показвам. Правя го по молба на geryv. Но пък имам надеждата че ще ме познаят сънаборници и ще се появят тука да държим фронта заедно. Волгата от втората снимка не е служебна, беше на баща ми но отдавна е в гробището за волги.

Мите,

наистина приликата ти с Боби Марчев е поразителна !
"Брат ми", определено е най-точното обръщение между двама ви. В този смисъл и поради това, че по принцип съм си физиономист - изплуват ми някакви спомени за теб  , засичали сме се, но по ред причини то е било съвсем за малко. А и предполагам спомняш си какъв юруш беше за новобранците в батальона особено до Нова Година, когато излизахме първата полагаема. Сутрин физзарядки, разводи, след това обучение, строева потготовка за клетвата, вечер сеене на въглища през пружини на легло, цепене на дърва и ред други такива, които ти уплътняваха цялото ежедневие 
Та въпросният Боби Марчев е от твоя край. За тия 26-7 години след уволнението, не си ли го срещал някъде, или пък имаш ли някаква вест относно него ?

[mitko20050]

Имаше ли п-к Ласков по твое време колега?

Не се сещам. Може би знаеш в кой отдел е работил.

[mitko20050]

Виждал съм някой хора преди 20тина години и оттогава НИКОЙ! Затова сега ги търся тука.
Голяма идиотщина беше отоплителния период. Въглищата бяха само камъни които трябваша да се отсеят. Дървата бяха едни трупи по над метър и двайсет дето ги цепехме с кирки защото нямаше брадва. Първо по дължина и после на парчета да влезе в печката. С КИРКА представяш ли си! А старото куче беше заето да си чеше топките и не участваше. Борислав Марчев е от Пловдив. Виж как ме подсети за първото му име! Не съм го срещал. Защо се крият нашите хора бе? Да не би връзкарите да ги е страх че заставажиите ще насъскат кучетата по тях?

[майор ТЕНЕВ]

Как с кирки ще цепите дърва.....и сечете??
Къде са ви били началниците? И то там, при голямото началство.....
А като дойдеха УГВ-ци по заставите ни гледаха под микроскоп, много загрижени за войската.
Що нямало кибритче до газ. лампа, що не му били сменени чаршафите тази седмица.......как може да няма туй, онуй....?

[dobrev621]

Не се чуди мейджър и при нас се е случвало с кирки да цепем дърва,като няма кой да направи сапове на брадвите все се чупеха-ами много малко хора бяха боравили с тоя инструмент и вместо да бият с метала ударът отиваше повече пъм сапа(дървото). В питомника имах и брадва и топор наточени като рбъснич,но само аз ги ползвах и водачите(сам си чепех дървата за кашаварната)-колко пъти са ми се молили да им ги дам-веднъж ги дадох и те ги окепазиха.Но в последствие всички са научиха и станаха спецове. Не знам откъде старшината донесе десетина сапа за кирки-груби,неоформени,та ги занесох в работилницата на стопанският двор и там дърводелеца ги обработи,наклепа брадвите,наточи ги и на саповете където захваща метала подложи ламарина около 20-25 сантиметра за да се прадпазва дървото от ударите -голяма радост беше.

[майор ТЕНЕВ]

Добрев, те не са били на 10км от най-близкото село, а в София.
И ние сме били на майната си, но брадвите се поддържаха редовно. Даже и циркуляри имаше. Зависи от 'звездоносците'.

[mitko20050]

Добрев, те не са били на 10км от най-близкото село, а в София.
И ние сме били на майната си, но брадвите се поддържаха редовно. Даже и циркуляри имаше. Зависи от 'звездоносците'.

Сега като се замисля много си прав. Не ги е било грижа наистина но вече е късно да се оплача. Иначе за лични работи бяха много загрижени. Колко частна работа сме вършели нелегално... транспортни услуги, боядисване на жилища, пренасяне на мебели от старо в ново жилище, преливане на бензин от военна кола в лична кола... Имам предвид старшини а не офицери.

[Stenli_63]

Ми те в УГВ направо са си били за оплакване.    Нямат парно, въглищата каменни буци, нямат брадви. А ние по заставите, брадви с метални дръжки, нямат чупене, циркуляри за рязане на дървата, втората година докараха  полски въглища, едни дребни, но ще стопят печката от жега. Нямаше нужда от пресяване. А що се отнася за боядисване на жилища, ремонти, бензин за личните автомобили си го имаше и при нас. 

[MLADEN]

Излиза , че службата в УГВ  се явява нещо като Зелен Кеч ... Убеден бях , че службата на ГЗ е направо Курорт ? Свобода , пеят птички , хапваш пресни плодове , мед от кошерите и доставка на ценни пратки
чрез местните Ятаци ... 

[chekur/Барбов/]

Имаше ли п-к Ласков по твое време колега?

Не се сещам. Може би знаеш в кой отдел е работил.

В тила,идваше на лов на заставата,бяха гъсти със старшината.Аз като кучкар им водех пальошите 

Патрон го познава.

[chekur/Барбов/]

Имаше ли п-к Ласков по твое време колега?

Не се сещам. Може би знаеш в кой отдел е работил.

В тила,идваше на лов на заставата,бяха гъсти със старшината.Аз като кучкар им водех пальошите 

Леле сега видях колко много ордена има под снимката ти, Как смея да се шегувам, и новобранец дори,Що не ми дадеш командата падни , А и човек на разни офицери от УГВ

Ти имаш изключителното право да се шегуваш както намериш за добре.Тази привилегия имат още няколко човека от форума.

[geryv]

Имам някакво чувство, че темата за службата в батальона обсужващ УГВ предизвика жив интерес. Въ връзка с това бих искал да внеса още малко яснота по въпроса, поне доколкото ми позволяват поизветрялите вече спомени  . Надявам се, дългият ми пост да не се приеме, като СПАМ 
И така,

ПОДЕЛЕНИЕТО - находящо се на площ от около 3-4 дка в ж.к."Люлин" на адрес, бул. "Баба Парашкева" /сега мисля, че се казва "Европа"  / № 138 мисля че беше. Излизайки от София се падаше от дасната страна, непосредствено преди кръстовището на околовръсното за Калотина и Белград /тогава а и сега там има караулка на КАТ/, а от ляво бяха блоковете на ж.к. "Люлин". Непосредствено преди него се намира /мисля че и до ден днешен/ ССБ /Съюз на слепите в България/ "Успех". Преди него пък на около 200-250 м се намираше ЗК "Малчика", днешно "Нестле" АД, където ходехме на трудова /беше споменато вече, за какво и как  /. Самото поделение беше оградено със ограда от високи ламаринени, боядисани в зелено платна, над които имаше опъната един или два реда бодлива тел. Територията беше отчуждена такава, собственост на слепите, които в последствие в "зората на демокрацията" си я поискаха, което беше основната причина тогава батальона да бъде изместен във "Враня", или поне такава е моята информация !? /тук има колеги, които със сигурност са по запознати с това, и биха могли при нужда да ме поправят  /.
Един малък "Алкатраз" /в рамките на шегата  / така да се каже, в сравнение със цивилизацията на тогавашна София, която по онова време все още беше хубав град за живеене.
ХИГИЕННО-БИТОВИТЕ УСЛОВИЯ - меко казано ТРАГЕДИЯ 
СПАЛНИТЕ ПОМЕЩЕНИЯ - 2 БР. /в едното Автотранспортна рота, а в другото Свързочна рота, като за Вътрешни войски няма да се впускам в подробности, тъй като нямахме кой знае какви контакти с тях, макар че делехме едно пространство/, представляваха две дълги помещения /по информация бивши складове/. Покрити бяха само и единствено с циментова плоча залята с асвалт /според македонците в ротата "ДЗИФ" / с възможни всички външни стени с дебелина не повече от 20-25 см. Дограмата - тепечна като на склад, дървена, стара, зейнала от всякъде, зимата "се гонеха ветровете". Всеки би могъл да си представи, каква е температурата вътре през зимата, и какво би коствал евентуалният опит все пак тя да се повиши поне от малко-малко. Отоплението в предишните постове стана ясно как конкретно бе организирано. През метална, частично остъклена врата се влизаше в предверие. От ляво и от дясно имаше две умивални, като в лявата имаше преход към банята, а в дясната преход към тоалетната. В дъното на предверието имаше два входа, от които се влизаше в 2 бр. идентични на вид и големина стаи, които се водеха "Сушилни". От тях вече се влизаше в 2 бр. спални "близнаци", всяко за по около 12-13 човека с легла на два етажа тип "Вишка". По традиция в лявото спално бяха старите кучета, а в дясното новобранците. В дъното на спалното на старите имаше още една стая, в която по едно време се подвизаваше "Фазана", а в последствие като се уволни същата се изпразни. В лявата сушилна, на старите беше телевизорът.
СТОЛОВАТА - голямо мрачно, неотоплено помещение, в което зимно време храната замръзваше почти веднага след като се разлее и сервира от дневалните. Имам спомени, като дневален при почистване след храна, че често се случваше да гоним някой плъх и в много от случаите не успявахме, тъй като това гнусно животно  се шмугваше в отводнителният канал и ..................... до следващият път.
ХРАНАТА - за тези две години свинско месо съм ял точно два пъти /веднъж като новобранец, и втори път, когато ни изпращаха на уволнението вече с цивилни дрехи/. През останалото време сме яли само смрадливо шилешко /т.нар. "КОЧ"/ със син печат върху него, обикновенно с някаква блажна манджа. Доста от момчетата включително и аз хванахме Гастрит. Там намразих и ориза, който преди това обожавах. В един период за около 10 г. след това не кусвах въпросното ястие. Сега вече пак го ям с удоволствие. Всички се радвахме, когато разберехме, че за вечеря ще има постен "Боб яхния". Тово беше едно от малкото ястия, които готвеха добре. Сипвахме си по 2-3 пъти  . Най хубавата закуска бяха пържени филийки със захар /по 2бр. на човек/ и чай. Даваха и много маслини, но кой знае защо почти никой не ги ядеше и се изхвърляха отзад на бунището, като остатъците от храната се изхвърляха от един ЗИЛ самосвал на сметището на Долни Богров. На ходещите командировка даваха в промишлени количества суха храна - Русенско варено и Свинско месо в собствен сос, но не като сегашните, а от старата партида, наистина 100 % качествено свинско месо, което си беше мечта за всеки от нас. В същност на повечето места по граничните отряди качеството на храната беше идентично и това е нормално в предвид на това, че готвачите обикновенно бяха войници. При нас имаше двама старшини готвачи, които се сменяха. Единият, Бай Злати мисля че му викахме - един възрастен човек на около 70 г. видима възраст, а другият - старшина Кичев. Последният имаше Москвич 412 и във връзка с това между нас му излезе един пракор - "КИЧО ПИЧА С МОСКВИЧА"  .
Просто в това отношение по нищо не се отличавахме от отрядите по границата, дори както казах бяхме по зле от много от тях. От заставите нямам впечатления, тъй като съм ходил само на няколко, които бяха по достъпни с лека кола, а и не съм преспивал никога на застава.
НАРЯДА /вътрешен караул + дневалства/ - стана ясно по горе, голям бич, като честота за някои.
АВТОПАРКА - 10-тина броя джипки /не помня вече точният брой, модела и марката са всеизвестни, тогава само такива имаше/ + 4 бр. леки коли. На Командващия - LADA 1300 /Жигули с малко по мощен двигател/ + 1 бр. Лада Нива. На ВКР-то - ВАЗ 2105. Дежурната кола - Лада 1500 ................. и строеви, чисто нови ЗИЛ-ове 131 /точният им брой вече не помня/. Имаше и един "Джоган" работилница.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА АВТОПАРКА - по принцип превилегировани бяха старите кучета. На тях се зачисляваха джиповете и леките коли, а на новобранците строевите ЗИЛ-ове, което само по себе си значеше, че наряда ще се дава предимно от тия със ЗИЛ-овете  , тъй като другите са заети с командировки. Разбира се, имаше и изключения в случаите, в които някой от старите се издънеше. Тогава провинилият се се наказваше обикновенно с "караул през ден", ДОКАТО МУ УМ ЗАЙДЕ  и съответно ако издънките повтореха, потретваха и т.н., по преценка мястото му се заемаше от новобранец. Имаше няколко такива случая, макар и не много.
КОМАНДИРОВКАТА - бленуван сън, "ЧЕРЕШКАТА НА ТОРТАТА" за всеки войник от Автотранспортна рота. Идва заявка от УГВ, че е нужна кола за пътуване някъде по границата. Ротният определя някой, който отива да вземе ресорният офицер от УГВ ...... и  .............. ........................... НО,
представи си, че спираш УАЗ-469В пред УГВ. Горещ летен юлски ден, между 36 и 40 градуса по Целзий. При теб се качва да речем п-к Макари Божилов с фуражка на главата, на която козирката частично закрива очите му. Ти си с парадна, или бойна униформа в зависимост от конкретният случай, също с фуражка или шапка на главата. Маршрутът е да речем София-Малко Търново, точно 500 км в едната посока. Бавно, но сигурно излизате от територията на София и поемате извън града. Мислиш си, че би могъл да се отпуснеш и правиш опит да си свалиш шапката /фуражката/ ......... , но уви срещаш укорителен поглед и лека полека се отказваш от това си намерение, още повече че самият ти спътник не си сваля фуражката  . Максималната скорост е 60 км/ч по първокласен път извън града, а по магистрала евентуално 80 км/ч. При всеки опит да се отклониш от тези норме, отново получаваш укорителен поглед. По пътя рядко се води някакъв диалог. Някъде по пътя поостарялата УАЗ-ка /нови бяха само две доколкото си спомням/ започва да ТЕПЕ и да прекъсва. Спираш, отваряш капака. Оказва се, че работи на три цилиндъра  . Вадиш доволно резервната свещ от "Бойната готовност" на автомобила ......... обаче се оказва, че и тя не е читава ..... отвътре се чува глас - "Какво става", отговаряш ......... "ми работи на три цилиндъра", а отвътре още по настоятелен глас казва "Момче, ако трябва и на един цилиндър ще стигнем ................ ". Всеки шофьор знае как роботи четирицилиндров двигател, на три цилиндъра .........,  а на един знае ли някой   ;D  
В съседната нива един Беларус обработва почвата, вдигаш ръка тракторът спира и отзивчивият тракторист веднага се притичва на помощ /тогава болшинството от хората бяха такива  / Та сваля той свещта от пусковия двигател на Беларус-а, монтира се тя на УАЗ-ката и ............... двигателят заработва "като часовник" ............. и т.н.
Та в случаи идентичен на този, когато колега се прибереше от път предпочиташе поделението пред командировката. Разбира се подобни случаи бяха рядкост, с болшинството от офицерите се пътуваше приятно и без особени притеснения от разликата в пагона и длъжността. Надявам се, да не бъда разбран погрешно, за никого нищо лошо неказвам, нито си помислям, просто споделям интересни случки 
С ВКР отдела, който аз обслужвах също се пътуваше приятно. Всички бяха земни хора, включително и шефа п-к Стефан Папаризов.
Другите колеги бяха по универсални и имаха контакти с повече офицери и от другите отдели на УГВ отколкото аз.
.............. май вече трябва да спирам, че бая се увлякох с тоя дълъг пост  , на изчелите го - Благодаря за търпението 
Ако се сетя още нещо, пак ще пиша 

[chekur/Барбов/]

Службата си е зор на всякъде-лично аз не бих заменил моята на заставата с никоя друга.

[майор ТЕНЕВ]

Действително на заставата е било по-добре.
А нашите 'смръдляци'  гледаха със завист 'лъскавия' шофьор и си мислеха, че тоя'си е паднал на ...чепа'. А то не било баш тъй.