21.09.2017 г., 02:30 ч.

Гранична полиция - I част

Гранична полиция - I част
От 1997 г.
В контекста на подготовката си за членство в ЕС България води активна и последователна политика за подобряване на граничния контрол с оглед постигане на европейските/ шенгенските стандарти в тази област. Ключов приоритет за страната е подготовката й за бъдеща външна граница на Европейския съюз и произтичащите от това ангажименти.
В рамките на преговорите по глава 24 “Правосъдие и вътрешни работи” България приема и в бъдеще ще изпълнява законодателството на ЕС в областта на правосъдието и вътрешните работи, включително и Шенгенското acquis. В тази връзка България работи за осигуряване условията и процедурите, необходими за прилагане на Шенгенското споразумение, преди да бъде премахнат контрола по вътрешните граници.
През последните години е отбелязан значителен напредък във всяка една от областите, включени в Шенгенското acquis в институционален и административен план и по отношение на модернизиране на техниката. От ноември 2001 г. България изпълнява Национален шенгенски план за действие, реализирането на който ще доведе до действително присъединяване към Шенгенското споразумение. Комплексният подход при този процес изисква продължаване на усилията за по-нататъшно възприемане на шенгенските разпоредби и институционално изграждане, за усъвършенстване на практиките за граничен контрол и управление, за модернизиране на оборудването и обучение на състава.
Първата крачка беше направена през декември 1997 г. с приемането на действащия и в момента Закон за Министерството на вътрешните работи, с който бившата военизирана структура беше заменена от нова гранична полиция. Този закон постави началото на няколко нови елементи, които образуваха първоначалната база за въвеждане на интегриран граничен контрол:
Новосъздадената Главна дирекция “Гранична полиция” (ГДГП) беше изведена от състава на Въоръжените сили и беше обособена като специализирана полицейска служба за охрана на държавната граница и контрол за спазването на граничния режим;
За първи път бяха детайлно и изчерпателно дефинирани функциите и задачите на Гранична полиция и правомощията на органите;
Наблюдението на зелена и синя граница и граничния контрол на ГКПП бяха обединени в рамките на една структура;
Конкретно се дефинира сътрудничеството и взаимодействието с другите държавни ведомства, имащи отношение към граничния контрол.
На базата на „Националната стратегия за присъединяване на Република България към Европейския съюз“, през 1998 г. ръководството на службата разработва „Концепция“ и „План-програма за преструктуриране на Главна дирекция “Гранична полиция”. В началото на 2001 г. те са актуализирани с “Концепция за развитието на Главна дирекция „Гранична полиция“ за периода 2001-2004 г.”. В тези документи подробно са разработени етапите на преструктуриране, приоритетите в дейността на службата и основните мероприятия за усилване управлението и оптимизиране на структурата й.
Организацията на работа за охрана на държавната граница и привеждането й към стандартите на Европейския съюз за охрана и контрол се извърши с помощта на експерти на Федералната гранична охрана (ФГО) на Германия при реализацията на туининг проекти по Програма ФАР. Проучва се и опита на водещите европейски страни в областта на граничното управление. Въз основа на поредица от направени анализи на положението в Р България се разработи план за модернизиране на управлението на българската държавна граница. Същият е насочен към оптимизиране структурата и организацията на Главна дирекция “Гранична полиция”. В началото на 2003 г. приключи изграждането на тристепенна структура за управление на ГДГП (Дирекция, Регионална дирекция, Граничен полицейски участък). Въведен е на практика принципът “една граница - едно звено за охрана”. По този начин един регионален граничен сектор охранява и контролира част от държавната граница, съответно прилежаща към съседна държава - Румъния, Сърбия и Черна гора, Македония, Гърция, Турция, както и Черно море.
Безспорен приоритет в процеса на преструктуриране на службата е кадровото обезпечаване на граничната охрана като акцентът следва да се постави върху специализираното обучение на състав. В изпълнение на проект по Програма ФАР между МВР и Федералното МВР на Германия в гр. Пазарджик е изграден и функционира модерен Център за квалификация и преподготовка на служители от Гранична полиция по стандартите на ЕС.
Законодателната и институционалната реформи в областта на граничното управление и последователните мерки за подобряване на техническата обезпеченост на дейностите по контрол и наблюдение на държавната граница биха били невъзможни без сериозна финансова подкрепа по линия на предприсъединителните фондове и особено Програма ФАР на Европейската комисия с адекватно съфинансиране от държавния бюджет.
Въвеждането в охраната на държавната граница на съвременна техника в голяма степен компенсира намаляването на личния състав на службата - процес, настъпил вследствие освобождаването на последните военнослужещи на наборна военна служба през декември 2002 г. Основните области на техническо осъвременяване са:

Техника за наблюдение на зелена и синя граница - мобилни системи за нощно виждане, радиолокационни станции и др.;

Плавателни съдове за контрол на морските пространства и българската част на река Дунав - специализирани гранично-полицейски кораби и катери;

Комуникационни системи, сред които особено важно място заема съвременната телекомуникационна система ТЕТРА;

Автоматизирани информационни системи, позволяващи непрекъснат и сигурен достъп и обмен на информация между правоохранителните органи в Р България;

Техника за първичен и вторичен контрол на документи за задгранично пътуване и самоличност; откриване на укрити лица, радиоактивни материали и др.;

Съвременни геоинформационни системи за максимално прецизно фиксиране на линията на държавната граница.
ГДГП осигурява гранична сигурност благодарение на ефективното сътрудничество с другите национални органи, работещи в областта на контрола по границите - митнически (Агенция “Митници”), ветеринарномедицински (Национална ветеринарно-медицинска служба), фитосанитарен и санитарен (Национална служба растителна защита), контрол по транспортните средства (Управление пътни такси и разрешителни) и Министерство на здравеопазването (Дирекция профилактика и държавен санитарен контрол). Важна стъпка за повишаване капацитета на Р България за практическо прилагане на този интегриран подход е предстоящото разработване и приемане на национална Стратегия за интегрирано гранично управление.
Законът за МВР възлага на Главна дирекция “Гранична полиция” следните задачи:

Охранява държавната граница и контролира спазването на граничния режим;

Открива и задържа нарушители на държавната граница, издирвани лица и транспортни средства и ги предава на компетентните органи, не допуска преминаването през граничните контролно-пропускателни пунктове на лица със забрана за влизане и излизане от страната;

Осъществява граничния режим и контрол на преминаващите през границата на страната лица и транспортни средства;

Осъществява контрол по спазването от българските и чуждестранните кораби и плавателни средства на установения ред за плаване и пребиваване в териториалното море, вътрешните морски води и българската част на река Дунав;

Извършва проверка за оръжие, взривни вещества и други общоопасни средства на лица и транспортни средства при преминаване на държавната граница и при полети на гражданската авиация.

Приоритетите в дейността на “Гранична полиция” са насочени към противодействие на:

нелегалната миграция през държавната граница във всичките й проявни форми;

контрабандата на хора;

трафика на хора с цел сексуална експлоатация;
използването на неистински, преправени или документи с невярно съдържание за преминаване на държавната граница;

трансграничната престъпност.

Възложените от Закона функции на ГДГП се изпълняват успешно след допълнително хармонизиране на правно-нормативната уредба като Закона за чужденците в Р България, Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Р България, Закона за българските документи за само-личност, Закона за борба с трафика на хора, Наказателния кодекс и др.
При своето създаване като полицейска структура Главна дирекция “Гранична полиция” използваше за охраната на държавната граница наличните към 1998 г. технически средства от войскови тип, технически остарели и физически амортизирани.
На сегашния етап, периметровите сигнално-охранителни системи и възпрепятстващите съоръжения изпълняват както охранителни и контролни, така и противоепидемични функции, предотвратявайки навлизането на наша територията на заразени селскостопански и диви животни. През 2001 г. в охраната на границата бяха внедрени преносими периметровите сигнално-охранителни системи, които позволяват използване на различни по принцип на действие детектори (инфрачервени, микровълнови, механични, сеизмични и други). Системите са компактни, с автономно захранване и позволяват бързо разставяне и маскиране на местността от граничните екипи. За осъществяване на радиолокационното наблюдение на отделни направления на сухоземната граница в Национална служба “Гранична полиция” се използват и наземни радари за откриване на подвижни цели. Тенденцията е поетапна подмяна на наличните радари с такива от ново поколение, притежаващи значително по-добри характеристики.
През 1997 г. службата разполагаше само с войскови прибори за нощно виждане със сравнително малък обхват, силно амортизирани, с ниска ефективност, непригодни за използване в новите условия.

През 1999 г. в охраната на границата бяха въведени мобилни наблюдателни системи “МУСОН-01”, изработени по проект на специалисти от Главна дирекция “Гранична полиция”. Системите разполагат със CCD камери за дневно и нощно наблюдение, осигуряващи откриване на подвижна човешка фигура на значително по-голямо разстояние през деня и в условията на естествена нощна осветеност.
През 2000 г. в охраната на държавната граница бяха въведени и мобилни наблюдателни ТV системи “СНОГ”, разполагащи с камери за дневно и нощно наблюдение. Дневната камера на системата позволява откриване на подвижна човешка фигура на разстояние до 4.5 км, а нощната камера до 2 км при естествена нощ-на осветеност.
С реализирането на проекти по програмата PHARE през 2001г. и 2002 г. на Главна дирекция  “Гранична полиция” бяха доставени очила за нощно виждане “ЛУНОС”. От федералната гранична охрана на Германия бяха подарени и бинокли за нощно виждане “LEIKA”  BIG 35. Въвеждането на новите съвременни технически средства за нощно виждане доведе до възможност за промяна тактиката на граничната охрана и съществено увеличаване на ефективността от дейността на служителите.
Най-съществен е приносът в това отношение на въведените в охраната на границата термовизионни наблюдателни системи на фирмата FLIR SISTEMS. Първата такава система - модел Thermovision 1000 ECS, беше доставена по реализиран проект на програмата PHARE през 2001 г. През 2003 г. бяха получени, монтирани на автомобили с висока проходимост и въведени в охрана на границата 10 нови термовизионни системи, модел Thermovision 2000 ECQ. Мобилните термовизионни системи “ТЕРМА” са автономни системи за наблюдение и охрана на участък от сухоземната, речната и морската граница. Има възможност да бъдат използвани за водене на наблюдение от автомобил или от изнесен пост на разстояние до 60 м. Откриват нарушители на държавната граница на разстояния до 7-8 км, документират воденото наблюдение чрез запис на видеокасетофон; осигуряват оперативно ръководство на ГПН при провеждане на мероприятия по откриване и задържане на нарушители на граничния режим.

Географското разположение на Черно море определя ключовата му позиция като център на основни морски транспортни комуникации. През този регион преминават основни пътища, свързващи Европа с Азия, Близкия и Средния Изток. Те се характеризират с висока интензивност на пътнико и товаро-потока и се явяват едно от направленията на трансграничната престъпност.
Морските пространства на Р България (вътрешни морски води, териториално море, прилежаща зона и изключителна икономическа зона) са разположени в западната и югозападната част на Черно море. Активността на корабния трафик е около 30 000 кораба на година и се осъществява в следните основни линии:
от и към пристанища Бургас и Варна;
крайбрежно плаване в близост до брега между пристанищата на страната и мирно преминаване през териториалното море;
корабоплаване в териториалното море и част от прилежащата зона за риболов, спорт, туризъм и развлечения;
транзитно преминаващи кораби.
Черно море има особено значение и в реализиране на ключовите позиции на Р България като център на основни транспортни комуникации в икономически, политически и стратегически план. Охраната на черноморската граница и защитата на икономическите интереси на Р България са елементи на Концепцията за национална сигурност на страната и са нормативно уредени с редица закони и актове, съобразени с международните конвенции, договори и спогодби, по които Р България е страна.
Дейността и правомощията на Главна дирекция “Гранична полиция” по охраната на морската държавна граница и контрол на граничния режим в морските пространства, бреговата ивица и пристанищата са регламентирани в Закона за Министерство на вътрешните работи и Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Р България (ЗМПВВППРБ). Те могат да се обобщят в следните задачи:
охрана на морската държавна граница;
контрол на граничния режим във вътрешните морски води и териториалното море, акваторията на пристанищата и в граничната зона на бреговата ивица;
осъществяване на пропускателен режим и паспортен граничен контрол в пристанищата за обществен транспорт на Р България;
по режима на плаване, риболов и промишлено стопанска дейност в морските пространства;
контрол по опазване на околната и водната среда, флората и фауната, защитените видове и местности;
откриване и задържане на нарушителите на морската държавна граница;
разкриване, предотвратяване и разследване на незаконни дейности в морските пространства - нелегална миграция, контрабанда на стоки, наркотици и оръжие,
незаконен риболов и други.
Управлението на охраната на морската държавна граница и контрола по спазването на граничния режим се осъществява от Дирекция “Гранична полиция” чрез Регионална дирекция "Гранична полиция" - Бургас посредством:
морски сили, включващи база гранично-полицейски кораби за изпълнение на гранично-полицейските задачи на море.
В изпълнение на Концепцията за развитието на корабния състав на Главна дирекция “Гранична полиция” до 2007 г. поетапно се въвеждат нови гранично-полицейски кораби с по-високи мореходни качества и автономност. Обновяването на корабния състав включва въвеждането както на нови кораби, така и на съвременни технически средства за навигация, радиотехническо наблюдение и опознаване, комуникация и корабно оборудване.
брегови сили, включващи: гранични участъци, постове за техническо и визуално наблюдение, гранични контролно-пропускателни пунктове и оперативен център за събиране и анализ на информацията и координиране дейността на отделните звена.
През последните години по бреговата ивица на Черно море бяха изградени нови постове за техническо и визуално наблюдение, оборудвани със съвременни радиолокационни станции, осигуряващи ефективно радиолокационно наблюдение. Оборудвани със съвременни модули, те позволяват следене и запис на радиолокационната информация за голям брой цели. Съобразно възлаганите задачи, свързани с осигуряване охраната на бъдещата външна граница на ЕС по Черно море, от 2002 г. Национална служба “Гранична полиция” участва съвместно с ИА “Морска администрация” в реализирането на ФАР проект за изграждане на “Система за управление и информационно обслужване на корабоплаването” (VTMIS).
· мобилна група за бордови контрол на плавателни средства - специализирано подразделение за бързо реагиране при извънредни ситуации и форсмажорни обстоятелства.

Следва продължение...

Източник: Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР