09.10.2024 г., 23:00 ч.

Гранична полиция - II част

Разработен е план за съвместно обучение и взаимодействие на групата за бордови контрол и СОБТ-МВР. Регулярно се провеждат практически занятия за съвместни действия по разкриване и предотвратяване на терористични актове на море. Задачите по спазване на граничния контрол в морските пространства на Главна дирекция “Гранична полиция” изпълнява самостоятелно и във взаимодействие с:
Военноморските сили от Министерството на отбраната - в интерес на отбраната и националната сигурност на Р България;
Изпълнителна агенция “Морска администрация” от Министерството на транспорта и съобщенията - за контрол на влезли/излезли кораби от пристанищата, опознаване на кораби на рейд и котвени местостоянки, съвместни проверки и санкциониране нарушители на режима на плаване, за търсене и спасяване на бедстващи кораби и екипажи;
Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури към Министерството на земеделието и горите - за контрол на режима на риболов за опазване на рибните ресурси и запазване на биологичното равновесие;
Агенция “Митници” от Министерството на финансите - за защита на икономическите интереси на държавата;
Министерството на околната среда и водите - за опазване на околната и водната среда, флората и фауната, защитените видове и местности.
Бъдещата външна морска граница на Р България е необходимо да осигурява единен стандарт за контрол и охрана в съответствие с изискванията на ЕС за успешно противодействие на нелегалния трафик на хора, оръжие и наркотици и недопускане на терористични действия на море.
Гранично-полицейското пространство на Р България по р. Дунав се простира от речен километър (р.км.) 845,650 до р.км. 374,100 и включва:
линията на речната държавна граница;
вътрешните водни пътища от демаркационната линия на границата до българския речен бряг;
граничната зона - до 15 км в дълбочина по суша от речната брегова ивица.
Този участък от държавната граница се характеризира с:
активен корабен (по реката) и автомобилен трафик (по суша) в направленията на основните преходи (Видин, Оряхово, Русе и Силистра);
нарастващ корабен трафик - около 20 000 кораба с 31 000 съда годишно;
сезонно нарастване на атракционното корабоплаване, риболова, включително ловен туризъм по островите и бреговата ивица;
директни връзки на морските пътища с вътрешните водни пътища към средното и горното течение на Дунав.
Функциите и задачите на Национална служба “Гранична полиция” в българския участък от р. Дунав са регламентирани в националното законодателство и включват:
охрана на речната държавна граница;
контрол по спазване на граничния режим във вътрешните водни пътища и граничната зона по речната брегова ивица;
контрол по спазване на режима за влизане и пребиваване на невоенни кораби във вътрешните водни пътища и пристанищата;
контрол за спазване на режима за плаване и за риболов, опазване на околната и водна среда, оказване помощ и спасяване на бедстващи кораби и хора;
граничен паспортно-визов контрол на лица и транспортни средства (кораби и автомобили);
охрана и контрол на подстъпите към обекти от особена важност;
наблюдение и контрол на удобните за контрабандна дейност места;
предотвратяване, разследване и активно противодействие на всички видове незаконни дейности.
За изпълнението на тези задачи се използват:
речни сили - патрулни катери и бързоходни плавателни средства;
брегови сили - гранични участъци, постове за техническо и визуално наблюдение, групи за извършване на бордови контрол и ръководен и комуникационен център.
Успешното привеждане на граничната охрана в българо-румънския участък на р. Дунав в съответствие с изискванията на европейските стандарти и превръщането й във вътрешна Шенгенска граница може да се осъществи чрез конкретно, ясно регламентирано сътрудничество между граничните органи на Р България и Румъния и в по-общ план с тези на другите държави от региона на р. Дунав.
Една от основните задачи от дейността на Главна дирекция “Гранична полиция”, съгласно закона за Министерство на вътрешните работи е контрола за спазване на граничния режим в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове, международните летища и пристанища и извършване проверка за оръжие, взривни вещества и други общоопасни средства на лица и транспортни средства при преминаване на държавната граница и при полети на гражданската авиация.
По границите на страната функционират 28 гранични пунктове. Предстои влизането в експлоатация на ГКПП Лесово и ГКПП Илинден.
ГКПП Лесово ще облекчи товарния трафик преминаващ в двете посоки с Турция.
ГКПП Илинден е разположен на границата с Гърция. Той е уникален по своя характер, тъй като за първи път ще се осъществи преминаване на граница с тунелно съоръжение.
Пунктовете са проектирани от Националния център по териториално развитие към МРРБ.
Изградена е нова мрежа за предаване на данни до регионалните гранични сектори, както и осъществяване на електронен обмен и справочна дейност в автоматизираните информационни фондове на МВР.
На граничните контролно-пропускателни пунктове са оборудвани 300 автоматизирани работни места. Чрез тях се извършва проверка в реално време, регистрация и контрол на всички преминаващи лица и превозни средства. Системата дава възможност за регистриране на български и чужди граждани, обявени за национално и международно издирване, както и регистриране на противозаконно отнети превозни средства. Осъществява извършването на справки за проследяване влизанията и излизанията на пътуващите. Главна дирекция “Гранична полиция” работи по съвместяване на информационната си система с тази на страните от Шенгенското споразумение. На граничните контролно-пропускателни пунктове работи автоматизирана  дактилоскопна информационна система АФИС, позволяваща снемане на отпечатъци “на живо” и идентификация в реално време. С пускането в експлоатация на АФИС са създадени условия за рязко намаляване на повторяемостта на административните нарушения и извършваните престъпления в зоните на ГКПП, като се подобрява работата по установяване самоличността на лица с неистински и подправени документи.
Охраната и граничния контрол на северната граница се осъществява от РДГП Русе. По своята географска среда границата е планинска, равнинна и речна, което изисква по-специфична организация за осъществяване на граничния контрол.
ГКПП Видин е разположен на коридор номер 8, който свързва Северна Европа с Балканите. По протежението му е изградена първата фериботна връзка между България и Румъния и първия РО РО терминал на р.Дунав. През граничните контролно-пропускателни пунктове на ГПУ Видин годишно преминават над 830 хиляди пътници, над 270 хиляди моторни превозни средства и се обработват над 730 плавателни съдове. Очертава се тенденция за увеличаване на пътникопотока на граничните пунктове с фериботна връзка Видин и Оряхово, който представлява 37% от преминалия през територията пътникопоток в зоната за отговорност на ГПУ Видин.
В своето развитие ГКПП Брегово прераства от пункт с регионално значение в пункт с национално значение в бъдеще. Предпочитан от българските граждани граничен пункт за Европа.
Регионална дирекция "Гранична полиция" - Русе е второто структурно звено, което осъществява охраната и граничния контрол на речна и сухоземна граница. Обособени са 6 ГКПП, през които годишно преминават 1 800 хиляди пътници, 440 хиляди транспортни средства, 11 хиляди речни плавателни съдове и 6 хиляди влакови композиции. ГКПП Русе - Дунав мост е най-голямото в структурата на РДГП, което осъществява шосеен, железопътен и речен граничен паспортно-визов контрол. Функционира от 1954 година и е разположен на единствения мост на р.Дунав свързващ двете съпределни държави - международен шосеен път Е 70.
РДГП Бургас обхваща граничния контрол на морската граница на Р България. В структурата й са обособени граничните-полицейски участъци  Бургас, Варна, Балчик и Царево. Около 60 % от вноса на суровини в страната се осъществяват през ГКПП Бургас, Варна и Балчик. В начален стадий са преговорите за откриване на морска фериботна линия с Пристанище Иниада - Турция, с което ще започне да функционира ГКПП Царево. Предстои разкриването на нови подпунктове на ГКПП Варна и ГКПП Бургас, с цел осъществяване на пълен контрол на акостиралите кораби в Нефтопристанище Росенец и Фиш порт Бургас, както и на пристанище Лес порт Варна. Със своето цялостно развитие Пристанище Варна ще се превърне в основен логистичен и дистрибуторен център за връзка между европейски транспортни коридори VII VIII и ТРАСЕКА. Създават се условия граничния паспортно-визов контрол да отговори на тези мащаби. Бургас е най-близо до Босфора и след разширението ще стане най-голямото пристанище на черноморския регион. ГКПП Пристанище Бургас обслужва и военно-морска база Атия.
Контрола на границата на Р България с Р Турция се осъществява от ГКПП Капитан Андреево и ГКПП Малко Търново към РДГП Елхово. Граничен контролно-пропускателен пункт Капитан Андреево е един от най-големите гранични пунктове. След приемането на България в ЕС през 2007 година ще бъде и външна граница на Европейския съюз. Разположен е на два трансгранични коридора 4 и 9, които са основните пътища свързващи Западна Европа със средния Изток. Граничен паспортно-визов контрол се осъществява и на железопътния преход на международните влакове по линиите Букурещ - Истанбул, Будапеща  Истанбул, София  Истанбул и Виена Истанбул. ГКПП Малко Търново е вторият граничен пропускателен пункт на турската граница, със съпределен пункт Дере Кьой. През него ежемесечно преминават над 50 хиляди пътника и над 8 хиляди МПС. Разположен на 600 метра над морското равнище и в непосредствена близост до големите индустриални центрове Варна и Бургас, пунктът осигурява най-късия път за страните от Източна Европа. Функционира от 16 май 1970 г. и работи с непрекъснат режим на работа. С Указ №. 327/15.10.2004г. единствения граничен контролно-пропускателен пункт в РДГП Смолян е преименуван от Ново село на “Капитан Петко Войвода”. Пунктът функционира от 05.11.1988 година с основна задача да осигури пропускателния режим с Р Гърция на един от основните коридори свързващ Хелзинки и Александропулис.
Граничен контролно-пропускателен пункт Кулата е в състава на РДГП Смолян и е основната директна връзка с Европейската общност. Този преход е предпочитан коридор, както от пътниците, така и за превоз на товари. Извършената реконструкция и съвременната техническа модернизация, спомагат за по-бързото осъществяване на граничния контрол.
Охраната и граничния контрол на държавната граница с Македония се осъществява от ГКПП Гюешево, ГКПП Станке Лисичково и ГКПП Олтоманци. ГКПП Гюешево е най-големият граничен пункт на Македонската граница и обслужва трафика на мисиите на ООН - KFOR и SFOR. През последните две години значително се увеличи пътникопотокът на ГКПП Златарево и ГКПП Станке Лисичково. Съпределният пункт на ГКПП Златарево е ГКПП Ново село, през които преминават годишно над 100 хиляди МПС с повече от 700 хиляди пътници.
Основният пътникопоток по западната граница на България със Сърбия и Черна гора се обслужва от ГКПП-Калотина. На тази граница функционират ГКПП Стрезимировци и ГКПП Олтоманци. Граничният пункт е разположен на международен път Е 80, като основна пътна артерия от европейски коридор 10, свързващ Близкия изток и Западна Европа. Местонахождението на пункта датира от 1919 година по силата на Ньойския договор и обхваща територия от 284 дка. В северната част на пункта се намира ж.п.гара Калотина-запад, с устроени два коловоза за обработка и контрол на международни пътнически и товарни влакове по линиите Будапеща - Истанбул и Виена - Истанбул. През пункта преминават почти 2 милиона пътника и над 350 хиляди транспортни средства годишно.
Обособени са като самостоятелни гранични контролно-пропускателни пунктове международните аерогари: София, Пловдив, Бургас, Варна и Горна Оряховица.
Характерна особеност за граничните контролно-пропускателни пунктове е, че имат в състава си всички разновидности на гранични преходи: аерогари; пристанища за
пасажерски, товарни, и нефтопревозващи кораби и малки плавателни съдове; фериботни комплекси за превоз на ж.п. вагони, товарни и леки автомобили; РO-РO превози; шосеен транспорт за всички видове МПС. Това многообразие изисква прецизна организация, гъвкаво  ръководство. Високи са изискванията към личните, професионалните и моралните качества на служителите, осъществяващи паспортно-визовия контрол по отношение на прилагане на нормативната база и законите на Република България при осъществяване на граничния контрол.
Главна дирекция “Гранична полиция” осъществява гранична контролно-пропускателна дейност на всички международни летища в Р България - София, Варна, Бургас, Пловдив и Горна Оряховица. Най-многообразна и сложна е дейността на граничните служители на Аерогара София където регистрираните пътници са от почти всички държави в света. Служителите от ГКПП Аерогара София ежедневно извършват граничен контрол на представителни и бизнес полети.
Охраната на въздушните граници през последните години се свързва в международен аспект с нарастващата опасност от терористични актове. В редица страни от европейския регион, включително и Р България, беше потвърдена констатацията, че тероризмът е глобална заплаха за мира и сигурността в целия свят. Актуалните проблеми на съвремието логично доведоха до повишаване на изискванията към личния състав във връзка със засилване сигурността на полетите на гражданската авиация.
Главна дирекция “Гранична полиция” охранява въздушните граници на Р България в сложна международна обстановка, наложила се през последните години. Съвместно с другите служби от задължителния граничен контрол, авиокомпаниите и туроператорските фирми  се осигурява комфортно и безпрепятствено обслужване на пътниците. На бъдещия нов терминал на летище София ще функционира цялостна система за граничен контрол.
През последните години Р България предприе последователни действия на международно двустранно и многостранно гранично-полицейско сътрудничество. Активните контакти и обмен на информация с граничните служби на съседните държави, черноморския регион и голяма част от европейските страни подобряват възможностите на Главна дирекция “Гранична полиция”. Чрез международното сътрудничество с гранични служби от други държави ГДГП усвоява и въвежда в дейността си най-добрите практики на охрана и контрол на границите. На база спогодбите и споразуменията за сътрудничество на правителствено ниво или на ниво МВР и на база протоколи и годишни програми за сътрудничество и взаимодействие се обменя опит и информация главно в областта на нелегалната миграция, подправените документи, контра-бандата на наркотици, общоопасните средства и противозаконно отнетите МПС. На регулярни срещи на регионално и централно ниво между представители на ГДГП и граничните служби на съседните държави се обсъждат възникнали нарушения и проблеми по общата граница и се набелязват съвместни мерки за решаването и предотвратяването им в бъдеще.
Потенциалните терористични заплахи, свързани с членството на Р България в НАТО и подкрепата на международните коалиционни антитерористични сили, изискват обединяване усилията на всички страни от региона в борбата с тероризма и трансграничната престъпност. Активна е ролята на Главна дирекция “Гранична полиция” има активна роля в международното сътрудничество между граничните органи/бреговите охрани на Черноморските държави. То се реализира на принципите на доброволност, равнопоставеност, законосъобразност на провежданите мероприятия в светлината на националните законодателства, международните споразумения и конвенции. В процеса на черноморското сътрудничество участват Р България, Руската федерация, Украйна, Грузия, Румъния и Р Турция. От 2000 г., на ротационен принцип, ежегодно се провеждат “Срещи на ръководителите на граничните органи/бреговите охрани на черноморските държави”. Като висш форум на сътрудничеството, те определят основните насоки и тенденции за утвърждаване на взаимодействието в охраната на морските граници и граничния контрол в Черно море. За постигане на по-ефективно взаимодействие между граничните органи/брегови охрани на Черноморските държави през 2003 г. в РДГП Бургас започна да функционира, като постоянно действащ орган “Черно-морски граничен координационен и информационен център”. С това се постави началото на една мащабна програма за интегриране на усилията на всички структури на морските гранични органи/брегови охрани за цялостен контрол на надводната обстановка, единно ръководство на силите на море и противодействие на трансграничната организирана престъпност, проявите на тероризъм и пиратство. Основна проява на практическото сътрудничество между граничните органи/бреговите охрани на страните от Черноморския регион са редовно провежданите двустранни и многостранни съвместни учения с гранични кораби. Успешно си взаимодействат по предотвратяването на незаконни дейности, борбата с тероризма и търсене и спасяване на бедстващи плавателни съдове в Черно море. При тези учения се съгласуват методите, подходите и критериите при решаване на поставените задачи,  а екипажите придобиват практически опит.
През м. декември 2002 г. стартира дейността на експериментално “Контактно бюро” в района на Дунав мост на територията на ГКПП Гюргево, Румъния, въз основа на подписани Меморандум и Протокол за гранично-полицейско сътрудничество между Главна дирекция “Гранична полиция” - МВР и Главния инспекторат на Гранична полиция при МВР на Румъния. Чрез него се осъществява обмен на оперативна информация в реално време и се оказва съдействие при решаване на конкретни гранично-полицейски задачи. В началото на 2004 г. беше парафиран текстът на проект на Споразумение между правителството на Р България и правителството на Румъния за сътрудничество между органите за охрана на границата (съгласно критериите и изискванията на чл. 7 от Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение). Споразумението ще регламентира както разнообразните форми на обмен на информация, също и дейността на Контактното бюро в Гюргево и съвместния контрол по река Дунав и Черно море.
През 2003 г. България стана пълноправен член на Международния център за развитие на миграционната политика (МЦРМП). Членството в МЦРМП дава възможност за достъп до бърза и точна информация за миграционните процеси в Европа, както и за внасяне на предложения при формулирането на важни решения за дейността на МЦРМП и Будапещенския процес. Това е и своеобразна оценка за постигнатия от България напредък в борбата с нелегалната миграция.
За повишаване ефективността от работата и покриване изискванията на европейските стандарти за охрана и контрол на държавната граница най-голяма подкрепа в институционалното укрепване на службата Р България получава от Федералната гранична охрана на ФР Германия.
Продължава процесът на техническо осъвременяване и осигуряване на граничния контрол, като приоритет са бъдещите външни граници на ЕС. С помощта на проекти по Програма PHARE, двустранни програми за техническа помощ със страните от Европейския съюз и по-специално с ФР Германия и съфинансиране от държавния бюджет на Република България за нуждите на граничния контрол е доставено специализирано техническо оборудване за ефективна охрана на държавната граница.
Обучението и квалификацията на служителите от Главна дирекция “Гранична полиция” се извършва в учебните заведения на МВР - Академията на МВР и центровете за специализация и професионална подготовка. В съответствие с Концепцията за развитие на Главна дирекция “Гранична полиция” през 2000 г. е създаден “Център за специализация и професионална подготовка” - Пазарджик, съгласно изискванията на съвременното гранично обучение. В изпълнение на ФАР Туининг Проект BG 02 за институционалното изграждане на Главна дирекция “Гранична полиция” през 2001 г. се пристъпи към модернизиране на учебния център.
От началото на 2002 г. се утвърждава модулна система за обучение като основна част от подготовката на новоназначените сержанти. Разработен е учебен план за 12-месечно обучение на новоназначените сержанти, осигуряващ достатъчно продължителен период от време за изграждане и формиране на компетентни гранично-полицейски служители. Обучението в центъра има практическа насоченост, ориентирано е към създаване на умения за работа в екип и стремеж за формиране на социална, професионална и методическа компетентност на граничните полицаи. В подготовката на новоназначените сержанти са включени  професионално насочени теми, включително и такива, които са свързани с Европейското международно право, Международната система за защита правата на човека и др. В занятията се осъществява междупредметна връзка и преподаване в екип  обучение, предполагащо възприемането на определена материя от множество точки: правна, процесуална, тактическа и психологическа. В програмата на курсовете за първоначална професионална подготовка е включено чуждоезиково обучение по английски, немски и френски език. В Академията на МВР новоназначените сержанти получат чуждоезикова подготовка по турски, гръцки, сърбохърватски и румънски език. Важно място в обучението на служителите заемат краткосрочните курсове за професионална специализация и професионална преквалификация. Тяхната тематика е пряко свързана с работата на граничния полицай. В тези курсове като нов момент се откроява провеждането на ситуативни тренинги, които се посрещат с интерес от обучаемите. Тази форма на обучение включва създаване на ситуации с непрекъснато усложняване и нарастваща трудност. Целта е служителите да се поставят в обстановка, която е максимално близка до реалната. Професионалната квалификация на служителите се поддържа и чрез професионално обучение без откъсване от работа, което включва: специална, практическа, физическа, бойно-приложна и стрелкова подготовка. В структурата на центъра функционира Школа за подготовка на водачи на служебни кучета - гр. Берковица, която има завидни традиции, опит и успехи .
 В перспектива, обучението в Главна дирекция “Гранична полиция” ще бъде насочено към засилване ролята на децентрализираната квалификация на служителите. За нейното ефективно провеждане се подготвят обучители, които след придобиване на необходимите педагогически и методически познания и опит ще организират и осъществяват този вид обучение. Обсъждат се възможностите за разработването и въвеждането на дистанционно обучение.
 Ръководствата на МВР, респективно на Главна дирекция “Гранична полиция”, полагат системни усилия за създаване на комплексни условия, подобряващи специалната и професионалната полицейска подготовка чрез:
Изграждане на съобразен със стандартите на Европейския съюз модерен център за обучение и квалификация;
Ново структуриране на досегашната организация на обучението съобразно стандартите за съвременно обучение и квалификация;
Разработване на нови, в съдържателно отношение насочени към acquis communautaire учебни материали;
Осигуряване на качествена педагогическа и полицейско-  специализирана подготовка на преподавателския състав необходима за прилагане на новите учебни програми;
Преподаване на практически и теоретични знания за стандартите и практиките на Шенгенската система за граничен контрол, предназначени за служители на ръководно и изпълнителско ниво в българската гранична полиция;
Подобряване на комуникационните способности на служителите с поставяне на акцент върху специализираната терминология при изпълнението на гранично-полицейските задачи, както и на комуникацията с гражданите;
Разработване на цялостно планиране на обучението и квалификацията;
Периодично актуализиране на изискванията относно преподавателския състав на Учебния център и разработване на програми за обучение на преподаватели;
Обучение на мултипликатори за квалификация на вече действащи полицейски служители;
Повишаване квалификацията на ръководните служители на различни нива.
В чест на 115 годишнината от подписването на указа от Стефан Стамболов за създаването на специализирана гранична стража, в сградата на Главна дирекция “Гранична полиция е открит мемориален кът на падналите на бойния си пост граничари. През тези години стражари, войни, полицаи и служители от много поколения са служили храбро и всеотдайно на първите метри родна земя, а някои от тях с живота си защитиха най-висшата нравствена добродетелност  верността към родината. Мемориалната композиция символизира границите на България с петте гранични пирамиди обозначаващи съседните ни държави Румъния, Турция, Гърция, Македония и Сърбия - Черна гора. За професионалният празник на Министерство на вътрешните работи 5 юли 2004г. в знак на добросъседски отношения и взаимодействие, Гръцката смесена комисия подари параклис, който е осветен от негово преосвещенство Епископ Николай.

Източник: Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР